„Зомби“, „Рамбо“ и „Камикадзе“ са трите вида терористи

Иракски полицаи задържаха и успяха да премахнат колан с експлозиви от момче е на възраст 12-13 г., изпратено от "Ислямска държава" да стане атентатор-самоубиец. По думите на турския президент Ердоган, кървавият атентат по време на сватба в град Газиантеп е бил извършен от лице на 12-14 г. За подготовката на малолетни в халифата с цел извършване на терористични акции има обилна информация поне от две години.

Тероризмът е древна практика в Близкия Изток. В 1 в. скоро след Възкресение Христово в провинция Юдея се появяват „ревнителите“ канаим, по-известни с елинското название зелоти. Изживяващи се като борци за честта и достойнството на юдеите, те нападат и убиват по пазарите и от засади по пътищата римски войници и други служители.

Легендата за асасините (аssassino, аssassin) се появява в Европа през 14 век след пътешествията на Марко Поло в Азия. Сектата на хашашините наистина е съществувала, появила се е в края на XI в. в планинска област в Иран на около 300 км североизточно от днешната ИДИЛ. Названието им не е свързано с хашиш, в ритуалите си те са ползвали опиумен мак, а не пресован индийски коноп. „Хашашин“ се превежда като „ядящ трева“ - намек за бедността на членовете на сектата.

Създадена е през 1092 г. от Хасан ибн Сабах, водач на шиитски клон на исляма в началния период на многовековните кръвопролитни борби между сунити и шиити. Голяма част от технологиите за привличане и подбор на терористи, за форми и методи за подривни операции на днешния злокачествен тумор „Ислямска държава“ са взети от практиките на фанатиците около ибн Сабах преди десет века. Ползвани са през вековете и от други пасионарни групи в региона, та дори и в Европа.

Ислямът се създава от равините в Мека и Медина през VII в. като обединяваща номадите в Арабския полуостров силно политизирана религия в голяма степен за борба с християнска Византия. През XI в. започват кръстоносните походи след като през 1063 година папа Александър II благославя християните в борбите им с мюсюлманите. Византийците и кръстоносците тръгват на войни срещу араби, маври, селджукски и османски турци.

Ако в основата на мотивите на християнските корпуси за настъплението на изток преобладава грабителството, сред мюсюлманите доминират религиозните подбуди, вярата, че се бият и умират в защита на свещена кауза. Тази психология е трайно формирана и запазена сред техните потомци, събитията в Близкия изток и Северна Африка, както и терористичните акции в Европа, не могат да бъдат разбрани в пълнота, ако не се отчете, че интервенциите на САЩ и „желаещи“ се възприеха от огромен брой мюсюлмани като поредното настъпление на кръстоносците.

Съвсем друго е, не са кръстоносци износителите на „демокрация“, но там вярват в това и тази вяра е основният ресурс на водачите в ИДИЛ за вербуване и нахъсване към жертвоготовност на млади мюсюлмани и дори деца. С използването на модерни технологии, но и на ефективни и днес методи от онези времена. Там има не само грамотни генерали и офицери, но и специалисти по информатика, социология и психология.

Някои подходи ибн Сабах очевидно е взел от практиките в китайските манастири. Новопривлеченият е бил обработван с опиум, докато се „пренесе в райските градини“, където го „очаквали“ невиждан разкош, млади девици и чудни ястия. След идването му на себе си отново получавал малка доза опиум и чрез разнообразни психологически манипулации го убеждавали, че само след отдаването на живота си за свещеното дело пак ще се върне в рая.

За масовото използване на наркотици от бойците и терористите на халифата се знае много. Новобранците, както някогашните хашишини, се обучават на разнообразни техники за владеене на оръжия и експлозиви, изкуството за маскировка и дори на елементи от актьорското майсторство. Затова са успешни някои от злодейските им атентати дори в държави със силни полицейски и специални служби като Турция и Русия.

Като оставим настрана извършителите на самоубийствени атентати, сравнителните проучвания на специалисти от различни страни не установяват явни психически отклонения сред терористите. Наблюдава се голям брой озлобени параноични субекти, проектиращи навън вътрешните си дисхармонии. Срещат се още съсредоточилите се върху личната си сигурност индивиди; тежко незаинтересуваните от чувствата и убежденията на другите; нарцистично самовлюбените и безкритично убедените в собствените изключителни способности, както и в особените основания за привилегии на етническия или верския си кръг.

Личността на терориста съчетава експлозивни с истерични черти, високо ниво на невротизъм и фрустрираност (изживяване на невъзможност за задоволяване на някакви нужди).Те водят до силен спад на социална приспособимост и в крайна сметка до асоциално поведение. Механизмът на изпълнението на терористичния акт почти задължително включва в себе си нездрава ситуативна самоактуализация и афективна мотивация. Терористите почти никога не се стремят към анонимност, водещото им намерение е да покажат своята сила и решителност, нанасянето на реални щети е на заден план.

В опростените варианти терористът е лишена по природа или освободена чрез спецална подготовка „разрушителна машина“. Аналитично са обособени три варианта: синдромите на „зомби“, „Рамбо“ и „камикадзе“. При първия имаме боеца в пълна бойна готовност, изпълнителя на ниско ниво, нуждаещ се от постоянно потвърждаване на своята състоятелност.

Мисионерството е главната психологическа опора за „Рамбо“. Отлично умее, но категорично не желае да убива „просто така“, прави го само в името на някакви ценности, желателно високи. Усилено ги търси, ако не му ги подадат наготово, си ги въобразява. Може например да наръга случайни хора с нож или ножица, да посече с брадва няколко души в обществения транспорт, стига от халифата да обявят злодействата за героизъм в името на Аллах.

Синдромът „камикадзе“ психологически се отнася към екстремалната готовност дори да се пожертва собствения живот. Тук страхът от смъртта е преодолян чрез промяна на отношението към живота. Стига човек да бъде убеден или да му се внуши, че животът не е негова, а на Господ или на господаря собственост, тогава смъртта не е страшна.

Суицидният акт (самоубийството) винаги е свързан с някаква психическа криза, довела да непоносима душевна болка. С драматично нарушение на вътрешния емоционален баланс поради реален или въображаем сблъсък с препятствия по пътя на задоволяване на жизнени потребности. Самоубиецът не се бои от смърт­та, а от живота. Предразполагащи фактори са ниската самооценка и чувството за вина; затрудненията при наложително преустройство на ценностни ориентации; емоционалната неустойчивост и импулсивност при липса на житейски опит; ниската способност за формиране на психически защитни механизми.

В бурни времена като сегашните почти всичките са налице. Особено при оставени сами на себе си индивиди и сред общности от периферен тип с морални норми, които допускат и дори поощряват при определени обстоятелства самоубийството. Сред неинтегрираните групи, както политкоректно биха се изразили някои. Каквито лица и групи винаги ще има.

За едни смъртта е нещо като дълбок сън, за други е желано спасение от мъки и безпомощност, за трети е дълбок сън или преминаване в по-добър свят. Въпросът за част от самоубийците е как да обосноват пред другите своето фатално решение. У нас видяхме поредица запалвания, представени като социален протест. Ужасяваща мода са самовзривяванията на обществени места. Разновидност са отвличанията, въоръжените нападения върху случайни хора в превозни средства от самоубийци, очакващи накрая неизбежно да загинат.

Ето на какво основателно разчитат идеолозите и водачите в ИДИЛ и други престъпни организации. И не само очакват самоубийства в името на техните нечовешки каузи, но и съчетавайки древни, средновековни и модерни техники за въздействие, ги предизвикват. Целенасочено предизвиканите войни, миграции, бежански и прочие кризи, хаосът след тях е хранителната среда за разширяването на тероризма и увеличаването на самоубийствените атентати. Както винаги, в името на Светлото бъдеще.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи