Композиторът Георги Андреев: Опитаха се да ме откажат от гъдулката - била мечкадарски инструмент

Държавата може да подкрепи културата и без да се вкарва в разходи

 

46-1- Г-н Андреев, преди няколко седмици направихте фурор с импровизациите си с Найджъл Кенеди. Как се стигна до този концерт в зала 1 на НДК?

- Всичко стана благодарение на Иво Станков - цигулар и музикант, който от доста време живее във Великобритания и организира Лондонския фестивал на българската култура. В началото на годината ме попита: “Имаш ли нещо против да направим един концерт съвместно с Найджъл Кенеди и да свирите двамата твои произведения?” Казах: “Разбира се, че не.” И той се свърза с неговите мениджъри и започнахме подготовката. Март месец отидох в Лондон по покана на Найджъл. Там се запознахме.

- Как се запалихте по гъдулката?

- Един ден в родния ми град Хасково гостуваше търновския ансамбъл “Искра”. И тогава чух едно хоро - Балканджийско хоро. То е едно от емблематичните хора за народен оркестър на Коста Колев, който е доайенът в тази област. В това хоро има една невероятно красиво и блестящо соло на гъдулки - много гъдулки. Толкова ми хареса, че пожелах да свиря на гъдулка. В читалището, след като установиха, че съм много музикален, ме питаха: “Ама ти защо не се запишеш на пиано, цигулка или поне на акордеон?” - навремето акордеонът беше много популярен инструмент. Символ на бригадирското движение ли, не знам... А на народните инструменти се гледаше с пренебрежение - царуваше соцснобска естетика, която презираше фолклора като селяндурщина. Запънах се: “Не, искам да свиря на гъдулка.” “Ама това е мечкадарски инструмент!” “Не, искам на гъдулка!”

- Имаше ли учител по гъдулка в Хасково?

- Да, имаше - Михаил Делчев. Той първи ми нареди пръстите на гъдулката. И не само това - той беше първият, който ми даваше насоки в композицията. В момента поддържаме приятелски отношения, чуваме се почти всеки ден по телефона. Той от около 26 г. вече е в Дания - диригент на хор е там и изпълнява много мои песни с хора си.

- На каква възраст започнахте да пишете музика?

- Като ученик вкъщи. За първи път изпълниха мое произведение през 1987 г. Бях 11-и клас в музикалното училище. Вече като студент започнах да пиша сериозно, предимно в симфоничния жанр и в този, който е свързан с фолклора. Искам да изразя своята признателност към моя професор по композиция - Александър Текелиев, който е изключителен професионалист, но и невероятен педагог. Може хем да навлезе в натюрела, същността и личността на ученика си, хем да го насочи по най-правилния начин как да овладее цялото това познание, без да загуби индивидуалността си.

- Какво е вашето отношение към чалга музиката?

- Значи, ще ви кажа една скандална мисъл. Много пъти са ме обвинявали в еретични схващания, но според мен щом съществува чалгата като жанр въобще, значи е имало ниша. Макар че “чалга” не е правилната дума. Васил Найденов го каза веднъж и оттам нататък тръгна като нарицателно на тази музика. В Музикалното училище на фолклорните импровизации на ръченица или хоро или каквото и да е ние казвахме чалгия. Така че и на концерта с Найджъл Кенеди ние свирехме чалгия - когато импровизирахме. Докато го нямаше попфолкът, голяма част от хората слушаха сръбска и гръцка музика. Самият жанр попфолк сам по себе си е свързан с други фактори за възникване - това си е жанр на мутрите, те си го създадоха за себе си.

- Как обяснявате, че на Запад масата от хората имат по-добър вкус за музика, отколкото в България?

- Домашното възпитание, училището и средата, в която живеят децата. Мнозина обвиняват социализма за ниската обща култура в България. Но ако зачетете “Бай Ганьо”, нещата са същите, а е публикувана 1895 г. - какъв комунизъм?

- Какво в нашата държава спъва работата на музикантите?

- Липсата на каквато и да била стимулираща политика. Има държавна политика, но тя е под обратен знаменател. Тоест държавната политика полека-лека методично и систематично пречи на това в България наистина да има култура. С тези делегирани бюджети културата се превръща в търговия. Стимулира се единствено носенето на приходи и се вземат модели от Германия и Испания. Но първо погледнете какви са доходите на хората там и колко голямо е населението. Защо не вземат за пример Македония? Първо - млада, второ - като население е по-малка от България. Държавата до такава степен подпомага културата си, че там музикантите са почти национални герои.

- Не се ли изкушавате в такъв случай да станете един македонски композитор?

- Български македонец ли? Не! За пари не бих си продал същността. Иначе по-добре да бях станал американец или германец - имал съм много такива възможности.

- Имали ли сте планове да заминете за чужбина, където ще имате по-големи възможности за реализация.

- Планове ако имах, досега да съм ги реализирал. Предложения и възможности съм имал много, но поради едни или други причини не съм ги осъществил. Камъкът си тежи на мястото. Моето творчество, музиката ми, въобще цялото ми мислене е дълбоко свързано с българската национална култура.

- Според вас какво би могло да бъде направено от държавата за вас, музикантите, с минимален разход на средства?

- Много неща. Ако щете, на първо място да се дадат репетиционни помещения и медийно време за реклама. Един продукт, ако ще да е супергениален, ако не бъде разгласен сред хората, не става нищо от него. За това не е нужно държавните институции да дават пари. Само с това да се съдейства, пак стига. Има страшно много общински помещения, които са стопанисвани от държавни структури. Но тук някак си има една много странна ситуация - хем е уж държавно, хем искат наем. Пречи ми още липсата на компетентност, особено по отношение на музиката. Ние все обвиняваме институциите, но пък от друга страна липсва и единство в гилдията. Твърде много е политизирана и нещата се определят до голяма степен от това кой в какъв синдикат е, какво подкрепя и какво не подкрепя...

Една от най-големите грешки е несериозното отношение към културата. Схващането, че музикантите по цял ден свирят и пеят и нищо не работят. Музиката е най-висшето изкуство. И като всяко изкуство изисква пълно посвещаване. Огромно количество труд, лишение от много неща, дори саможертва. А много рядко има финансова възвръщаемост. Всъщност хората на изкуството най-често работят за удовлетворението от това, че техният труд е признат - просто морално, от публиката.

- Разбрахме, че работите върху нов проект?

- Той е още в съвсем начален стадий. Аз имам отдавна една мечта да създам малък оркестър, който да може да изпълнява както музика от целия Балкански регион, така и класическа западноевропейска музика. Да има, от една страна, национален, от друга - международен звук.

- За колко малък оркестър говорите?

- Минимум 10 души. Ще има както класически инструменти, така и фолклорни, като всеки един от тях ще е солист. Това е един камерен ансамбъл. Структура, която би могла да представлява в музикален план България като центъра на Балканите. Защото ние сме центърът на Балканите чисто географски. Този регион има огромен потенциал и арсенал в музикално отношение.

- Какво спъва този проект?

- Ами нали трябват пари? Реклама...

- Ще гласувате ли за президент?

- Хайде, кажете ми за кого да гласувам? Не хващам вяра на никого.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта