От два дни близките на 17-те български моряци от блокирания в пристанище Мариупол кораб "Царевна" нямат връзка с тях. Това съобщи пред "Труд" жената на моториста Севдалина Стоянова. "Имахме уговорка с мъжа ми да се чуваме сутрин и вечер, но след като бойните действия се пренесоха в порта и корабът пострада от шрапнели, не е звънял. И другите не са го правили, притеснени сме", каза Стоянова.
В неделя тя и други роднини на моряците призоваха правителството спешно да помогне за разрешаване на кризата и упрекнаха властите в бездействие. "Царевна" е заредил провизии за месец на 23 февруари. Екипажът ги използва максимално икономично, защото нова доставка под обстрел е невъзможна. В първата седмица от войната е можело корабът да бъде изведен, преди подходите към пристанището да бъдат минирани, смята Стоянова. Като крайно нелепи определи тя думите на ръководителя на кризисния щаб за Украйна към МВнР Антон Марков, който съобщи пред програма "Хоризонт" на БНР, че само един от моряците е заявил готовност да бъде евакуиран. "Преди десетина дни от ситуационния център предложиха, който иска да слезе, но тогава вече в Мариупол се водеха бойни действия. Стреляха по хора в т.нар. зелени коридори, а предложението бе мъжете ни да слязат на брега, да намерят даден адрес, където вероятно ще има автобус. Затова само един пожела да се подложи на тази самоубийствена евакуация", разказа Стоянова.
"Ситуацията в Мариупол в момента е много сложна, защото юридически за пристанището и града отговаря Украйна, но практически районът е контролиран от руските военни. Затова няма универсален начин за изход", обясни пред "Труд" президентът на Европейската конфедерация на морските капитани Димитър Димитров. "Писали сме до Международната морска организация, до ЕП, но реално отблокирането на множеството кораби в украински пристанища може да се случи по дипломатически път чрез посредничеството на ООН. Не е по силите на правителството да реши казуса с "Царевна", смята кап. Димитров.
Според него за евакуация в момента и дума не може да става. Хуманитарните коридори, отворени от Русия, не са работещ вариант, защото не са съгласувани с Украйна. "Корабът едва ли е можел да напусне Мариупол в първите дни от войната, тъй като има договори, които трябва да спазва. Но провизии биха могли да се осигурят, ако корабособственикът успее да го направи по свои канали чрез посредничеството на руски компании. Това обаче ще струва скъпо", допълни кап. Димитров.
Случаят с "Царевна" има аналог от миналия век. При Суецката криза, предизвикана от войната между Египет и Израел, каналът бил затворен от 1967 до 1875 г. В него блокирани в т.нар. Голямо горчиво езеро се оказали 15 плавателни съда на осем държави. Един от тях бил българският "Васил Левски". Екипажът му месеци наред карал на минимални провизии. След като кризата се проточила, бил осигурен коридор за смени на моряците през няколко месеца. При освобождаването на корабите само два от тях били годни да плават на собствен ход. "Васил Левски" бил провлачен до Сплит и нарязан за скрап.