България и преселническата опасност – между Сцила и Харибда

Комплексарската позиция, която осмива как ставаме „пощенски гълъб между Ердоган и Меркел”, е хубаво да остане само във „фейсбук геополитиката”

В Турция има около три милиона бежанци и преселници, които могат да се увеличат почти двойно в зависимост от военните действия около Алепо в Сирия. Достатъчно е петдесетина хиляди от тях да нахлуят в България, за да изпадне държавната ни машина в колапс. А представяте ли си да се отприщи поток от 300 хиляди? Един милион? Това означава да се разделим за броени седмици с България, каквато я познаваме. Защото освен катастрофалните последици за социалните ни системи ще бъде променена радикално и етно-религиозната картина в страната.

По този въпрос Европа я няма. Има Меркел, която стана символ на тази криза и безсилието на стара Европа. Има и държавите от Вишеградската четворка плюс Австрия, които отказаха да се съобразяват с Меркел и провеждат по-ефективна политика срещу преселническата опасност.

Къде е България? Между Сцила и Харибда - с Меркел и до Турция. Не са нужни особени прогностични открития, за да се очертае очевидното - България първа ще бъде пометена, ако турските шлюзове се скъсат или бъдат умишлено отворени. Това в най-едър щрих са фактите, рисковете и опасностите, пред които сме изправени. На този фон дипломатическите совалки на премиера Борисов между Босфора и Бранденбургската врата са уравнение с доста неизвестни. Дали ще се ефективни е рано да се каже, но при всяко положение са необходими. Няма особени причини тези усилия да бъдат възхвалявани, но да бъдат отричани е пагубно. Генетично заложената у нас подозрителност към турската политика на Балканите е здравословен инстинкт, но не бива да замъглява политическите реалности. А те налагат сега да имаме добър диалог с Анкара. Защото там има проблем, който може да се превърне в катастрофа за нас, ако бъде пренесен тук. Режимът на Ердоган е такъв, какъвто е. Точно сега не виждам причина за доморасли заклинания колко недемократичен бил, при положение че такива не се чуват или звучат само под сурдинка във Вашингтон, Париж, Берлин или Лондон. Хайде да не сме по-католици от папата! И образец за демокрация да беше, опасността за България щеше да е все същата. Комплексарската позиция, която осмива как „малка България” щяла да бъде „пощенски гълъб между Ердоган и Меркел”, е хубаво да остане само на територията на „фейсбук геополитиката”. Разбира се, въпросът за визите не е „български въпрос” и прекаленото ангажиране на София с него е вредно за страната. Въобще навигацията между опасността Европа да ни отреди ролята на буфер, а Ердоган да ни превърне в изкупителна жертва, е сложна и изисква политика, която не робува на стереотипи, а преследва прагматично българския интерес.

Но как би се отразила тази тежка международна обстановка на вътрешнополитическия ни пейзаж, чийто най-близък хоризонт са националният референдум и президентските избори на 6 ноември. Без съмнение „турската карта” ще бъде предмет на полемики и търсене на партийни дивиденти. Но истинският проблем, който трябва да бъде дебатиран зряло и отговорно, е мигрантско-бежанската опасност. По него основните партии и обществени сили трябва да представят своите решения. Ако ги имат. Освен ГЕРБ и Борисов позиция засега изразяват само Патриотичният фронт и Татяна Дончева - затваряне на границите по „модела Орбан”. БСП и АБВ на този етап заобикалят темата, но рано или късно ще трябва да заемат позиция. В дясното кьоше, онова, което все още се нарича Реформаторски блок, по традиция сричат безкритично опорните точки на Брюксел.

В цялата тази картина има един отсъстващ институционален фактор - държавният глава. Плевнелиев “го е ударил на уволнение”. Целият въпрос е, че поуките от това да имаме “назначен” по нечие лично хрумване президент като че ли не са направени. Но това е друга тема.

Възможно ли е обаче изостряне на кризата да повлияе на резултатите на 6 ноември? Категорично да! Ако премиерът и управляващите не успеят да демонстрират твърдост при отстояване на националния интерес, то кризата може и да ги отнесе. Но ако покажат активна позиция, особено на фона на липсващата сериозна опозиция, вероятно би сработил естественият обществен рефлекс на консолидация около властта в кризисни ситуации.

 

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи