Нашите гости

Десислава Стоянова започва кариерата си във в. „Сега“ през 1998 г. Работи в международния, а след това във вътрешнополитическия отдел на вестника. През 2002 г. получава покана да се присъедини към екипа на „bTV Новините“. През следващите 5 години се занимава предимно с политическа журналистика. Автор е и на редица филми в „bTV Репортерите“. През 2007 г. става заместник главен редактор на списание AMICA. От февруари 2012 г. е водеща на „Преди обед“ заедно с Александър Кадиев. Деси има близнаци, които тази година са в първи клас.

Александър Кадиев е актьор, звезда на Малък градски театър „Зад канала“. Завършил е актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов и играе в постановки на най-известните и модерни български режисьори от ранга на Мариус Куркински и Теди Москов. Той е на 33 г. и има зад гърба си и сериозни участия в киното - в сериала на Би Ти Ви „Стъклен дом“, във филмите „Пряк контакт“, „Езерното момче“ и номинирания за Оскар „Дзифт“.

Близките му го наричат Сашко. Майка му е актрисата Катерина Евро, а баща му - Георги Кадиев. На 19 март 2015 г. Сашо Кадиев и половинката му Таня стават родители на малката Катерина.

- С какво е незаменим другият във вашия тандем?

Сашо: Деси е незаменима с обаянието си, а и с това, че е неизчерпаем източник на информация.

Деси: ...а Сашо с чувството си за хумор, безграничната си енергия, бързата си реакция и способността си да разсмее човек при всякакви обстоятелства.

- Кой от двама ви закъснява?

Сашо (през смях): Тя!

Деси: Иска ли питане - ТОЙ!

- За какво спорите най-често?

Сашо: За моите закъснения.

Деси: За това колко е важно (според мен) или не толкова важно (според него) дали сме направили нещата по най-добрия възможен начин (според мен). Всъщност в последните няколко години живеем в почти съвършена хармония и спорове почти няма.

- С какво започва денят ви?

Деси: С кафе, фреш от портокал, новини, скоростно приготвяне на закуска, още по-скоростно взимане на душ, свръхскоростно обличане и излизане от вкъщи. Накратко казано - с много бързане.

Сашо: С много "снузове" (отлагане на алармата за след 10 минути), леко зашеметено пристъпване в кухнята (за кафе), желание за завръщане в леглото (най-добрия приятел на човека), бавно влизане в банята и обилен душ (тип - преди влизане в затвор). И след всичко това - 45-минутно пътуване до Би Ти Ви. Много готино.

- Избройте трима от най-паметните си гости в „Преди обед“.

Сашо: Жоро Тошев (защото ми е шеф), Катето Евро (защото ме е родила) и Александър Кадиев (защото обичам този човек).

Деси: Имаме стотици паметни гости. Да посоча само трима, би означавало да пренебрегна много други. Вече близо 5 години сме на екрана на най-гледаната телевизия у нас и сме имали професионалния шанс да разговаряме с много популярни и непопулярни личности, които са ни разказали своите истории, дали са ни от своята житейска мъдрост и са ни прелели по частица от своята енергия.

- Случвало ли се е да се разсмеете неудържимо в ефир? Кога?

Сашо: Оооо, много пъти. Веднъж толкова се разсмяхме, че пуснахме рекламите по-бързо от очакваното.

Деси: Много е лошо, когато е наистина неудържимо. Тогава просто не можеш да продължиш напред, а трябва. Имахме един случай, в който заедно със седмичните ни коментатори изпаднахме в такава ситуация по време на едно видео заради името на един човек. Колкото и да ме натискате, няма да ви кажа кой е, разберете ме. От дума на дума и от смешка на смешка към края на видеото и четиримата се превивахме от смях, на мен направо ми потекоха сълзи, имах чувството, че ще се задуша... Продължаването напред беше мъчително (смее се).

- Сашо, готов ли си да зарежеш театъра заради телевизията?

Сашо: Не и дано не ми се налага.

- А обратното?

Сашо: Не.

- Деси, след телевизията би ли се върнала към вестникарството?

Деси: Зависи какво ще реши да ми поднесе животът. Никога не съм имала подобни дългосрочни планове. В момента също.

- Липсва ли ти репортерската работа?

Деси: На моменти да. Тръпката от това сам да изследваш дадена тема на терен е различна от всичко останало в нашата професия.

Към Сашо: - Имал ли си професионални разногласия с майка си, когато сте били заедно на сцената? За какво?

Сашо: Всъщност често ни се случва, защото аз съм по-добрият актьор в семейството (смее се).

- Деси, като четем някои издания и започваме да се чудим за истината на вашите отношения със Сашо. Вярно ли е, че се карате като куче и котка и извън работата не сте приятели? А че двамата бягате заедно от работа, за да пушите? Наистина ли в телевизията сте постъпили с връзки?

Деси: Не, не и не. Първо, както вече ви казах, със Сашо отдавна не се караме. Второ, ако смисълът на думата приятел е някой, на когото можеш да разчиташ, мисля, че вече сме си приятели. Трето, разбира се, че не бягаме от работа, за да пушим. Много е смешно това. А връзките - кой точно с кого са свързали, че не разбирам? Истината е, че Би Ти Ви и нашите продуценти Георги Тошев и Румяна Цанчева решиха да заложат на експеримента, който представлявахме ние двамата със Сашо преди 5 години. И за наше голямо щастие ние успяхме да оправдаем доверието. Въпреки тогавашния скептицизъм на много хора.

- Сашо, а истина ли е, че с Деси всъщност не може да се понасяте, Катето Евро те бие с точилката, имаш проблеми с потните жлези и караш кучето си да ти ближе ръцете за дезинфекция?

Сашо: Единственото вярно е, че имам проблем с потните жлези (смее се). С Деси се обичаме.

- Сашо, какво е отношението ти към вниманието, което ти обръщат клюкарските издания?

Сашо: Всеки има право да изкарва хляба си, както намери за добре.

- Деси, може да се каже, че жълтите издания "ви щадят", тоест, не сте често тяхна мишена. На какво го отдавате?

Деси: Мислиш ли, че ни щадят? Аз не съм останала с такова усещане. А ако имаш предвид, че не сме по първите страници, правейки нещо скандално, то е просто защото не правим нищо, което да ни прати там. И се надявам така и да си остане (усмихва се).

- В кое отношение голямата популярност променя житейските ви избори?

Деси: Изобщо не променя житейските ми избори. Важните решения в живота ми няма как да се влияят от това.

Сашо: Чак пък да ги променя… Просто паркирам по-лесно и хората ми съдействат по-бързо.

- Лесно ли се съгласихте да станете лице на предаването „Преди обед“?

Сашо: На секундата. Това да работиш в хубава телевизия е шанс, който не трябва да се изпуска.

Деси: Не. Разказвала съм тази история неведнъж. Аз започнах в предаването като редактор при старта му през есента на 2011 г. По онова време работех в издателството на AMICA, MAX и L’Europeo и редакторството беше перфектната допълнителна работа за мен. След половин година Руми, Жоро и тогавашният ни главен редактор Диляна Ценова взеха да ме убеждават да се пробвам за водеща заедно със Сашо. Аз доста се съпротивлявах, защото не бях убедена, че от цялата работа ще излезе нещо добро, но днес се радвам, че в крайна сметка тяхната упоритост се оказа по-голяма от моята. Защото мога с ръка на сърцето да кажа, че в момента съм щастлива с работата си.

- И двамата сте вече родители. Сашо - с дъщеричка на година и половина, а Деси има близнаци първолаци. На какво разчитате най-вече при възпитанието им - на книги по въпроса, на съветите на роднини и приятели или на интуицията си?

Деси: На всичко. И книги чета, и се интересувам от опита на другите, и вътрешния си глас слушам. Защото в крайна сметка всяко дете е уникално и общовалидни рецепти няма. Нещото, което работи с едно дете, може да има нулев ефект при друго. Дори когато са близнаци.

Сашо: А аз разчитам повече на жените в семейството ми. И на всичко изброено.

- Сашо, от позицията на човек, достигнал Христовата възраст, какво още би искал да изживееш?

Сашо: Искам семейството ми да става по-голямо, да стана телевизионен магнат и да спечеля „Оскар“.

- Деси, за коя своя чаровна лудост си готова да признаеш пред читателите на „Труд“?

Деси: Не знам дали въобще има нещо, което може да бъде определено по този начин. Аз съм доста скучна в последните години.

- Разкажи тогава за "тризнаците", които имате със сестра ти.

Деси: Имах късмета да родя моите прекрасни деца само 4 месеца след като сестра ми беше родила своята дъщеричка. И тримата, особено през първите години, си растяха като тризнаци. Бяхме заедно почти нонстоп. Много е важно човек да има около себе си близки хора, които са на същата вълна като него. Затова казвам, че е късмет, че с Ели се сдобихме с деца почти по едно и също време.

Към Деси - Как мина първият им учебен ден? Харесва ли им училището?

Деси: Мина добре според мен. Надявам се оттук нататък да се чувстват добре. Да си намерят приятели, да се адаптират в новата среда, да свикнат с режима, да се справят с ученето.

- Кое море избрахте тази година? Защо?

Сашо: Българското, защото „всичко българско и родно любя, тача и милея".

Деси: И ние българското. По традиция ходим на север. Там още не е презастроено и пренаселено и все още можем да намерим пустите плажове, които обичаме.