Небрежно елегантен, Едуард Йорданеску започна работа в ЦСКА. Едва на 38 години е. Но от първия ден създаде впечатление, че за него може би ще се говори дълго време в Борисовата градина. Рано-рано синът на треньорската легенда Ангел Йорданеску изстреля към медиите - няма неудобни въпроси, приема се всяка градивна критика. А съмненията за липсата на опит ще оправдава с работата си на терена.

- Как стигнахте до ЦСКА, г-н Йорданеску?

- Първо ще кажа, че за мен това е много щастлив ден. Присъединявам се към фантастичното семейство, наречено ЦСКА. Огромна чест е да седна на масата до легенди на българския футбол като Христо Стоичков, Димитър Пенев и Пламен Марков. Традициите на ЦСКА са взеизвестни, феновете - също. Съзнавам каква отговорност е да бъда треньор на клуб, който е спечелил 31 титли в страната си, има големи европейски успехи. Всичко това е на раменете ми, но не се плаша. Благодаря на собствениците и на борда на директорите за доверието към мен. Ще вложа всичките си познания и енергия, за да върви ЦСКА напред.

- Знаете ли, че в този клуб трудно се прощават провали?

- От първите ми съзнателни дни съм раснал в "Стяуа". Всички добре знаете, че това е отбор, подобен на ЦСКА. Баща ми ме е научил какво е да носиш тази отговорност. Знам също, че не само агитките на ЦСКА и "Стяуа" са приятелски. Отношението между хората в клуба - също. Ясно ми е, че от първия ден напрежението върху мен ще е огромно, както и очакванията. Подготвен съм.

- Гледахте ли мачове на ЦСКА?

- Да, успях да изгледам на дискове няколко мача. Важно бе първо да се запозная с потенциала. Видях един млад и нов тим. Предимството на този факт е, че има много за развиване. И аз виждам потенциала. Няма да е лесно. По принцип не е добре, че не съм бил тук от началото на сезона. Не съм участвал в подготовката, в селекцията. Това обаче е история. Моята работа стартира от този момент. Обещавам на феновете, че всеки мач ще играем само за победа. Философията на ЦСКА изисква нападателен футбол във всеки мач. Така е било в славното миналото, така трябва да е и сега. Дори да не победим във всички мачове, искам феновете да виждат нашия стил и желание за успех. Щастието на запалянковците е и мое щастие. Но моля ви - не очаквайте чудеса от първия ден.

- Какво искате да промените?

- Трябва да се развиваме. Искам да виждам манталитета на ЦСКА - на и извън терена.

- Кои харесахте и кои не?

- Няма да говоря индивидуално. Все още не съм говорил с отбора. Нужни са още двама-трима нови играчи, за да покрием всички позиции.

- Знаете ли, че много хора са скептични предвид младостта ви?

- Усетих вече такива настроения, но не ме плашат. Млад съм, но познавам добре професията. Спрях да играя на 27 години заради тежка контузия. Играх в "Стяуа", Гърция и Кипър. От дете в моето семейство се говори само и единствено за футбол. Когато разбрах, че няма да мога да продължа кариерата си, исках да се подготвя да остана в играта. Посещавах курсове в различни държави. Учих се. Знаех, че теоретичната подготовка е много важна. Така на 32 години станах помощник-треньор в "Стяуа". Два пъти играхме в групите на Лига Европа, а веднъж дори ги минахме. После бях асистент във вече несъществуващия "Васлуй", с който стигнахме до Шампионската лига. В тези години срещнахме "Ливърпул", "Наполи", "Шалке", "Фенербахче" - отбори, от които можеш да се учиш. Дойде времето да бъда старши-треньор. Имаше вариант да стартирам от първа лига, но предпочетох в трета. Такава е философията ми - стъпало по стъпало. После отидох във втора лига. И последната стъпка беше "Пандури" в първа дивизия. Поех отбора на 14-о място в класирането през декември 2014 година. През този сезон федерацията реши да смени формата и накрая изпаднаха шест от 18-те отбора. Бях едва на 36 години, но гарантирах, че ще се спасим, а след една година ще се борим за евротурнирите. "Пандури" не е от традиционните клубове, няма титла. В този сезон не само се спасихме, но и стигнахме финал за купата, където паднахме от "Стяуа". На следващия сезон стигнахме до Лига Европа. А при това не играхме нито един мач на нашия стадион, който бе разрушен, за да се прави нов.

- Защо напуснахте, след като всичко е вървяло така добре?

- Защото в последните шест месеца спря финансирането за всички - нямаше заплати, за играчи, треньори, администрация. Обещах да съм лоялен. Въпреки проблемите свършихме трети. В плейофите от десет мача загубихме единствено от "Стяуа" - с гол от дузпа в последната минута. А цял час играхме с човек по-малко. Моето условие към ръководството бе да плати на играчите и да се подготвим за Лига Европа. Не успяха да го изпълнят. 12 души си тръгнаха. Чаках до последния момент, когато вече нямаше време нито за селекция, нито за подготовка.

- Имахте ли други варианти?

- От няколко отбора се обадиха. Няма да споменавам имена. Сега дойде офертата от ЦСКА. Хареса ми и сега съм тук.

- Да очакваме ли възход на ЦСКА, както е било при "Пандури"?

- Гарантирам, че прогрес ще има. Но няма да е от днес за утре. Трудните моменти тепърва предстоят. Затова поисках първо среща с феновете. Обясних им философията си и че трябва да сме заедно. Благодаря им за фланелката, която ми подариха. Благодарение на бившия треньор в ЦСКА са събрани добри футболисти. За да спечелим титлата, трябва да вдигнем нивото.

- Познавате ли конкуренцията?

- Гледах мачове и на "Левски", и на "Лудогорец". Не е моментът да правим сравнения. Първо трябва да работим върху нашето ниво. Искам ЦСКА да е здрав отбор, да се бори за титлата. Фактът, че и аз, и играчите сме млади, не означава, че не можем да завършим първи. Трябва да развием стила си, да действаме координирано, да контролираме играта, да има синхрон на терена. Знам, че нападателната игра крие рискове. Готов съм да ги поема.

- Каква схема обичате?

- Схемите са на листа. После трябва да влязат в главите на играчите. Искам, когато са на терена, да ги разбират. Не да играят механично, а да мислят логично. Бързо ще разбера кой колко добре е подготвен тактически. Аз съм отворен към медиите и приемам всяко мнение. Обичам да ме критикуват градивно.