На 13 км от Белоградчик и вкаменените фантазии на Белоградчишките скали се намира още едно, не по-малко красиво, но все още не достатъчно известно чудо на природата. Уникалните форми, изваяни от водата и времето, не са под светлината на слънцето и звездите, а се крият в планинските недра. Процеп в склоновете над северозападната гара Орешец води към невероятната пещера Венеца - подземни зали, изпълнени с природни образувания, наподобяващи божества, приказни герои, цветя и животни и осеяни с полускъпоценни камъни.

“Пещерата Венеца е една от най-красивите у нас и в Европа и тепърва ще привлича и омагьосва туристи и специалисти!”, заявяват опитни пещерняци. Неизвестността, обвила досега природния феномен в Северозападния Предбалкан, се дължи на сравнително късното му откриване в края на миналия век и липсата на възможности и средства в дългите години на преход и кризи неръкотворните скулптури да бъдат показани. Със средства от европейските фондове обаче богатствата на Венеца вече са достъпни и изумяват всеки, спуснал се в тунелите под планината.

Вълшебната пещера е била открита случайно през 1970 г. при взривни работи в кариера край с. Орешец, разказват местни жители. Една от експлозиите разкрила дупка в планинското бърдо и влезлите вътре работници занемели пред съкровищата, които се показали пред очите им. В мрака и влагата на галериите се откроявали причудливи, сякаш вкаменени по волята на магьосник фигури. От пода и стените стърчали шипове като зъби на чудовища, а край тях се спускали каменни завеси…

И навсякъде, и при най-слаба светлинка, лумвали блясъци като от разсипани скъпоценности. Работниците веднага съобщили за откритието си, а шефовете им информирали пещерния клуб “Бял прилеп” в Белоградчик. Пристигналите пещерняци се спуснали в подземния свят и открили сътворявани десетки милиони години шедьоври. “Пещерата е изпълнена с изключително красиви цветни калцидни образувания и ледени кристали в различни форми.

Природните пластики са се получили при кристализирането на водата, а разнообразните по състав скали и глина в планинските недра са ги обагрили в различни цветове”, обясняват специалисти. Спелеолозите проучили и картографирали пещерата, но слухът за пълната с вълшебни находки дупка в Балкана плъзнала в района и иманяри и вандали започнали да влизат и чупят вековните уникати. Затова през 1973 г. властта запечатала с бетон входа и Венеца потънал отново в мрак и тишина.

Чак през 2014 г. местната власт в община Димово разработила проект за благоустрояване и експониране на подземната красота и с 305 000 лва.от Евросъюза и българската хазна природният феномен бил отворен отново и подготвен за туристически обиколки. Пред входа на пещерата на 3 км от Орешец е издигнат информационен център с вид на летяща чиния, кацнала върху мраморни колони. От фоайето, където посетителите могат да си купят билет и да разгледат картата на подземните маршрути, се слиза направо в скалните зали.

Спускането задължително е с каска заради тесните на места проходи и стърчащите от стени и тавани вкаменени образувания. Добре е и туристите да са с плътни дрехи и обувки заради температурата от 10 градуса и високата влажност под земята. Проучената и подготвена за посещения част от пещерата е с дължина 200 м и обхваща пет зали. През тях минават метални пътеки и стълби, оградени с парапети. По пода и стените е монтирано художествено осветление, което периодично мени цветовете си и придава допълнителни тайнственост и величие на мястото.

Първите две зали са по-малки и са украсени с образувания, надвиснали от тавана (сталактити) и надигнали се от пода (сталагмити). Сталактитите и сталагмитите се образуват от капещата вода, която разтваря варовика и отлага калциев карбонат. Така те растат, а на места се съединяват и образуват колони като в приказен дворец - сталактони. Сталактитите нарастват с 1 см за 140 години, а фигурите във Венеца са на възраст около 140 000 000 години, изчисляват експерти. Изключително красиви са третата и четвъртата зала на пещерата. Те са изпълнени с невероятни скулптури, създадени сякаш от някакъв всемогъщ и вечен Микеланджело, разгърнал ателието си в дълбините на Балкана. От таваните се спускат калцитни образувания с форми на полилеи и камбани.

Изправен поучително от пода сочи нагоре сталагмит, подобен на голям показалец. “Това е “Божият пръст”, той сочи към висините, за да ни внуши, че макар и земни, хората трябва да се стремим към духовното”, обясняват пещерняците. Извисена над посетителите, скръбно е свела глава бледа Богородица, а недалеч от нея се надига група сталагмити като умален макет на Белоградчишките скали. Без да им пука за природните закони, според които водата тече надолу, от тавана се извиват като змийчета във всички възможни посоки встрани и нагоре малки сталактити. В пещерата има микроорганизми, които допълнително оформят и деформират природните образувания, обясняват специалисти. В дълбините на Венеца може да се видят също миниатюрни синтрови езерца и много редките хеликтити - крехки и нежни като дантели кристали. Във фигурите сред пещерата лъчите на прожекторите открояват оникси, а голям полускъпоценен камък свети в окото на подадена от скала глава на пеликан.

В средата на една от галериите, окъпан от подземната влага и светлините, блести огромен сталактон с очи, уста, брада и мустаци. “Това е владетелят на пещерата!”, шепнат водачите. В подземните зали се говори тихо, за да не събудят вкаменените чудовища и от почит към природния гений. Пък и да не се уплашат истинските живи владетели на подземието - прилепите. Те се крият от хората и не могат да бъдат видени. Залите във Венеца се обхождат за около 40-50 минути. Последната от тях е с поредица от пропасти в нея.

Предстои отварянето и на шеста. До края на пещерата се простират още седем зали, но в тях зеят големи пропасти, които достигат до 26 м дълбочина и едва ли ще бъдат открити за посетители, смятат спелеолози. След отварянето на Венеца през май 2015 г. потокът от туристи към изпълнени с уникални фигури и цветове галерии се увеличава постоянно. Чули за невероятните шедьоври в недрата на Балкана, към малката гара на жп пътя от София за Видин пристигат и чужденци. В подземните зали вече се правят сватби и кръщенета, а неотдавна фолклорен ансамбъл дори изнесъл импровизиран концерт сред каменните завеси и колони. “Преживяването е неповторимо - музиката и гласове сякаш извират от скалите и вековете!”, разказват екскурзоводите.