Модната дизайнерка засега предпочита да стои извън политиката

- Какво означава "функционален шик"? Да не би да излизат от обращение официалните тоалети?

- Официална тема има, и то този път с доста повече модели. Те са насочени главно към младите момичета, но стават и за дами, които биха искали да изглеждат елегантно на места, които изискват вечерни тоалети. Функционални са обаче голяма част от облеклата, защото могат да се носят в ежедневието. Постарала съм се това да бъде така, защото се комбинират различни поли с блузи, с поло. Има много палта в колекцията, които са ежедневни. Шикът във всичко това е, че при някои от материите, които позволяват, например плътна мрежа, съм направила различни апликации, например от кожа, дантела. Това ги прави много шик като облекла. Върху друг подобен плат, който е на големи дупки и наподобява мрежа, също съм апликирала различни мотиви от флорална щампа. От тях съм направила и рокли, и костюми, и палта. Затова смятам, че тези облекла са интересни и могат да се носят и в ежедневието, а някои стават и за офиса.

- В началото правехте предимно делови костюми. Те остават ли във вашите колекции?

- Винаги правя делови костюми, старая се по някакъв начин да ги раздвижвам, да ги разчупвам чрез материите, понякога - чрез кройките. В момента имам костюми, които са рязани в талията, имат леко разкрояване, при някои от тях - и т.нар. пеплум. Тази делова визия при някои от костюмите и роклите се запазва, защото това се търси в България и мога определено да кажа, че българката може при мен да намери хубавия костюм. Костюмите са важни за нашата марка.

- Българката научи ли се да се облича добре?

- Смятам, че винаги е знаела да се облича добре, по-скоро това зависи донякъде от възможностите, от предлаганото на пазара. Имало е различни периоди в нашата история на модата. Като гледаме някои стари филми, документални ленти, снимки, виждаме, че доста добре са били облечени и артистите, и хората изобщо. Бих казала, че през 60-те години е имало доста добре облечени хора в България.

- Как стана така, че започнахте да се занимавате с мода, след като сте завършили история?

- Аз си плетях за себе си, направих си няколко пуловера. Жената, която ме отгледа, ме научи на доста плетки. В началото на 90-те години реших да се занимавам с мода, защото прецених, че с историята ще ми бъде по-трудно в тогавашната обстановка. Всъщност, реших да правя бизнес - първо с плетива, но постепенно и с текстилни облекла.

- Кога регистрирахте фирмата си?

- Още през 1991 г. Тогава се казваше ЕТ "Евгения Живкова", след това стана "Жени Стил".

Бих искала и двете ми деца да се върнат тук

- Радвате ли се, че малката ви дъщеря Андреа пое по вашия път?

- Радвам се, дано да продължи да се занимава, защото все пак това е една модна марка, която е вече 25 години на българския пазар. Андреа има базата, образованието, и аз лично се надявам, че ще може да я доразвие.

- Помага ли ви за вашите колекции?

- Да, помага, дава мнение.

- А вие дадохте ли й акъл за нейната колекция?

- Да, въпреки че тя възприема по-трудно моя акъл.

- А сестра й Людмила с какво се занимава?

- Тя завърши вътрешен дизайн в Лондон - бакалавър, и магистратура в Ню Йорк. Работи в Америка.

- А Андреа как реши да се върне тук, оказахте ли й някакво влияние?

- Не, тя сама си реши. Аз бих искала и двете да се върнат тук, макар че Людмила може би ще продължи да работи в чужбина, след като договорът й приключи, защото той не е постоянен. С тази професия тя може би ще трябва да понатрупа малко опит извън България.

Петър Увалиев - един професионален

българин

Човек може да бъде емигрант и в

собствената си страна, обичаше да казва

писателят

За Петър Увалиев каквото и колкото да кажеш, няма да е достатъчно. Той е необхватен, неизчерпаем. Той беше космополит, човек с богата култура, познания и интереси. Неговите превъплъщения са многобройни: дипломат, театрален постановчик и критик, изкуствовед, филмов продуцент, семиотик, писател, университетски преподавател, гостуващ професор, лектор, журналист, ерудит с принос в области като философия на историята и изкуството, психология и психоанализа, антропология, лингвистика. По образование беше юрист и философ, владеещ десетина езика. В чужбина е известен с псевдонима си Пиер Рув.

Роден е на 12 януари 1915 г. в София. Произхожда от калоферски род. Кръстен е на името на своя дядо, който е знаел пет езика и е работил като адвокат в Бургас и Пловдив. Баща му - Христо Увалиев - е роден в Цариград през 1876 г., следва в Швейцария и Германия, преподава френски език във Висшия педагогически институт в София. Майка му - Гина Здравкова - е възпитаничка на Екатерина Каравелова, специализира френски език в Гренобъл, през 1937 г. става директор на училище "Иван Денкоглу" в София.

Увалиев учи в италианското училище "Алесандро Манцони" в София, след това - във френския колеж "Свети Августин" в Пловдив. Завършва право и държавни науки в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1936-а. Същата година постъпва на работа в Дирекцията по печата към Министерството на външните работи. Участва в екипа, ръководен от Сирак Скитник, който през 1936 г. осъществява първите предавания по Радио София.

През 1942 г. заминава за Рим като секретар на българската легация. След отстраняването на Бенито Мусолини от власт през 1943 г. е въдворен във Венеция заедно с други дипломати. През октомври 1945 г. се връща в България и отново постъпва на работа в МВнР. Назначен е за втори секретар на българската легация в Лондон през 1947 г. Дни преди заминаването си сключва брак с журналистката Ивайла Вълкова, която така и не получава виза от българските власти да замине при съпруга си.

Със заповед от 6 декември 1948 г. е назначен за първи секретар в посолството в Прага. Увалиев отказва назначението и на 9 декември подава молба до британските власти да остане в Англия. Молбата му е удовлетворена. В България е обявен за невъзвращенец, а бракът му е разтрогнат. През юли 1952 г. Софийският градски съд го осъжда задочно на 5 години лишаване от свобода и парична глоба. През 1962 г. Увалиев сключва брак със Соня Мадлен Джойс (Соня Рув-Увалиева). През 1968 г. получава британско гражданство. Умира на 11 декември 1998 г., на 83 г., в Лондон.

Някога, преди повече от 26 години, когато работех в друга, отдавна несъществуваща редакция, се случи така, че в навечерието на новото време от вестника започнахме да търсим забравените и пропъдените от страната ни авторитети, наричаха ги дисиденти. Да разговаряме с тях и да ги питаме как да се справим с новите реалности, как да живеем в демокрация. Така се случи, че започнах всеки ден да разговарям по телефона с този велик наш ерудит Петър Увалиев, да го питам и да му искам статии за какво ли не. Периодът съвпадна с моето следване в СУ "Св. Климент Охридски". Покрай редакционните статии, питах го за много други неща - какви са новите реалности пред съвременния репортер, какво да гледа, пише и как да отразява новата действителност. Говорихме с него дълги часове. Дори и тогава, когато ставаше тъмно за два часа - заради режима на тока. Тогава продължавах да записвам неговите думи на свещ или ги "запечатвах" в съзнанието си.

Днес, години след неговата смърт, разбирам, че и досега пиша материалите си както той ме е учил.

* Секс куклите конкурират най-древната

професия

* Най-бленуваните монарси в света

* Учени в люта битка с остаряването

* Роднини оспорват завещанието на Евлоги и

Христо Георгиеви

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 28 СЕПТЕМВРИ!