За легитимиране на фалшива новина или манипулативна теза почти винаги се използват представители на неправителствени организации

Именно през втората половина на 2013 г. системата за мултиплициране на фалшива “журналистика” започна усилено своята работа.

Повече от две години у нас систематично се налага терминът “хибридна война”. Най-упорити в употребата на навяващото милитаристични внушения словосъчетание са автори и анализатори, обслужващи интересите на родното олигархично задкулисие. В извършването на “хибридни атаки” биват обвинявани всички, които дръзнат да се противопоставят на опитите за размиване на националната идентичност, или тези, които се опитват да защитят авторитета на институциите от користни експерименти и абордажни “реформи”, целящи поетапно овладяване на управ­ленските лостове във всички власти.

В подкрепа на изграждането на образа на врага бяха създадени, със солидно чуждо корпоративно финансиране, прикрито зад изпълняващи функциите на “черни каси” фондации, цели формални и неформални структури за институционален или уличен натиск. Огромен финансов ресурс бе заделен и за създаването на мрежа от наричащи себе си “медии” интернет и печатни издания, всичките собственост на олигарси от ранга на Иво Прокопиев и Огнян Донев или с персони, които са силно обвързани с компрометирания и грабителско-приватизационен режим на днешния лаборант Иван Костов.

Всъщност, ролята на въпросните “медии” е точно тази, срещу която уж се борят - да водят “хибридни войни” посредством манипулативни новини, поръчкови анализи и клеветнически коментари. И така вече повече от три години. Именно през втората половина на 2013 г. системата за мулти­плициране на фалшива “журналистика” започна усилено своята работа. Водени от основния принцип - дори и да няма новина или доказателства, ние ще ги изфабрикуваме - армия от свързани помежду си известни и не дотам познати марионетки, обземат публичното пространство и по предварително спуснати “опорни точки” започват да бълват десетки “хибридни” коментарчета, анализчета и статусчета, които пък мигновено се мултиплицират през т. нар. медии, изграждащи мащабна "Мрежа от лъжи”.

Всичко това дава възможност на кукловодите освен да извършват ежедневен рекет спрямо държавни институции и техните ръководства, но и да създават усещането в обществото за безалтернативно “правилната” гледна точка. За легитимиране на фалшива новина или манипулативна теза почти винаги се използват представители на неправителствени организации, чието финансиране също се осигурява от “черните каси”, откъдето се издържат и “медиите” за фалшива журналистика.

Не малка част от активно ангажираните с политическите, икономическите и обществените процеси много добре разпознават и отдавна не вярват на тези “медии”, които иначе имат самочувствието да лепят етикети на неудобните издания, наричайки ги “жълти” или “кафяви”. Все още обаче има много голяма група от интересуващи се читатели, които биват оплетени в мрежата от лъжи, за чието ъпгрейдване кукловодите и марионетките не спират да се грижат.

Сред основните източници на манипулации и откровени лъжи е издание, чийто главен редактор Стоянка Георгиева е позната повече като някогашна говорителка на автора на крадливата приватизация Иван Костов. Наред с мултиплицирането на поръч­кови анализи от спонсорирани коментатори изданието на Стоянка отдавна успя да премине отвъд дъното на “журналистиката”. Примери - колкото искаш.

Преди десетина дни изданието дори изманипулира мотивите към съдебното решение по делото “Червей”. “Общо 1000 души са били подслушвани в рамките на разработката "Червей". Това е съобщил пред съда бившият вътрешен министър Цветлин Йовчев…”, гръмко обяви на 16 септември Mediapool, като уточни, че “потресаващите сведения за масово подслушване и следене в системата на спецслужбите излизат от мотивите към присъдата на Владимира Янева”.

Каква е истината?

Едва ли читателите ще тръгнат да четат мотиви, които са 100 страници. Ден по-късно “цитираният” Цветлин Йовчев опроверга гръмкото заглавие на манипулативния сайт и го определи като лъжа. “Категорично искам да заявя, че твърденията, че аз съм казал, че има 1000 души, подслушвани в продължение на 300 дни, не отговарят на истината, те са лъжа и може да се провери много лесно. Това, което казах в съда, беше в присъствието на десетки журналисти, а и много лесно може да се провери, като се изиска стенограма от съдебното заседание”, заяви Йовчев, но пред Агенция “Фокус”. Опровержението му не е забелязано от милеещия “за честна и независима журналистика” сайт на Стоянка. Лъжата от предния ден обаче е мултиплицирана, за да се покаже за пореден път, че истината отдавна няма значение.

Изопачаването на мотиви на съд със сигурност може да се конкурира за дъно в “журналистиката” с из­­фабрикуваната от Mediapool, съвместно с тогавашния правосъден министър Христо Иванов, фалшива новина, че Европейската комисия е поискала “временното оттегляне” на главния прокурор Сотир Цацаров. Фалшификатът бе пуснат в следобедните часове на 25 ноември и всъщност беше поредният и последен, но неуспешен опит на Иванов, в качеството му на български министър, да дискредитира ръководството на прокуратурата.

“Новината” бе пусната в следобедните часове в сряда, за да може на следващия ден сутринта Христо Иванов да поиска разглеждането на анонимния донос на заседанието на Висшия съдебен съвет. Докато провалилият се правосъден министър правеше това, Европейската комисия вече опровергаваше замесването на името й в “хибридната атака”. Лъжата бе изрично отречена дори от заместник-председателя на ЕК Франс Тимерманс. Три седмици по-късно Иванов позорно подаде оставка и потъна в задкулисието, за да продължи с дирижирането на хибридни атаки.

Манипулациите са се превърнали в запазена марка за сайта на госпожа Георгиева. Оказва се, че и друга институция, част от съдебната власт, също е станала обект на внушения и превратно представяне на фактите. Обект на интригата е Инспекторатът на Висшия съдебен съвет, при това не веднъж, а цели два пъти. Важна подробност е, че атаките срещу ИВСС започват, след като в едно от многото си доноснически писания провалилият се бивш министър на правосъдието се изказва неласкаво за главния съдебен инспектор Теодора Точкова.

На 27 юни 2016 г. Теодора Точкова е изпратила “Право на отговор” до Стоянка Георгиева заради две публикации на Mediapool - от 6 юни “Съдебният инспекторат е много недоволен от новите си правомощия” и от 24 юни “Съдебната реформа получи театрална подкрепа в парламента, преди да бъде осакатена”.

“В два материала за работата на Инспектората към ВСС (ИВСС) съзирам тенденция за манипулативно и негативно поднасяне на информацията”, пише Точкова и допълва за първата статия - “в този материал има и нещо повече от манипулация - твърдение, което абсолютно не отговаря на истината…” “Откровеното изкривяване на думи и смисъл продължава и във втората цитирана от мен публикация”, допълва главният съдебен инспектор. В отговора Теодора Точкова сочи, че с писанията на Mediapool е извършено посегателство срещу личното й достойнство.

Истината няма значение за марионетките. Една от тях преди три месеца манипулативно и тенденциозно е писала за ИВСС, преди две седмици го е направила за бившия вътрешен министър и е изкривила дори мотивите към съдебно решение, тази седмица ще продължи с друга лъжа. Същото ще продължават да правят и останалите марионетки - без значение дали се казват Илиян, Иван, Даниел, Николай, Мирослав, Велислав. Оплетени в мрежи от лъжи, напоследък всичките се изявяват и като борци за приза “Защитник №1” на банкера беглец Цветан Василев.

И понеже т.нар. Комисия за журналистическа етика, а и т.нар. Асоциация на европейските журналисти всъщност са съставени основно от тези и други марионетки, изобщо и не очакваме, че примерите за фалшива “журналистика” ще бъдат осъдени. Обруган обаче ще е отново в. “Труд”, защото е сред малкото медии у нас, които продължават да разкриват мрежите от лъжи.

*„Мрежа от лъжи” (Body of Lies) е американски филм, в който агент на американското разузнаване изготвя фалшив план, за да изпълни възложената му мисия, но в крайна сметка се стига до невинни жертви.