Въвежда се незабавно изпълнение на присъдата още от касационния прокурор, съобщи пред БНР Екатерина Захариева и нарече недопустимо сегашното двуседмично пътуване на документите от касационния съд до първоинстанционния:

Ако има осъдителна присъда за ефективно лишаване от свобода, тя трябва да се изпълни още на ниво касационен съд.

Това според министъра ще ограничи случаите на т.нар. "бегълци от правосъдието". Практиката с гривните за електронно наблюдение е добра, но не е оправдано масовото ѝ използване, заяви още тя и оповести, че е почти на финала си процедурата за нова обществена поръчка след прекратяването на предишната. Тя ще бъде финансирана от Оперативна програма "Добро управление".

Министерството на правосъдието публикува законопроект за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, който предвижда елиминиране на недостатъците на сегашния съдебен процес.

В частта за ускоряване на процеса, която е сред най-критикуваните области и от европейските институции, законопроектът предвижда провеждането на открито разпоредително съдебно заседание с участието на всички страни в процеса. Новите правила възпрепятстват многократното връщане на делото в досъдебна фаза, както се случва в момента.

Правосъдният министър Екатерина Захариева подчерта пред БНР, че това ще дисциплинира както прокуратурата, така и съдиите, които ще трябва да изчистват на разпоредително заседание всички допуснати нарушения.

Многобройните връщания се използват от съда и за бягане от "горещите картофи", от тежките дела, а прокурорите предпочитат съдът да върне делото, за да няма оправдателна присъда за статистиката. Механизмът за връщане се използва активно и от адвокатите, стана ясно от думите на Захариева:

Понякога съдът дава указания на досъдебната фаза за отстраняване на пропуски, което е недопустимо, защото съдът трябва да бъде равно отдалечен от страните.

Предвиденото в измененията дистанционно изслушване на вещите лица във видеоконферентна връзка пък се очаква да доведе до отпадане на причините за отлагане на дела заради невъзможност за явяване на вещите лица. ДНК експертизите са типичен пример за ограничен брой вещи лица, поясни Захариева.

Друг нов момент е свързан с оповестяването на мотивите към присъдата, което понякога се забавя с месеци и води до изтичане на абсолютната давност и невъзможност доказано виновно лице да изтърпи наказанието си. Досегашният 30-дневен срок се удължава до 60 дни заради делата с висока фактическа и правна сложност, които включват огромен обем материали.

Има и промяна в сроковете за досъдебно производство. Административният ръководител на съответната прокуратура ще може да постановява само еднократно удължаване с два месеца, а не както е досега многократно.

Законопроектът отчита както правата на обвиняемия, така и правата на жертвите, отбеляза още Захариева. Разширява се възможността за подаване на жалби за бавност на процеса и освен на обвиняемия и на неговия защитник, тя се предоставя и на пострадалите от престъпления.