Много хора получават пенсия от чужбина, но продължават да работят и имат фирма в България. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на осигуровки в тези случаи. Допълнително разглеждаме въпроса с ваучерите за храна при два трудови договора.

I Осигуряване при получавана пенсия

Българин има и турско гражданство и е придобило право на пенсия по турското законодателство. Желае да започне да упражнява дейност и да се самоосигурява като собственик на търговско дружество (ЕООД) в България. Поставен е въпросът: Може ли човекът да се осигурява в България само здравно, тъй като има отпусната пенсия в Турция?

На основание чл.10, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването за държавното обществено осигуряване възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигуровки и продължава до прекратяването ѝ.

Съгласно чл.4, ал.3, т.2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО). Когато на тези лица е отпусната пенсия, те се осигуряват по свое желание, съгласно чл.4, ал.6 от КСО.

В КСО не е направено разграничение по отношение осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство и вида на получаваната пенсия. Поради това от посочения осигурителен режим, предвиден в чл.4, ал.6 от КСО, може да се възползва и самоосигуряващо се лице, което има отпусната пенсия от друга държава.

Следователно собственикът на капитала на търговското дружество и упражняващ трудова дейност като самоосигуряващо се лице, не е задължен да се осигурява социално (за фондовете на ДОО) и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Той ще подлежи на социално осигуряване само ако изрази изрично желание за това.

Кръгът на задължително осигурените в Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) е определен в чл.33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). На основание чл.33, ал.1, т.2 от ЗЗО на задължително осигуряване в НЗОК подлежат българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на България.

За целите на здравното осигуряване се приема, че лицата с двойно гражданство, едно от които е българско, отговарят на условието да “живеят постоянно на територията на България”, ако пребивават в страната повече от 183 дни през една календарна година.

В ЗЗО липсва изрична норма, както чл.4, ал.6 от КСО, която да освобождава от задължение за внасяне на здравни вноски лицата, които упражняват дейност като самоосигуряващи се, макар да им е отпусната пенсия. За самоосигуряващите се - собственици, упражняващи труд в търговските дружества, е приложима разпоредбата на чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, съгласно която се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т.3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.9 от КСО.

В случай че български гражданин, който е с двойно гражданство, пребивава в страната повече от 183 дни през календарна година, той е в кръга на задължително осигурените в НЗОК. В този случай лицето подлежи на задължително здравно осигуряване по реда на ЗЗО за всички месеци през цялата календарна година без прекъсване, а не само за месеците, през които пребивава в страната. За календарната година, в която пребивава извън страната повече от 183 дни не подлежи на задължително здравно осигуряване в НЗОК за всички месеци през календарната година.

Според чл.40в от ЗЗО българските граждани, които са граждани и на друга държава и живеят в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да декларират, че не дължат здравни вноски, като подадат в НАП декларация по образец.
Следователно лицето, с българско и турско гражданство, ще попадне в кръга на задължително осигурените в НЗОК и ще дължи здравни вноски по описания ред, ако постоянно живее в България и упражнява дейност като самоосигуряващо се лице - собственик на търговско дружество.

II Ваучери за храна при два трудови договора

Работодател има сключени с граждани повече от един трудов договор. Договорите са основен и допълнителен или трудов договор и договор за управление и контрол. Работодателят предоставя ваучери за храна и по двата договора, като за всеки един е спазено изискването да са в определения от законодателството размер. Поставени са въпросите:

1. Трябва ли за лицето, с което има сключени два договора, да се предоставят две отделни справки по реда на чл.73, ал.6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за всяко едно от правоотношенията?

2. Правилно ли е, ако е подадена една справка за лицето и са посочени доходите от двете правоотношения, включително необлагаем доход от ваучери, който е сбор от двете правоотношения?

3. Когато общият размер на ваучерите надхвърли определения максимален размер по чл.209, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), трябва ли да се представят документи, които да докажат, че има два договора?

Кодексът на труда (КТ) допуска едно лице да работи освен по основно и по допълнително трудово правоотношение, на пълно или непълно работно време. Едно от задължителните условия, за да са изпълнени предпоставките за прилагане на чл.209, ал.1, т.1 от ЗКПО, е договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите да е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца.

В случаите, когато един служител работи на няколко трудови договора (основен и допълнителен) ЗКПО изисква по всеки един работодателят в качеството му на данъчно задължено лице по смисъла на чл.2, ал.1, т.5 от същия закон да изпълнява условията, в чл.209, ал.1 и §1, т.34 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО.

Според чл.73, ал.6 от ЗДДФЛ, информацията, свързана с доходите от трудови правоотношения, е задължително да се оповестява в специален образец на справка. В тази справка се включват както облагаеми доходи, така и някои от доходите, които са освободени от облагане по силата на чл.24 от същия закон.

С код 104 се посочват “Ваучери за храна, получени в размера и по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, освободени от облагане на основание чл.24, ал.2, т.1, б. “е” от ЗДДФЛ”.

Работодателите подават справка за всеки работник, на който са изплатили облагаем доход по трудови правоотношения и необлагаеми доходи по реда на чл.24, ал.2 от ЗДДФЛ, които изрично са посочени за деклариране по чл.73, ал.6 от ЗДДФЛ.
В справката за едно лице се посочва целият размер на изплатено възнаграждение, независимо дали е в резултат на един или повече договора (основен договор, допълнителен договор, договор за управление и контрол). Това важи и за изплатените необлагаеми доходи по чл.24, ал.2 от ЗДДФЛ.

Законодателят не е предвидил подаване на допълнителни документи и данни за изплатените суми. Информация за сключените трудови договори се съдържа в информационната система на Национална агенция за приходите.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-ата в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.