Две са темите, заради които потърсихме за разговор един от уважаваните експерти в областта на детската кардиология - професор Владимир Пилософ. Първата тема са спрените операции в единствената детска кардиологична клиника в България поради недостиг на медицински сестри. Втората е строителството на националната детска болница.

Професор Пилософ още в началото на разговора ни подчертава дебело, че говори в лично качество и не ангажира по никакъв начин педиатричната асоциация, чийто почетен председател е.

- Професор Пилософ, в момента 150 деца чакат сърдечни операции и не се знае кога ще им се случат, а причината е недостиг на медицински сестри. Има ли начин да се реши проблемът?
- Първо, трябва да уточним нещо много важно - по всяко време в България ще има около 150 или 200 деца, които чакат операция, защото годишно се раждат около 500 деца с различни малформации, т. е. с вродени пороци на сърцето. От тях около 40% имат нужда от операция или интервентна процедура. Така че по всяко време има деца, които са планирани за операция. Разбира се, има спешни и неотложни случаи, т. е. не търпят отлагане. Има и такива, които не изискват незабавно лечение. При тях операцията или интервентната процедура се планира във времето, т. е. когато достигнат най-подходящата възраст, съгласно всеобщо приети международни стандарти. Задължително в периода на изчакване децата периодично се явяват на контролни прегледи с оглед своевременно да се диагностицират евентуални усложнения. Срокът на проследяване зависи от вида на вродената малформация и е от няколко месеца до няколко години. Това трябва ясно да се уточни, за да не се създава излишна паника. Но проблемът с медицинските сестри съществува и то не само за Националната кардиологична болница, а за цялата страна. В България съотношението медицински сестри - лекари е от години неприемливо - 0,9 към 1, т. е. на един лекар не се пада дори една сестра. При това, доколкото ми е известно, около 1/3 от работещите в момента са в пенсионна възраст. За нормално здравеопазване в една страна съотношението трябва да е поне 2 към 1.

- И все пак защо в детското отделение на Националната кардиологична болница сестри не се задържат?
- Обяснимо е. Това е тежка, отговорна и изискваща много умения работа. И една медицинска сестра, която може при този дефицит на сестри да намери на много места работа, предпочита да не остава. Проблемът не е в самата болница. Проблем има в цялата държава и за съжаление не му се търси трайно решение. Необходимо е да се вземат сериозни мерки, с които да се увеличи броят на медицинските сестри. Сега завършват и заминават...

- Нали им повишиха заплатите, защо не остават?
- Само заплатите не решават проблема. Материалният стимул е важен, но дефицитът на кадри е свързан с много други фактори - условия на труд, перспективи за кариерно израстване и други, и не на последно място уважително отношение към професията и съответно обществено признание. ама не е само той. За решаване на проблема се изисква разработката на стратегия с ясно разработени мерки в краткосрочен и дългосрочен план. Не ми е известно тякявя стратегия да е разработена.

- Възможно ли е да се стигне до закриване на отделения и на клиники поради липса на сестри?
- Би трябвало да е така, защото ако няма медицински сестри как ще работи това отделение? Специално в структурите по детска кардиология има е задължителна денонощна специализирана грижа при постъпващи по спешност пациенти и непосредствено след операция. И в двата случая има необходимост от работещо по стандартите отделение за интензивно лечение и реанимация т. е. всяко легло да е осигурено с поне 3 сестри. Спешните пациенти обикновено за новородени, или кърмачета с много тежка сърдечна недостатъчност или остър недостиг на кислород. В реанимация се овладява състоянието им и се подготвят за операция или интервентна процедура. След интервенцията отново са в интензивно отделение. Така че проблемът е много сериозен, но неговото решение не зависи само от управлението на клиниката, или на болницата.

- Какво трябва да пише в стратегията, за която говорите?
- Първо, трябва да се използва труда на студентите медици, които да бъдат насърчени да работят по време на следването, между другото това за тях е и безценен практически опит.  За да бъдат стимулирани, трябва да получават малко повече. Това обаче би довело до дисонанс между заплащането на медицинските сестри и тези, които са студенти по медицина, но приемат да практикуват като медицински сестри. Това в момента не работи. Още преди време на шега казвах, че докато в България не започнат да идват филипинските сестри, проблемът няма да се реши. Всички ми се смееха и питаха: Какво говориш, как ще дойдат. Ще дойдат, срещу по-голямо заплащане. Липсата на сестри е стратегически проблем за здравеопазването, който не виждам да се решава. Днес проблем има в детската кардиологична клиника. Доскоро в ИСУЛ не се правеха костно-мозъчни трансплантации, а липсата на сестри бе една от причините. Там работата също е много специализирана. Има много сфери в здравеопазването със сериозен недостиг на сестри. Впрочем проблемът е свързан и с общата политика по заплащане на труда - не бива да се допускат драстични диспропорции в заплащането на труда - простичко казано - изпълнителят да получава повече от този който го управлява и носи цялата отговорност за работата.

- Вие сте почетен председател на Българската педиатрична асоциация. Защо толкова години страната ни не може да има национална детска болница?
- Трудно ми е да отговоря на този въпрос, защото не мога да проумея как в една държава толкова години не може да се направи детска болница. Минаха 35 години от промените, а за детска болница се говори още преди тях. От 1978 г. в двора на Медицинска академия стои скелетът на една недовършена детска болница. И как не се намериха в тази държава едни 200-300 млн. лева, за да бъде направена една детска болница от А до Я.

- Наистина ли мислите, че проблемът е в едни 200-300 млн. лв.?
- Не би трябвало да е. Но ме учудва фактът, че детска болница няма. Това или е дълбоко неразбиране, или е нещо, което аз не проумявам. От политическа гледна точка, онези които направят детската болница ще имат един златен медал. Когато станах председател на педиатричната асоциация през 2012 година първата ми работа беше да направим декларация за необходимостта от Национална детска болница. Тогава министър на здравеопазването беше Десислава Атанасова. Има решение на ръководството на Министерството на здравеопазването нашето предложение да бъде внесено в Министерския съвет. И тогава правителството падна от власт и това се осуети. През годините имаше най-различни предложения къде да е детската болница. Едно от тях бе да е на територията на правителствена болница (днешната УМБАЛ Лозенец). Ако ме питате мен, независимо, че не съм специалист по градоустройство, това бе една прекрасна възможност. Там можеше да се издигне едно здание, което да има топла връзка със старата част, където се намира много апаратура...

- Бившият шеф на правителствена каза, че тази апаратура не става за деца.
- Една част става, друга може и да не става. Говорим да се направи сграда за децата. Историята с детската болница е много дълга. Когато беше здравен министър Петър Бояджиев (б. р.1997-1999 г.), тогава се взе решение бившата профсъюзна школа на Горнобански път да се превърне в детска болница. Там започна преустройство и дострояване на сградата. Извършиха се доста строителни дейности и изведнъж всичко спря. Няколкократно ходих там, разговаряхме къде ще е нашето отделение, къде ще са операционните и всичко замръзна. Доколкото разбрах през 2011 г. сградата е купена от Вазов (б. р. Григорий). И до днес стои така, както остана след започнатите преустройства за детска болница.

- Имате ли обяснение защо в страната не достигат педиатри и малцина от завършилите медицина се ориентират към тази специалност?
- Ще ме извините, но има един български израз, който казва: Преди да пикаеш в стария кладенец, изкопай нов, виж дали водата е хубава и тогава... Ние имахме една система на здравеопазване, която я наричат соц и какво ли не. Ние преобразихме тази система, направихме частни структури, в което няма нищо лошо. Но има едно  „но“. Откъде се финансират болниците и лечебните заведения - от Националната здравноосигурителна каса, независимо чия собственост са. Получава се нещо много странно. При това положение не би трябвало да има разлика между частната и държавната болница, но има. В частното лечебно заведение процедурите по обществени поръчки не са задължителни, а за държавните и общинските те са задължителни! Единственото изискване е цените на предлаганите медицински дейности да бъдат официално и достъпно обявени. Всеки може да постави каквито иска цени за каквото и да е, стига да ги е обявил официално. Т. е. има ли ценоразпис, няма проблем. И там може да напишете - правене на инжекция или манипулация 3000 лв. Ама как 3000 лв. Щом е написано няма проблем. Това, разбира се, е некоректно спрямо пациентите. И още нещо - в други държави, когато отидете в частна структура и тя по някаква причина не работи с касата или с фонда и вие платите по тарифата на тази болница, след това пращате фактурата на касата или на осигурителното дружество, разбира се, ако сте редовно осигурени. И те ви възстановяват онази сума, която бихте платили в лечебно заведение, което работи с касата. Защо го няма това у нас?

- Защо в България се дават толкова разрешителни за частни болници и още преди болницата да е построена тя получава картбланш да работи и с НЗОК?
- В повечето европейски държави, ако решите да строите болница, първият въпрос, който ви задават е: Вие ще работите ли с касата, т. е. с осигурителното дружество. Ако кажете че ще работите, ви казват, че на това място, на което сте си избрали да строите, вече има достатъчно болници и няма необходимост от вашата. А у нас какво става? Знаете ли колко са официално болниците в България? Почти 400 и това е без да се броят допълнителни легла в ДКЦ-та, в разни медицински центрове и т. н. В една Швеция има около 100 болници.

- Какъв е интересът да има толкова болници в България?
- Интерес очевидно съществува. Милиарди левове се дават за здравеопазване. Явно е, че тези които имат капитал, са си направили сметката и тя излиза. В София има над 100 болнични лечебни заведения!

- В страната ни непрекъснато се откриват частни кардиологични болници, АГ клиники, а напоследък и онкологии. Защо никой не иска да прави частни педиатрии?
 - Има един парадокс - приходите, а от там и доходите на работещите в една болница зависи директно от броя на приетите пациенти, т. е. получава се, че лечебните заведения са заинтересовани да има повече пациенти!? 

- А истина ли е, че много хора, които могат да се лекуват вкъщи, се приемат в болница, за да има по-голяма бройка и да се вземат повече пари от касата?
- Досега официална статистика по този въпрос няма. Изисква се анализ и проучване как стоят нещата, но мога да ви уверя, че такива пациенти има. През последните години работих в Медицински надзор и ходих на едни проверки по сигнал, че доктор вземал по 50 000-60 000 лв. заплата на базата на извършени интервенции. Установихме, че всичко е наред. Ръководството на болницата е решило, че толкова ще му плаща, за да го задържи. В същия този град имаше още една болница, която се занимаваше със същите проблеми и беше напълно излишна, защото повтаряше дейностите на другата.

- Последно искам да ви попитам при този дефицит на педиатри има ли достатъчно кадри за бъдещата детска болница?
- Разбира се, че има. Сега тези лекари работят в детската болница „Проф. Иван Митев“, в Пирогов, в ИСУЛ, в педиатричната клиника на Националната кардиологична болница и в още няколко лечебни заведения. Идеята е те да бъдат събрани в една сграда. И веднага се поставя един много сериозен въпрос - как ще се преустрои детското здравеопазване. Логично би било в болниците, откъдето ще бъдат изнесени структури да се създадат консултативни центрове към Националната детска болница. И пациентите вместо да ходят на контролен преглед в Горна баня, ще ходят в болниците, откъдето са изнесени тези структури.

Нашият гост

Проф. Владимир Пилософ е почетен председател на Българската педиатрична асоциация, бивш шеф на Фонда за лечение на деца.

Завършва медицина във ВМИ - София през 1968 г. По-голямата част от професионалното му развитие протича в Националната кардиологична болница, като преминава през всички степени на акaдемичното развитие. Бил е два мандата изпълнителен директор на Националната кардиологична болница - през 2002-2005 г. и 2010-2013 г.

Специализирал е в областта на интензивното лечение в педиатрията в болница “St. Vincent de Paul”, Париж (1975 - 1976), както и следоперативно интензивно лечение при деца със сърдечни заболявания в Немския сърдечен център, Мюнхен (1983 - 1984), като стипендиант на фондация “Alexander von Humboldt”.

Проф. Пилософ е бил национален консултант по педиатрия (2003 - 2006) и национален консултант по детска ревматология (2007).

От 2015 г. до края на 2023 г. (с прекъсване за периода 2016-2017 г., когато е назначен за изпълнителен директор на Центъра “Фонд за лечение на деца”) проф. Пилософ работи като главен и държавен експерт в Изпълнителна агенция “Медицински одит” към Министерството на здравеопазването.