Най-напред за нея, а за него - ако случайно остане някоя пара  

„Има нещо, от което аз като журналист съм много изненадан. То е, че правото го има на книга, но не можеш да се пребориш за него по никакъв начин. Не знам как е в други държави, но у нас е така - от собствен опит го разбрах.“

Така започва разказа си Иван Гарелов - един от най-популярните телевизионни водещи у нас - Човека Панорама, който дълги години събира милиони зрители пред екрана. Той има да взема пари от фирма „Титан“ - да, същата, чиито договори за сметосъбиране със Столичната община софиянци свързват с много неща и чистотата е последното от тях. Тази фирма има да му дава около 60 000 лв. за работа, която той е свършил като пиар. Гарелов обяснява:

„Имам решения от три съдебни инстанции, но не мога да си взема дължимите няколко хиляди лева от „Титан“. Собственикът е преименувал акционерното дружество, аз не знам на това ли се дължи, или на друго, но не успявам по никакъв начин да си получа парите. Не само аз, а и много други хора и институции, които са негови кредитори. Какво ли не опитах! Водих дела. Смених трима адвокати. На всеки плащам с надеждата, че ще получа правосъдие, че не може да е така. Отидох при кметицата Йорданка Фандъкова и й зададох въпрос: „След като този човек е очевидно измамник, вие защо сключвате с него договори да извозва боклука на София? Не може ли на хората, които са измамили други хора, да не им се дава правото да работят, докато не се издължат?“ Кметицата ми каза: „Това е морален въпрос, нас не ни засяга.“ Аз я запитах и друго: „Фактът, че шефът на тази фирма съм го виждал на митинги в подкрепа на Бойко Борисов заедно с неговите работници с оранжевите комбинезони, има ли нещо общо със ставащото?“ Тъй или инак, справедливост няма - независимо от решенията на съда.

Безсилен съм. Ходих при омбудсмана, разказах и на Мая Манолова казуса. Той засяга не само мен, а мнозина изпатили от тази и от други фирми. Не бих го споделял в медиите, ако търсех само за себе си справедливост. Не искам да занимавам публиката например с Бареков, но и той дължи много пари на хора от ТВ7! На един 20 000 лв., на друг - 30 000, и те не могат да направят нищо. Ако сме правова държава, нещо трябва да се промени!“

Така изглежда. Но да видим фактите. Защо вземанията от длъжника на Иван Гарелов не могат да се съберат?

На 10 февруари 2010 г. между „Титан Интернешънъл Холдинг” АД и „Пан Стратегии и Комуникации” ЕООД е сключен договор за PR обслужване. Като изпълнител по този договор Гарелов със своя екип „предоставя услуги и консултации в областта на връзките с обществеността“ и полага усилия да подобри имиджа на сметосъбирачите. Въпреки това възложителят „Титан” не му плаща уговореното възнаграждение за свършената работа.

От 14 февруари 2011 г. нататък „Пан Стратегии и Комуникации” започва да търси по съдебен ред правата си. Подава искова молба в Софийския градски съд и тя е уважена, както и от второинстанционния апелативен съд впоследствие. На „Пан Стратегии и Комуникации” е издаден изпълнителен лист срещу неизправната страна по договора „Титан Интернешънъл Холдинг“. Срещу длъжника е образувано изпълнително дело. Ангажираният с него частен съдебен изпълнител налага запор на сметките му в осем банки - до размера на задължението, което заедно с разноските за изпълнение е станало 60 383 лв. Някои от сметките са празни. Оказва се, че срещу „Титан“ има много изпълнителни дела от други кредитори, и то за много по-големи суми. Дружеството дължи на НАП над 9,7 млн. лв., които може да са повече към днешна дата.

И какво става? Адвокатите на кредитора обясняват:

„Държавата в лицето на НАП е присъединен по право взискател във всички изпълнителни производства срещу своите длъжници. При продажбата на какъвто и да е компонент от имуществото на длъжника част от цената ще постъпва в НАП, тъй като държавата се конституира като привилегирован кредитор спрямо останалите кредитори на „Титан”. Поради това НАП е запорирала сметките на дружеството във всички лицензирани банки.

„Титан Интернешънъл Холдинг” е холдингово дружество, частните съдебни изпълнители са наложили запори и върху дружествените дялове, притежавани от длъжника в „Титан - Център” ЕООД, „Титан Пауър Пещера” ООД, „Титан - АС” ЕООД, „Титан Секюрити България” ЕООД, „Титан БКС” ООД. Върху някои са учредени и особени залози. Но стойността на дяловете не стига, за да се покрият огромните задължения. Някои от дъщерните дружества на „Титан Интернешънъл Холдинг” имат големи печалби, обаче кредиторите на холдинга нямат правна възможност да потърсят дължимите им суми от тях. Защо? Холдингът по закон представлява юридическо лице, отделно от дъщерните си дружества, затова.“

Частният съдебен изпълнител е запорирал и 65 автомобила на холдинга на сметосъбирачите. При публична продан обаче разноските се поемат от Гарелов, ако той я инициира, а парите от продажбата парадоксално отиват при държавата, която е привилегирован кредитор.

„Налице е действаща схема, в която при неплащане, независимо от неговия размер, всеки голям длъжник като „Титан ” може да остане безнаказано извън рамките на законното изпълнение на своите задължения“, коментират адвокатите на Иван Гарелов.

„В отношенията кредитор - длъжник всички са равни, но държавата е по-равна от гражданите“, потвърждават частни съдебни изпълнители.

Докато държавата е привилегирован кредитор, много граждани и инвеститори се прощават завинаги с това, което е тяхно и им се полага. Искате пример? Ето един: Доставчиците и работниците на някогашния металургичен гигант „Кремиковци“ няма да си получат и на оня свят дължимото.

Какво правите вие като законопослушен гражданин, когато някоя фирма, за която сте работил по договор, не ви плаща? С книжата, които доказват, че имат да ви дават, отивате в съда. Там си съсипвате нервите, харчите за адвокатски хонорари и за съдебни такси, докато се сдобиете с изпълнителен лист, за да стане сумата ви изискуема. С него отивате при съдебен изпълнител, подавате молба, плащате пак такса и чакате. Съдебният изпълнител иска справки от ЕСГРАОН, НАП, НОИ, ИКАР и КАТ, а после праща до длъжника покана за доброволно изпълнение, която той получава след неизвестно време и научава, че има 14 дни срок да си погаси задълженията. Ако не го направи, съдебният изпълнител запорира имуществото му, сметките, заплатите - това пак не е безплатно за вас.

Следва най-гадното: идват справки от институциите и според тях длъжникът има да дава и на държавата. А съгласно Данъчно-процесуалния кодекс публичните вземания имат непререкаемо предимство пред частните. С други думи - длъжникът най-напред трябва да се издължи към държавата до лев, а после и към вас, ако му е останало нещо. А ако не е? Нахалост ли отиват разноските, които сте правили? Да. В най-добрия случай ви чака това, за което народът е казал: Трай, коньо, за зелена трева. Длъжникът ще ви ги плати евентуално, след като се разплати с държавата, без значение, че нейната администрация може и да не е мръднала с пръст за това. В общия случай публичните задължения надхвърлят активите на фалиралите или закъсалите фирми - така че работещите в тях, кредиторите и доставчиците им пият по една студена вода.

Какво да се прави?

Логично е законът да се промени, като се ограничат привилегиите на държавните вземания пред частните. Така е в много европейски държави. Обаче ние сме си у нас. Тук държавата служи на гражданите само за да им напомня, че трудно могат да я измамят. Защото най-големият измамник е самата тя.