Изтъкнатият полски скулптор професор Мариан Конечни, който живее и твори в Краков, дари на България отлетия от бронз паметник на смелия крал,  двадесетгодишен посмъртно получил името Варненчик,  съобщиха от пресцентъра на Министерство на културата.

Прочутият полски скулптор професор Мариан Конечни дари на страната ни отлят от бронз паметник на полско-унгарския крал Владислав III Ягело, загинал като герой на 10 ноември 1444 г. в паметната битка на народите край Варна.

Грижливо опакован и натоварен на ТИР в Полша, бронзовият паметник на крал Владислав III Ягело (Варненчик) успешно бе транспортиран до морската ни столица, където предстои съвсем скоро да бъде й монтиран, съобщиха от Българския културен институт във Варшава.

От института припомниха и как се стигна до така ценното за нас дарение, а историята е следната:

Гипсовият макет на паметника на полско-унгарския крал Владислав III Ягело (Варненчик) бе прекарал близо 40 години в ателието на изтъкнатия полски скулптор професор Мариан Конечни, който живее и твори в Краков. При гостуване по негова покана през есента на миналата година екипът на Българския културен институт с приятна изненада обаче завари в двора на ателието на твореца вече отлетия и от бронз крал Ягело. Именно тогава професор Мариан Конечни сподели, че след изработването и на постамента на паметника, той смята да връчи официално на Българския културен институт във Варшава своя ценен подарък, за да бъде транспортиран до България.

Идеята за реализиране на проекта бе възкресена през март 2015 г., на творческа вечер, която Българският културен институт във Варшава посвети на прочутия полски скулптор. На нея с документални филми бяха показани десетките знакови творби на Мариан Конечни из цяла Полша и по света. Сред тях са и паметниците на Грюнвалдската битка в Краков, на Героите на Варшава 1939 - 1945, известен и като Варшавската Нике, на Ян Матейко и на още много исторически фигури и събития. Акцент на вечерта в културния ни институт обаче бе съдбата на една от любимите „рожби” на големия скулптор – нестигналия тогава все още до реализация проект за паметник на Владислав Варненчик, който да бъде издигнат на неговото лобно място. Както е известно, Владислав Ягело - крал на Полша и Унгария, е предвождал 20-хилядна армия в поход срещу османците, в защита на християнството, и е загинал като герой на 10 ноември 1444 година край Варна.

Въпреки многобройни старания и от българска, и от полска страна през изминалите близо 4 десетилетия, до изпълнението на проекта така и не се стигна - основно по финансови причини. С времето обаче и самият творец се отказа от първоначалната си идея паметникът на младия крал Владислав III Варненчик да е с впечатляващата височина от 11 метра и затова сега реши да го отлее в бронз в едни по-скромни, човешки размери, каквито са и актуалните тенденции в съвременната скулптура. 86-годишният скулптор проф. Мариан Конечни изработи бронзова отливка на макета и дари статуята на Владислав Варненчик на Българския културен институт – Варшава. Ръководството на културния ни институт прие дарението и благодари за жеста на твореца, след което взе единствено възможното и логично решение – да предостави бронзовия паметник на младия крал на Община Варна.

Решението къде точно обаче ще се издига дарената ни статуя на Владислав Варненчик е в правомощията на Общинския съвет в морската ни столица. Бронзовият крал, отлят от големия полски скулптор, би могъл евентуално да заеме своето място на територията на Парк - музея “Владислав Варненчик”, където се разиграва известната битка през есента на далечната 1444 година. Разбира се, ако Общинският съвет прецени и реши, паметникът на смелия полско-унгарски крал Владислав III Ягело, жертвал се за свободата ни, може да бъде поставен още в близките седмици и на някое подходящо и оживено място в пешеходната зона в центъра на Варна, където той ще се впише много бързо и съвсем естествено в градската среда с човешките си размери и пропорции – по примера на паметника на националния герой на Италия Джузепе Гарибалди, намиращ се на едноименния площад в центъра на София.

Скулпторът проф. Мариан Конечни, който дари на страната ни бронзовата статуя на крал Владислав Варненчик, е удостоен и с престижната награда „Златен век" на Министерството на културата за заслугите си за популяризиране на българската култура в Полша. Високото отличие му бе връчено лично от министъра на културата Вежди Рашидов на специална церемония във Варшава на 30 юни 2015 година.

На 10.11.1444 г. на мястото, където днес е разположен Парк - музеят “Владислав Варненчик”, се разиграва известната битка между 20-хилядната християнска съюзническа европейска армия, предвождана от полско-унгарския крал Владислав III Ягело (Варненчик) с главнокомандващ трансилванския войвода Янош Хуняди и три пъти по-многобройните войски на султан Мурад II. В това последно сражение участват и българи, унгарци, поляци, чехи, словаци, власи, рутени (староруси), хървати, саксонци, литовци и кръстоносен рицарски отряд на римския папа Евгени IV. В тяхна памет, като израз на почит пред героизма и саможертвата им в името на свободата на Европа, е създаден Парк-музеят на бойната дружба “Владислав Варненчик”.

Владислав III Варненчик е роден е на 31.Х.1424 г. и е първото дете от брака на полския крал и Велик литовски княз Владислав ІІ Ягело и съпругата му София Холшанска. През 1434 г. Владислав става крал на Полша. През 1440 г. между Полша и Унгария се сключва уния, по силата на която Владислав получава и унгарската корона, но с условието да обедини силите на двете кралства за борба с османските завоеватели. Младият крал Владислав III Ягело Варненчик загива в битката край Варна на 10.11.1444 г. когато смело предприема удар с личната си гвардия от 500 рицари срещу 10-те хиляди еничари на султана. Кралят достига до последните еничарски редове и до султанския команден пункт, но там е обкръжен. В този момент кралският кон се спъва и кралят пада на земята. Владислав III Ягело е убит от еничар, което дезорганизира армията и тя отстъпва. Юначната гибел на младия крал и трагичният завършек на Варненската битка оказват влияние върху по-сетнешната съдба на балканските и европейски народи. Те намират отражение в епоса и фолклора на много народи.