Исканията трябва да са съобразени с компетенциите

Напоследък ставаме свидетели на различни инициативи за провеждане на местни референдуми. Единият се предлага от бившия кмет на Каварна Цонко Цонев. Цели се предсрочното прекратяване на правомощията на действащата кметица Нина Ставрева. Върви събиране на подписка в подкрепа на провеждането на референдум. Другият е инициатива на граждани от район „Младост“, Столична община, които искат промяна на общия устройствен план (ОУП) на общината и подробните устройствени планове(ПУП) на 5 части от района с цел ограничаване на нови строителства в зелени площи, съществуващи паркинги, междублокови пространства.

Законосъобразни ли са исканията?

Първи случай: Не. Местен референдум се свиква по въпроси от местно значение, които са в компетенциите на органите на местното самоуправление. Кмет на община се избира пряко от гласоподавателите и не е в компетентността на общинския съвет.

Втори случай: Отговорът не е много лесен. Референдум в границите на район е позволен от закона, но по въпрос от значение само за съответния район. В случая се иска промяна в нормите за застрояване на ОУП на цялата Столична община, но в частта му за района. А за останалите райони какви норми да се прилагат? ОУП на Столичната община, за разлика от тези планове на всички останали общини, се приема от Министерския съвет и оригиналът, надлежно подпечатан с печата на Министерския съвет, се съхранява там. Вярно е, че инициативата за изменения в ОУП е в компетентността на кмета и общинския съвет. Не зная какво би решил Административен съд-София, ако или когато се стигне до спор за законосъобразността на искания референдум, но по подобни искания вече има съдебна практика. През 2013 г. по повод подобно предложение за „Дружба“ с Решение №3317 Административен съд-София потвърждава незаконосъобразността на искания референдум: „Въпросът за допускането на ново строителство в жилищните комплекси, изработването на подробните устройствени планове за това и характера на планираните и допускани за изграждане сгради - за публични или частни нужди, както и плътността и интензивността на застрояването и нормите за озеленяване, при които може да се допуска жилищно или друго строителство в съществуващите жилищни комплекси, са уредени в специален закон, а именно Закона за устройство на територията“. Следователно въпросът на референдума не е „въпрос, който законът е предоставил в компетентност за решаване на органите на местно самоуправление, а напротив - същият е разрешен със закон, а именно с нормите на ЗУТ“.

Остават ли излъгани гражданите, че могат да въздействат върху политиките в общините?

Вероятно и в подписката в Каварна, и в тази в район „Младост“ се подписват активни граждани, на които не им е все едно какво прави местната власт и как го прави. За да не компрометираме местните референдуми като инструмент на пряката демокрация, трябва не само да сме активни, но и да сме добре запознати с правомощията на местните власти. В Каварна бившият кмет знае, че не може с референдум да се свали кмет, но издига инициатива и размахва едно друго съдебно решение на друг административен съд, който се произнася в полза по жалба срещу отхвърлено от председателя на общинския съвет в Тервел искане за свикване на референдум за предсрочно прекратяване на правомощията на един селски кмет. И твърди, че това дава основание да се смята, че такъв референдум би бил законен. Но забравя да поясни, че съдът уважава тази жалба, защото не в компетенциите на председателя на общинския съвет е да отхвърли искането, а в правомощията на общинския съвет. Така искането се връща за разглеждане от общинския съвет, а не за провеждане на референдум. Разликата е голяма. За какво му е на Цонко Цонков този незаконен референдум? Най-вероятно за да може като независим общински съветник да приказва три месеца из общината за слабости в работата на кметицата и накрая в залата на заседание на общинския съвет да се проведе дискусия. Нищо друго няма да постигне, но гражданите, които ще се подпишат в подписката, са подведени.

Никому не може да бъде отказано правото да инициира провеждане на местен референдум и да организира събиране на подписи. Дори кметовете са длъжни да окажат съдействие за определяне на пунктовете за подписката. Но преди да помислим за референдум, е добре да се консултираме дали въпросите, които предлагаме да се решат, са от компетентността на местните власти. Някак по-честно ще е към гражданите.

До допитване в „Младост“ едва ще се стигне

Инициативният комитет за референдума в район „Младост“ събира подписи бързо и организирано. Вероятно необходимите подписи ще бъдат събрани, защото на нормалните хора не им се живее в презастроени квартали. Но до референдум едва ли ще се стигне. Въпрос на бъдеще е да проследим реакциите на Столичния общински съвет. Възможно е и без референдум да се преосмислят политиките по строителството в съществуващи квартали, макар да знаем колко е трудно да балансираш между частния и обществения интерес.

* Доцент Милена Стефанова е преподавател по местно самоуправление в катедра „Публична администрация“ към Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.