"Алфа Рисърч": Половината българи все още не знаят за квадратчето "Не подкрепям никого"

Кампанията за Президентските избори и Националния референдум 2016г. предизвиква по-слаб интерес и внимание от страна на гражданите в сравнение с тази за Местните избори през миналата година. Две седмици преди нейния край всеки втори анкетиран (51%) заявява, че не е запознат с нито една проява на кандидатите за държавен глава.

Това сочат данните от национално представително проучване на "Алфа Рисърч" по поръчка на Институт за развитие на публичната среда и финансирано с проектни средства на организацията, проведено в периода 19 – 24 октомври 2016 г. сред 1013 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.

Огромното мнозинство от хората (82%) знаят, че на 6-ти ноември предстои гласуване за президент и национален референдум. На местно равнище не кандидатите, а основно политическите партии (42%) се разпознават като агитиращи за президентския вот, изтъкват от "Алфа Рисърч".

С новото изискване за задължително гласуване са запознати 77% от избирателите. Ако нагласите се запазят, можем да очакваме в първия тур на президентските избори да излязат над 3 млн. 700 хиляди избиратели, прогнозират социолозите.

Засега ефектът от бурните публични спорове по отчитането на квадратчето „не подкрепям никого“ се изразява в това, че вече 53% от пълнолетните жители на страната са научили за възможността да се гласува по този начин, анализират от "Алфа Рисърч". Около десет на сто от решилите да участват в изборите заявяват намерение да изберат опцията „не подкрепям никого“, като техният профил повтаря този на обичайно негласуващите – най-млади, учащи, слабо интересуващи се от политика, жители на градовете.

Проучването отчита и по-високи декларирани нагласи за участие в националния референдум - 54% към момента срещу 49% заявена готовност през 2015 г. Пасивността на партиите, кандидат-президентите и дори на инициативните комитети, най-вероятно ще направи реалното участие, също както и миналата година, по-ниско от заявеното, прогнозират обаче от агенцията. Ако обаче продължи тенденцията задължителният характер на гласуването да оказва влияние върху традиционно дисциплинирани групи избиратели, е възможно избирателната активност на референдума да е близка до признаването му за валиден, смятат в "Алфа Рисърч".

Най-високо е одобрението по въпроса за намаляване на държавните субсидии за политическите партии - 58.8% „Да” срещу 24.7% „Не”. Същевременно, мнозинството от избирателите са съгласни едновременно с тезата, че партиите трябва да получават по-висока субсидия, за да не изпаднат в зависимост от интересите на благодетелите си (73%) и с противоположната - че ако субсидията е минимална, ще останат само партиите, на които хората имат доверие и които те са готови да финансират със собствени средства (57%).

Въвеждането на мажоритарен избор за народни представители в два тура също получава повече „Да”(55.1%), отколкото „Не” (26.2%) . И отново зад тези нагласи стои приемането на две противоречащи си тези. 48% смятат, че мажоритарният вот дава шанс за по-широко представителство на гражданите, тъй като ще се състезават повече личности, а 47% точно обратното - че ще ограничи представителството на избирателите, тъй като всеки район ще има само по един депутат.

Според "Алфа Рисърч" най-парадоксална е ситуацията при задължителното гласуване - 51.6% „Да” срещу 32% „Не”. Въпреки лекият превес на „да“-то над 50-те процента, мнозинството от хората приемат именно аргумента „против” – 74% смятат, че гласуването е право, което не бива да се вменява като задължение. А най-силният аргумент в подкрепа на задължителното гласуване – че така ще се ограничи тежестта на купения и контролиран вот – събира почти двойно по-малко привърженици (46%).

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Политика