Премиерът на френскоговорещата белгийска област Валония Пол Маниет само за дни се превърна в един от най-мразените хора в Брюксел и други европейски столици, след като каза твърдо “не” на сделката за свободна търговия ЕС - Канада. А на всичкото отгоре, освен че възпрепятства мащабното споразумение, младият социалист изобщо не се прояви като джентълмен, след като докара до сълзи канадската министърка на външната търговия.

Отказът на Валония да приеме търговското споразумение на ЕС и Канада (СЕТА) изобщо не би трябвало да учудва никого, смята социалистът Пол Маниет, който пояснява, че отдавна е предупредил Еврокомисията за резервите си. Освен това регионът ни има 3,5 млн. жители - т.е. повече от доста държави членки на ЕС, защитава се от критиките 13-ият фатален лидер на френскоговорещите белгийци.

И засега продължава да играе ролята на Мосю Не и на неочакван за мнозина палач на отношенията между Брюксел и Отава.

Пол Маниет е роден на 28 юни 1971 г. в Льовен, фламандската част на Белгия, във френскоезично семейство. Израства на юг в Шарлероа, център на белгийската индустрия, който днес заедно с Намюр и Динант изобщо не може да се похвали с особен икономически успех. Владее и холандски, и английски. За познанията му по японски език няма данни, въпреки

че отскоро е носител на престижния Орден на Изгряващото слънце, утвърден от император Мейджи през 1875 г.

Завършва политически науки в Свободния университет в Брюксел през 1993 г., а след това специализира европеистика в същото учебно заведение. Скоро след това е гостуващ лектор в Кеймбридж, а по-късно се завръща в своята Алма матер, за да защити докторска дисертация на тема “Гражданство и европейско строителство”. Междувременно чете лекции и в престижния парижки институт “Сианс По”, както и във Висшето училище в Пиза. Пише книги, посветени на основополагащите договори на ЕС, възхода на национализма и бъдещата конституция на общността.

Става член на белгийската Социалистическа партия, като през 2007 г. от сянката на академичните среди неочаквано го измъква лидерът на левицата Елио ди Рупо. Той праща Маниет на мисия в Шарлероа, където ветерани социалисти са заподозрени в корупционни интриги. Само за седмица новоизпеченият помирител влиза в новините като сериозен играч, който моментално печели симпатиите на нежната половина на Валония с небрежната си брада. Решителните му действия дават резултат и скоро след това Маниет вече е министър на здравеопазването, социалната активност и равните възможности на Валония. По-късно е федерален министър с ресор енергетика и климат в кабинета на премиера на Белгия Ги Верхофстад, където повежда битка с контролираната от Франция компания “Електрабел”, която принуждава да върне солидни печалби в хазната. Запазва поста и при следващия министър-председател Ив Льотерм, и при наследника му Херман ван Ромпьой. Остава на министерското кресло при поредна рокада, а в правителството на Елио ди Рупо (2011-2014) отговаря за обществените предприятия, науките и развитието до 2013 г., когато подава оставка, за да стане кмет на Шарлероа и председател на Социалистическата партия.

Целта на Ди Рупо е да се възползва от популярния и харизматичен Пол Маниет, който владее и холандски, за да спечели солидни позиции за левицата. И действително Маниет се изправя в запомнящ се дебат срещу кмета на Антверпен и лидер на националистическия “Нов фламандски алианс” Барт де Вевер.

Според анализатори и настоящата му активна му опозиция на СЕТА има за цел отново да спаси потъващия рейтинг на социалистите.

На вота в Белгия през 2014 г. Социалистическата партия не се представя особено добре и Елио ди Рупо се връща на лидерския пост. Маниет пък става премиер на Валония - пост, който съвместява с кметските задължения в Шарлероа и академичната работа. Тази година издаде новата си книга “Левицата не умира никога”.

Женен, разведен и пак женен, Маниет е баща на четири деца. Привърженик на здравословното хранене, той се разтоварва като пече черен хляб рано сутрин. “Това е моят начин за релакс. Знам, че е модерно, но ще го преживея”, споделя белгиецът.

Не купува котка в чувал

“На този етап не сме доволни. Вече година заявяваме, че имаме претенции към преимущества, които може да бъде използвани от транснационални компании, действащи от Канада, които на практика не са канадски фирми”, посочва Маниет, но все пак не изключва да бъде постигнато съгласие по спорните точки в обозримо бъдеще. “Имаме право да искаме изясняване на механизмите в текста на СЕТА. В противен случай е все едно да купуваш котка в чувал. Говорим за сделка, засягаща 500 млн. европейци и 35 млн. канадци. Можем да почакаме няколко седмици или месеци”, отбелязва премиерът на Валония.

ЗА НЕГО

Астерикс срещу римляните

Дали пък регионалният велможа Пол Маниет от далечен Намюр не се изживява в ролята на Астерикс срещу римляните? Най-големият търговски блок в света допуска да бъде разиграван като славната едно време римска армия в едноименния комикс. А Маниет дори не смята за необходимо да се извини за това. Напротив младият правителствен ръководител се наслаждава на арията си на международната сцена, като продължава с безучастно лице да играе своята партия покер.

Барбара Везел,

в Брюксел

Пример за френските власти

Недоволни френски граждани, знаете ли кой е Пол Маниет? Със сигурност не е толкова интересен, колкото буйният канадски премиер Джъстин Трюдо, който е по-загрижен за религиозните права на малцинствата, отколкото за социалните права. Той се е захванал с нещо по-модерно. Маниет е управник, който иска да защити земеделието и публичните услуги. Доста изненадващо, а? Нещо, което френските правителства не правят и няма и да направят поне до май 2017 г. (когато предстоят президентските избори във Франция - б.р.). Париж все пак намери остри думи за трансатлантическото партньорство, но не и за СЕТА.

Наташа Полони,

в. „Фигаро”

Той е огромно недоразумение

Пол Маниет не е нито идеолог, нито поет, нито писател. Той е интелектуалец, който прави политика. Издигнал е последния бастион на албанокомунизма на Енвер Ходжа. Едно огромно недоразумение. А днес се е превърнал в герой на антилибералните леви червени, зелени политици и синдикати. Но така е в политиката, която може да ти даде статут на велик човек на левицата, който никога няма да умре. Поне на малката белгийска франкофонска сцена. И въпреки всичко е едно недоразумение.

Николас де Декер,