- Професор Димов, усещате ли промяна в поведението на предприемачи и работници на Острова след 23 юни и Брекзит?

- Показател на настроението и перспективите в предприемаческата среда е нивото на инвестиции на рисков капитал. През второто тримесечие на 2016 г. се забеляза рязък спад от около 40% в обема на инвестициите във Великобритания в сравнение с първото тримесечие и още по-голям спад в сравнение със същото тримесечие на миналата година. Тъй като Брекзит се случи точно в края на второто тримесечие, този спад засега се обяснява с желанието на инвеститорите да изчакат резултата и първичните последствия от референдума.

Университетите бяха потресени и силно разочаровани от резултата. В първите дни след референдума там атмосферата беше мъртва. Сред хората от ЕС се усети огорчение и чувство, че са нежелани гости, примесено с нарастващо притеснение за бъдещето. Сега емоционалната вълна е преминала и се чакат реалните последствия.

- Какво е отношението ви към чукащото на вратата Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между Европа и САЩ?

- ТПТИ се стреми да обедини пазарите на Европа и САЩ и така на теория да създаде възможности за конкурентоспособни фирми и от двете страни, което от своя страна да доведе до създаване на нови работни места и икономически ръст. Казвам на теория, защото тези очаквания произлизат от макроикономически модели, които допускат, че основните пречки за растежа на фирмите са нормативни или бюрократични и че новооткрити възможности се развиват незабавно и равномерно. На практика всяко дерегулиране води до неочаквани и неравномерно разпределени икономически последствия. Това е, защото, поставени на общ пазар в пряка конкуренция, отделните страни и региони имат различни стартови позиции и начален потенциал и тези различия бързо се усилват. Така очакваните последствия като цяло за Европа събират в едно и печеливши, и губещи региони.

На фирмено и регионално ниво развитието се движи от процеси, които са невидими от макроикономическа гледна точка. Там трябват идеи, умения и финанси, чиито пазари имат силно регионално влияние. Ако няма струпване и на трите фактора, очакваното развитие не може да се задейства. Не мисля, че ТПТИ ще подейства пряко на тези фактори.

- Кои са главните причини за неуспех на предприемачите?

- Основно влизат в три главни категории - пазарни (продуктът не разрешава належащ проблем на потребители или фирми), финансови (несъстоятелност или неиздържаност на финансовия модел) и технологично-оперативни (продуктът не може да бъде произведен на нужната цена или качество). Това са главните проблеми, които трябва да реши един предприемач в процеса на реализиране на своята идея. Тези проблеми са обвързани в един порочен цикъл, където решаването на един може да изостри друг. Например може да се създаде търсене, но то да понижи финансовата рентабилност или да изисква недостижимо качество на продукта. Решението на тези от своя страна може да доведе до загуба на интерес от потенциалните клиенти. Успяват тези, които намират златната среда.

- Смятате ли, че персоналът е най-ценното нещо на една компания, и какво е отношението на повечето мениджъри в Европа по това схващане, включително и в България?

- Много мениджъри признават тази ценност само когато персоналът е ключов фактор за пазарен успех. Там, където обслужването на клиенти е основна дейност, персоналът представлява лицето на компанията. Те трябват да бъдат добре обучени и мотивирани, да виждат в работата си своя вътрешна реализация, да споделят мисията на компанията. Там, където се разчита на професионални знания или умения, зависимостта от отделни хора е още по-силна. Затова се говори не за персонал, а за талант.

По-проблемни са ситуациите, където на персонала се гледа като на пазарна стока, която може да бъде лесно обменяна, където се търси по-евтин труд, където трудът се отделя от човека, който го влага. В такива случаи търсенето на максимална печалба трябва да се балансира с последствията, които нямат отражение в счетоводните отчети.

- В едно ваше интервю казвате: „Българският пазар е сравнително малък като стартова площадка и това означава, че една нова фирма трябва бързо да излезе на европейските пазари, което поставя езикови, културни и нормативни бариери". Това ли са трите основни трудности за преодоляване за предприемачи у нас?

- Излизането на европейските пазари изисква близко познание на социалната и културната среда и нуждите на техните потребители. Трябва да се привлекат партньори и ресурси и наличието на космополитни хора значително улеснява този процес. Например в една малка и географски изолирана страна като Исландия една нова фирма - Kaptio - получава инвестиция от 2,6 млн. долара от американско-шведски фонд за рисков капитал (и други местни фондове), има търговски офис в Лондон и разработва продукта си в Германия и Беларус. С такъв глобален подход местните ограничения могат да бъдат преодолени.

- Как може да се създаде платежоспособно търсене в държава, в която липсва средна класа, а работническата едва оцелява в буквалния смисъл на думата?

- Проблемът трябва да се търси не в държавата, а в намисления продукт. За търсене се говори само по отношение на конкретен продукт или услуга. За да има търсене, се предполага, че има и желание, и финансова възможност да се купи продуктът. Ако има неплатежоспособност, няма търсене, а няма ли търсене, значи проблемът е в продукта. Той трябва да отразява належащите нужди и възможностите на потребителите, които съществуват. Платежоспособността трябва да се приеме като ценово ограничение, в рамките на което трябва да се създаде един продукт. Ключът към успеха е създаването на бизнес модел, основан на минимални разходи, който позволява предлагането на ниски цени. Такива модели имат магазини като Ikea и Lidl, авиокомпании като Easyjet и Wizzair и лидерите в икономиката на споделянето като Uber и Airbnb. В тях се определя основната функция, която трябва да изпълнява продуктът, и се набляга само на нужните за нея характеристики.

- На какво ниво е предприемачеството в България?

-Нивото е сравнително ниско. По данни на Global Entrepreneurship Monitor едва 3,5% от хората в работна възраст са в процес на създаване на нов бизнес или имат собствен бизнес, който е на под 3,5 години. От една страна, подобна картина има в страни като Италия и Германия, но от друга, обезпокояващо е това, че 72% от предприемачите в България не очакват да създадат нови работни места, т.е. става въпрос за ограничени амбиции. Също така почти половината от предприемаческите начинания са в търговската сфера. Това обяснява ниското ниво на иновации - само 8% от бизнесите предлагат в някаква степен нови продукти. Зад тази ситуация се крие ниско предприемаческо намерение, което отразява както невиждане на възможности за бизнес, така и неувереност в способностите си да ги развият.

- Какво бихте посъветвали млади хора в България, ако ви спрат на улицата и ви кажат, че имат добри бизнес идеи, вярват в себе си, но нямат достатъчно пари, за да ги реализират?

- Да намерят начин да докажат потенциала на идеите си, без да харчат пари, като се фокусират върху ресурсите, които имат или с които могат да се сдобият лесно. Един продукт-образец може да се направи от подръчни материали или от материали, които други смятат за ненужни. Малки пазарни тестове също могат да бъдат осъществени с минимални средства. Сигналът, че има интерес към продукта, служи да докаже не само идеята, но и мотивацията, творчески ресурсните умения на предприемача.

Интересно е, че предприемачите смятат за главно препятствие липсата на пари, а инвеститорите - липсата на добри идеи. Идеите сами по себе си са многобройни и евтини. Дали една идея е добра или не се отсъжда в нейното реализиране, а не в нейното генериране или анализиране. Рискът коренно намалява, след като идеята набира скорост. Тогава настъпва моментът, когато тя е готова да бъде представена на инвеститори.

Ето два конкретни примера за скромните начала на две огромни компании. Швейцарската компанията Freitag за чанти, портфейли, калъфи за телефони и компютри започва, след като двамата братя основатели намират изхвърлени брезент от камион, велосипедни гуми и автомобилни предпазни колани. Те ги измиват, разкрояват и от тях ушиват куриерски чанти, които бързо стават популярни. Основателите на Airbnb започват с отдаването под наем на три надуваеми матрака в собствената си квартира, обещавайки и закуска, с цел да си помогнат с наема. Това, че се намират хора, готови да платят за това предложение, ги подтиква да развият идеята.

- Как може да се спре това тривиално, но съществуващо вече над 20 години „изтичане на мозъци“ от страната ни зад граница?

- В един период на глобализация тези “мозъци” търсят реализация в сфери, които сливат държавните граници и изискват критична маса от съмишленици. Същият процес се вижда, когато един продукт - например iPhone, се проектира в една страна, произвежда се в друга и се консумира в трета. Стои въпросът как да се раздели и присвои стойността, която продуктът създава между тези дейности и оттам възникват международни данъчни спорове. Тук проблемът е, че често най-голяма тежест се слага на “мозъка” или интелектуалната собственост на продукта, т.е. знанието, свързано с неговото създаване. Човешкият процес има обратния проблем: от реализацията на “мозъка” много малко се присвоява от обществото, което го създава. Този поток не трябва да бъде спиран, а разгледан като актив, откриващ възможности за България да се превърне във важен възел в глобалната мрежа на икономика на знанието. Вместо да се считат за загубени, тези “мозъци” трябва да се третират като опорни точки за развитието на икономиката на знанието в България. Затова е необходимо да се задвижат потоци и връзки в обратната посока, към България. Те постепенно ще доведат до създаване на критична маса, която ще служи като магнит и така ще открие възможности за реализация в страната. Пример за това как могат да се задвижат обратните връзки идва от университетите в САЩ, които търсят да създадат дълготрайни отношения със своите възпитаници.

- Готов ли сте да се върнете в България и да развивате идеите си тук в един момент?

- Никога не съм се мислил за емигрант. Това, че не живея в България, не е самоцелно, а последствие от търсене на най-добрата възможна професионална реализация в граници, които са вече глобални. Създаването на семейство неизбежно води до пускане на корени в места, които позволяват баланс между професионалния и личния живот. В моята университетска роля важно място заемат връзките и сътрудничеството с предприемачи от разни страни и сектори като основа за развитието и приложението на предприемаческо знание. В това отношение аз търся да възобновя и засиля връзките си с България, за да допринеса към развитието както на нови идеи, така и на култура на предприемачество.

- Как може да се овладее кризата за висококвалифицирани кадри в страната ни, която може би има почва и в останали страни на Стария континент?

- Тази криза е характерна не само за България. Тя се изостря в процеса на глобализация, който прави тези кадри мобилни и открива големи различия в тяхната пазарна стойност - както между страни, така и между държавните и частните сектори. Лесно решение тук няма.

- България очаква ръст на БВП от 3% преЗ 2016 г. Смятате ли, че икономиката на страната е способна да вдигне оборотите още до нива, които ще позволят на доходите в страната да се доближат до тези на страните членки на ЕС от втората половина на таблицата?

- За доближаването до други страни членки на ЕС е важен не абсолютният ръст, а сравнителният. Въпреки че 3% е добър ръст, ако другите страни растат със същия темп, то доближаване не може да се получи. Икономиката на страната е способна да вдигне оборотите, но за това трябва по-целенасочена стратегия и управление, които да развият базовите условия и предпоставки за усилен растеж. Ще направя аналогия с фирми - тези, които поддържат високи обороти в продължителен период от време, постоянно търсят иновации, задвижвани от създаване или приложение на ново знание и технологии и от култура на предприемачество. Същата комбинация трябва да се търси и на национално ниво.

Нашият гост

Димо Димов е професор по предприемачество и иновации в университета в Бат (University of Bath), Великобритания. Той е докторант по предприемачество от Лондон бизнес скул (London Business School), магистър по бизнес администрация (MBA) от Case Western Reserve University, САЩ, и Централноевропейския университет в Будапеща. Наскоро бе признат за един от 100-те най-добри професори по предприемачество в света. Преди академичната си кариера той е бил финансов директор на международни компании.

Професор Димов пристига в България, за да се включи в Клуб Investor "Дискусия за успешни предприемачи" на 27 септември в София.