- Господин Деянов, Министерският съвет обяви решението си да номинира българския еврокомисар по бюджетните въпроси Кристалина Георгиева за кандидат за Генерален секретар на ООН, открито изоставяйки досегашния ни претендент Ирина Бокова. Уместен ход ли е това, в светлината на процедурите и традициите на световната организация, която познавате толкова добре?

- Това е един много изненадващ, но и много неуместен ход. И това се дължи не само на факта, че променя кардинално посоката, в която досега следваше да действа правителството ни в ООН. Но, правилно отбелязвате, това решение създава ситуация, която е в силно противоречие с процедурите и традициите на организацията. Това ще създаде големи трудности в сегашния селективен процес. На първо място в самата ООН новината няма да бъде посрещната радушно - и то най-вече заради това, че се обърква последователността на разглеждане на отделните кандидати; създава се нерегулярност, която ще наложи измамения във вече набелязания график. Т. е. новият български кандидат ще започне представянето си срещу една негативна нагласа, която вероятно ще настрои срещу нашата страна в Съвета за сигурност. Но нека наречем това „малкия проблем“. Неуместността в хода е, че се изоставя един много силен претендент, Ирина Бокова, която е доказала на практика че е един от най-квалифицираните, има огромен опит в работата с ООН и значими постижения в световен план, доказани с двата нейни успешни мандата в ЮНЕСКО, и не на последно място разполага с огромна международна подкрепа. Който познава процедурите на селекция в Съвета за сигурност ООН знае, че надпреварата все още формално не е започнала. Затова можем открито за кажем, че този неуместен ход е резултат от пораженческата нагласа на правителството – която се дължи на лоша информираност, неадекватен анализ и некомпетентост на съветите, които премиерът Бойко Борисов е получавал досега. Не може да се сменят конете по средата на състезанието, дори когато най-същественият му етап не е започнал! За всеки кандидат е важно да остане в „основната група“ когато започнат да гласуват с различни по цвят бюлетини в Съвета. Това ще покаже отношението на великитие сили, които ще определят крайния победител.

- Колко сериозен казус се създава от това решение – разбирам, че приетите вече кандидатури за Генерален секретар на ООН не могат да бъдат отеглени от държавите, които са ги подали. Ще се окаже ли България в ситуация с двама кандидати за ръководител на световната организация – единия с национална, другия с международна подкрепа?

- Вижте – нека да погледне фактите – и едната и другата кандидатура са издигнати от България – първата беше на г-жа Бокова и правителството много успешно обоснова този си избор. Тази кандидатура не е изтеглена – тя не може и да бъде ...

- Ще ви върна към този въпрос по-нататък.

- Но вече имаме и нова кандидатура. Смешната ситуация, която се създаде просто доказа голямата некомпетентност на сегашната българска дипломация, която се е заела с тези промени в последния момент, които по никакъв начин не съответстват на утвърдените традиции в световната организация. Всичко това създава допълнително объркване за делегатите в ООН, които и досега не бяха съвсем наясно каква е българската позиция.

- И за българите е объркваща българската позиция.

- Погледнете го така – как да застанеш зад кандидат, който от една страна е много силен, има международна подкрепа, но от друга страна, представители на правителството, издигнало претендента, шепне в ухото на същите че се готви промяна. Това се отрази и в резултатите на предварителните гласувания, които сами по себе си нямат отношение към крайния резултат. Тук дойде и другата смешна страна на това ново решение (издигането на Кристалина Георгиева), че то не дава възможност да се разгърне цялото богатство на този процес. Истинското състезание за следващия генерален секретар на ООН ще започне на 6 октомври, след промяната на датата от 3-ти. Трябваше да се изчака там да се види какви ще бъдат резултатите, преди да се вземе решение по подхода ни към състезанието в ООН.

- Говорите за некомпетентност на сегашната българска дипломация. Г-жа Бокова даде преди дни интервю, в което съвсем искрено се оплака от мръсната кампания и ударите под кръста, които се водят срещу нея от страна на кръгове в собствената й страна, която я издигна за кандидат. Ден по-късно правителството решава да я замени. Смятате ли тази ситуация за нормална?

- Ситуацията е не просто ненормална, а най-вече неетична. Срещу Ирина Бокова се води открита кампания от нео-консервативни среди извън България, които намираха добра опора сред спонсорирани от тях кръгове у нас. Част от дипломатите, натоварени с организирането на кампанията на г-жа Бокова бяха не само нелоялни към държавата, но и нелоялни в подкрепата си за кандидатката на нашата държава. А това е много силно обстоятелство. Ако тя събира подкрепата на голяма част от делегатите, докато правителството й работи в обратна посока, кой разумен дипломат ще се вслуша в позицията на София.

- Има ли шансове Кристалина Георгиева, с късното си включване в кампанията, наистина да се пребори за поста? Освен медийни участия, тя е непозната за делегатите на Общото събрание – не е водила дори базова лобистка кампания в световната организация, за да убеди някого в тежестта на кандидатурата си.

- Според мен тя няма такива шансове и е жалко, че България свързва шансовете на своята кандидатура с името на Кристалина Георгиева. На първо място за този висок пост се търси човек с богата дипломатическа подготовка, с голям опит в международните отношения. Отношенията в ООН изискват специфични умения в многостранната дипломация. Подобен човек (бел.ред. новият Генерален секретар) трябва да познава начините на функциониране на световната организация. Не забравяйте, че сега делегатите интервюират кандидатите, за да селектират най-подходящия за лидер на ООН, а тя очевидно не е такава. На всичко отгоре, никой няма да допусне двама българи едновременно да бъдат начело на двете най- големи организации от системата на ООН. Има принцип на справедливото разпределение на тези отговорности, който няма да нарушат заради малка България. За щастие на света, този психологически натиск, с който се опитаха да повлияят на решението на българското правителство, не играе роля за окончателното решение за селекция, но нанесоха вреда. Кръговете, които се опитваха през цялото време да обосноват кандидатурата на Кристалина Георгиева, залагаха на „леви“ и „десни“ решения. Което в ООН е немислимо – това е организация, създадена в името на компромиса, на свързването на различните подходи и намирането на общи решения. Организацията разрешава конфликти, тя е надпартийна и деидеологизирана. Цялата ситуация в момента показва една видимо неразбиране на функциите и принципите на ООН от дипломатическите съветници на премиера Борисов.

- Как се вписва Кристалина Георгиева в това разбиране?

- Най-малкото г-жа Георгиева няма професионален опит в областта на многостранната дипломация на ООН. Тя не е толкова позната в ООН.

- А и е финансист, не дипломат.

- Точно така, в крайна сметка, ЕС е регионална организация, където тя се е наложила като добър специалист. Но в ООН квалификацията й се изразява само през работата й в Световната банка – да, познават я, но за човека, който ще заеме поста Генерален секретар на организацията се търсят други качества.

- Окончателното решение за избор на генерален секретар на ООН се взема от Съвета за сигурност, и петте постоянни държави членки. Кандидатурата на Ирина Бокова досега се смяташе за потенциален удобен компромис за всички – на Изток и на Запад. Смятате ли, че изненадващият ход на България да издигне втори кандидат за престижната позиция е бил по някакъв начин съгласуван с нагласата на петте? Премиерът Борисов разговаря преди ден с руския президент Владимир Путин за широк спектър от въпроси; възможно ли е и тази тема да е била засегната в разговорите и това да е улеснило решението?

- Процедурата е такава че, окончателното решение за новия Генерален секретар на ООН се взема от Общото събрание, по препоръка на Съвета за сигурност. Съветът е този, който трябва да селектира от всички кандидати този, който ще предложи на делегатите в Общото събрание да изберат. Петте постоянни членки имат ключово влияние върху тази препоръка, заради правото на вето на всяка една от тях. Процедурата изисква петте постоянни членки да имат съвпадащи мнения по препоръчваната личност, която следва да бъде подкрепена и от поне четири от непостоянните членки. Така че реалният избор се прави от Съвета за сигурност, а Общото събрание на практика го потвърждава.

По другата част от въпроса – така е, Ирина Бокова се смяташе за потенциален компромисен кандидат за всички (бел. ред. постоянни членове на Съвета за сигурност) – и не само за България, но и от съответните играчи в международен план. Тя е доказала безпристрастност в разрешаването на най-различни конфликти, възможностите си да разрешава проблемите на страни, които са в конфликт с ООН по един или друг повод. Тя «съживи» мястото ЮНЕСКО като международна организация. И безспорно е доказала качествата си на експерт и вдъхновен дипломат-лидер, който би бил много удобен компромис. И вярвам, че на нея щеше да се гледа така. Сега, хората, които трябва да вземат решенията ще бъдат напълно объркани – кой е българският кандидат, за какво се бори. Това е достатъчна причина да се гледа негативно на позицията на България по този въпрос. И нека го наречем с истинското му име – това е удар по съвременната българска дипломация на демократична България, позор за правителството и страната ни като цяло. Никой повече няма да вярва на българската дипломация, на гаранциите които дава, на обещанията които поема, на кандидатите които представя.

- Преди седмица вие говорихте на страниците на в „Труд“, че основната битка за поста на Генерален секретар на ООН ще започне през следващата седмица (това сега се пада 6 октомври) във варианта, в който г-жа Бокова все още имаше пълната подкрепа за участието си в надпреварата – при сегашният развой на събитията, какво битка точно предстои и какво да очакваме?

- Както вече казах – от началото на октомври предстоят нов тип „допитвания“ в Съвета за сигурност с цветни бюлетини на делегатите. Правителствени източници много некомпетентно ги наричат „изслушвания“, но този етап от представянето на кандидатите вече мина. След това бяха неофициалните гласувания и сега се очакват първите гласувания с различни бюлетини, които показват евентуалната негативна позиция към всеки кандидат от великите сили – все още неофициално и анонимно. Те ще са с ограничен брой защото зависят от нагласата на постоянните членки на Съвета за сигурност да подкрепят един или друг претендент. Това дава нова основа в надпреварата – истинската й част. След днешното решение на Министерския съвет най-вероятно ще се наложи забавяне на процедурата – за да бъде „изслушан“ новият български кандидат – позициите му, визията му за бъдещето на ООН, отговорите му на въпроси от делегати и граждански организации, както постъпиха с другите кандидати. Дори и така ще съществува едно постоянно объркване коя е българската кандидатура и ще има много неудобни ситуации за страната ни.

- Можем ли да кажем, че с едно съмнително необмислено движение България успя, макар и за кратко, да блокира процесите на ООН?

- Не бих казал. Но се налага заключението, че сегашната българска дипломация прояви симптоми на значима степен на некомпетентност, на неразбиране на сериозността на процесите в ООН, и в резултат се ориентира към силно влошаване на шансовете си да успее. България категорично не печели от такава ситуация.