Не е необходимо да се чака последния мач, за да се направи заключението, че сезонът на „Левски“ е абсолютен провал. Всичко започна с големи обещания и амбиции за титла и Купа, а завърши с фиаско и място извън евротурнирите. През последните близо 365 дни „синият“ балон се надуваше с гръмки изказвания и опити за внушение, че всичко върви по план, за да дойде катастрофата и обратният път към реалността. „Левски“ се върна там, където бе преди 3 години – в нищото. От следващия сезон ще се започне от нулата, защото няма да ги има свежите приходи от УЕФА, нито еуфорията около европейските вечери, както бе в единствения период от ерата на Николай Костов, в която имаше искра и светлина в тунела.

Да му мисли новият треньор (б.а по всяка вероятност Станислав Генчев), за когото се очертава тежко лято и празен стадион за старта на новата кампания.

А истината е, че от първия ден на подготовката за настоящата кампания всичко подсказваше, че „синьото“ ръководство няма ясен план за действие. Саво Милошевич дойде за преговори в София, а новината, че именно бившият нападател ще бъде новият треньор на „Левски“ бе почти официализирана. После дойде обратът и назначението на Николай Костов. Наставникът вече бе добре познат на „синята“ публика след краткосрочен престой през 2011/12, завършил с негова оставка след 0:1 от „Миньор“ (Перник) у дома. Селекцията също бе отбиване на номера в опит да не се правят излишни грешки. Взети бяха единствено Асими Фадига и Дарлан, продаден по-късно в Китай.

„Не е тайна, че тази година „Левски“ ще се бори за първото място и ще преследваме титлата. Целите ни са високи и ще ги преследваме“, гласяха встъпителните думи на изпълнителния директор Даниел Боримиров при представянето на новия наставник. В действителност, въпросната реплика продължи подобно на ехо да отеква и през следващите месеци, в които стана ясно, че това е само лозунг, който не е подплатен с реални възможности.

Но пък в първите дни от новия сезон самият Костов, а по-късно и неговите футболисти, биха тъпана за потенциални шампионски празненства в края на кампанията.

„Имаме си цели – обясни тактикът от Добрич. - Във вътрешния шампионат се борим за титлата. Не можем всички да побеждаваме. Въпросът е да запазим играта.“

В първенството „Левски“ основно печелеше, но акцент бяха победите в Европа и достигането до бараж за влизане в групите на Лигата на конференциите, загубен в крайна сметка от „Айнтрахт“ след 1:1 и 0:2 на реванша. Там някъде от клуба сърдит си тръгна Ивелин Попов, за да може по-късно да вдигне Купата, но с екипа на „Ботев“ (Пд).

После дойде и обръщението на собственика Наско Сираков, гласувал пълно доверие на треньорския щаб.

„Искам да изкажа огромната си благодарност за страхотната работа към треньорския щаб. Николай Костов, Кирило Нестеренко, Тимур Скорих, Божидар Митрев и Данаил Иванов остават малко на заден план през цялата кампания на отбора дотук, но с огромния си професионализъм и работохолизъм те правят огромни стъпки в развитието на отбора – гласеше позицията на легендата, в която прозираше и удар по бившия вече треньор Станимир Стоилов. - Уверен съм, че футболът, който играе „Левски“ през повечето мачове отговаря на историческите изисквания в този клуб, а именно да се залага на атаката, на контрола на топката и да се опитваме да доминираме над съперниците. Гордея се, че Николай Костов и щабът му без никакъв страх налагат млади футболисти, при това не за няколко минути в края на срещите, а като титуляри в най-тежките битки. Вярвам, че с този треньорски екип всеки един футболист ще вдигне нивото си индивидуално, а отборът го чакат бляскави дни. В мое лице и това на клуба Ники Костов и екипът му ще получат цялото доверие и спокойствие, необходимо, за да наложат докрай идеите си и да успеят. А когато човек е скромен, талантлив и отдаден на професията си като него и екипът му, успехът няма как да не дойде.“

В същото време изпълнителният директор Даниел Боримиров даде друго обещание на феновете след мач със „Славия“ през септември.

Така обещанията за големи победи и бляскави дни продължаваха да излизат от устите на всички замесени в задаващия се шумен провал, а сривът бе точно зад ъгъла. Първо дойдоха петте мача без успех за първенство, както и безславното отпадане от „Хебър“ за Купата. Но Сираков отказа да снеме доверието към своя наставник, защото в такъв случай щеше да признае голямата си грешка с неговото назначение. И остави корабът да потъва със същата сила. Но за сметка на това обеща абсолютна прозрачност за случващото се в клуба и месечен отчет за феновете.

„Искам да се извиня на цялата "синя" общност, че изглеждахме като капсулиран клуб през последните месеци, за което аз също имам сериозна вина – започна декемврийската пресконференция на мажоритарния собственик. - Това е от независещи от мен причини. Много от нещата, по които се работеше в клуба, изискват конфиденциалност. От тук нататък гарантирам на феновете, че всеки месец ще бъдат запознавани с всички действия, които се извършват от клуба“.

И това се оказа обещание без покритие, а до края на сезона подобни отчети, освен финансов, така и не видяха бял свят. Вероятно стоят на бюрото в нечий офис до доклада на Костов за спада в играта през есента, с който Даниел Боримиров трябваше да се запознае.

Пролетният дял също дойде с гръмки обещания за обрати в класирането. Стори го Костов след края на подготовката.

„Много харесвам играчите си в момента и отношението им към тренировъчния процес -  Надявам се игрите им да променят и психологията на нашите почитатели, на треньорите също. Оптимист съм, има прогрес, даже нямам търпение да започне шампионатът.“

Останалото е история – „Левски“ загуби с 1:5 от „Лудогорец“, бе бит два пъти за 20 дни от ЦСКА, записа безлично 1:3 от „Черно море“ на „Тича“. Загубите и изоставането в класирането се трупаха, за да дойде 15 май, когато окончателно стана ясно – няма титла, няма купа, няма даже Европа. А месеци по-рано се появи рефренът „Предателства, преврати, а „Левски“ лети. Но в някои случаи летенето може да бъде и стремглаво надолу. Този е един от тях.