Руската война на дезинформация

Снимка: Архив

На фона на ожесточени национални дебати по въпроса дали Швеция да сключи военно партньорство с НАТО по-рано тази година, властите в Стокхолм изведнъж се сблъскаха с неочакван проблем: потоци от размита и откровено фалшива информация, която залива социалните мрежи и обърква обществените представи за проблема. Слуховете са наистина тревожни - ако Швеция, която не е член на НАТО, подпише споразумението, алиансът ще започне да трупа ядрени оръжия на шведска земя; НАТО може да нападне Русия от Швеция, без да има одобрението на правителството; войници на НАТО, освободени от съдебна отговорност, ще могат да изнасилват шведски жени безнаказано.

Цялата информация беше невярна, но дезинформацията беше преляла в традиционните медии и докато министърът на отбраната Петер Хултквист обикаляше страната, за да промотира споразумението в речи и срещи с граждани, непрекъснато трябваше да отговаря на въпроси за измислените истории.

Както често се случва в подобни случаи, шведските власти и досега не са успели да проследят източника на фалшивата информация. Но множество анализатори и експерти от американски и европейски разузнавателни служби посочват Русия като основен заподозрян и отбелязват, че блокирането на разширяването на НАТО е основен приоритет във външната политика на президента Владимир Путин, който нахлу в Грузия през 2008 г. най-вече за да предотврати подобна възможност.

В Крим, Източна Украйна и сега в Сирия Владимир Путин демонстрира модернизирана и много по-боеспособна армия. Но не разполага с икономическата сила и военната мощ, за да се противопостави открито на НАТО, Европейския съюз или Съединените щати. Вместо това той инвестира мащабно в програма за „военизиране“ на информацията, използвайки най-разнообразни средства, за да посее съмнения и разединение. Целта е да се подкопаят връзките между държавите членки, да се всяват вътрешнополитически раздори и да се отслаби опозицията срещу Москва.

Разпространяването на измислени истории не е нещо ново; СССР отделяше значителни ресурси за това по време на идеологическите сблъсъци на студената война. В наши дни на дезинформацията се гледа като на важен аспект от руската военна доктрина и тя се прокарва в политическите дебати в набелязаните държави много по-изтънчено и по-мащабно, отколкото в миналото. Потокът от подвеждащи и неверни истории е толкова огромен, че НАТО и ЕС създадоха специални служби, които да идентифицират и да опровергават неверните информации, в частност твърденията, идващи от Русия.

Фундаменталната цел на руската дезинформация, както са убедени експертите, е да подкопае официалната версия на събитията - ако е възможно дори и самата идея, че съществува истинска версия на събитията - и по този начин да се генерира политическа парализа.

Най-известният успех на тази политика беше през 2014 г. на фона на първоначалното объркване, предизвикано от руското нашествие в Крим. Същото лято Русия изпомпваше навън невъобразим спектър от теории за катастрофата на самолета на Малайзийските авиолинии, обвинявайки ЦРУ и по най-абсурдния начин украински пилоти, които били объркали летателния апарат с президентския самолет на Владимир Путин.

Димната завеса от истории покри простата истина, че слабо обучени бунтовници по невнимание са свалили самолета с ракета, доставена им от Русия.

Москва категорично отрича да използва дезинформация, за да влияе на западното обществено мнение, и обикновено нарича подобни обвинения прояви на „русофобия“.

Проследяването на индивидуални информационни потоци е трудно, но в Швеция и на други места експертите са засекли характерни методи, които свързват с генерирани от Кремъл кампании за дезинформация.

„Динамиката е винаги една и съща. Конкретен фалшив документ се появява някъде в Русия, на контролиран от държавата медиен сайт. Оттам се превръща в източник на информация, която се разпространява от крайнодесни или крайнолеви сайтове. Тези които ги четат, започват да ги споделят и така тръгва. Никой не може да каже откъде идва, но накрая се превръща в ключов въпрос за националната сигурност“, казва Андерс Линдберг, шведски журналист и адвокат.

„Основната цел е да се създаде контекста: не се доверявайте на никого.“

Основна мишена за Кремъл е Европа, където възходът на популистката крайна десница и спадащата подкрепа за ЕС създават дори по-възприемчива публика за консервативния националистки и авторитарен подход на Русия под Владимир Путин. Миналата година Европейския парламент обвини Москва, че „финансира радикални и екстремистки партии“ в държавите членки, а през 2014 г. Кремъл отпусна заем от 11,7 млн. долара на крайнодесния френски Национален фронт.

Основното послание на руската дезинформация, смята Патрик Оксанен, коментатор за шведската вестникарска група „МитМедия“, е, че „либералната демокрация е корумпирана, неефикасна, хаотична и в крайна сметка недемократична“.

Друго подобно послание е, че европейските правителства са неспособни да се справят с кризата, пред която са изправени, в частност имиграцията и тероризма, и че всичките им управници са американски кукли на конци.

В Германия опасенията от насилие от страна на бежанците започнаха да растат, след като 13-годишно германско момиче от руски произход заяви, че е било изнасилено от имигранти. Репортаж по руска държавна телевизия предаде историята. Дори и след като германската полиция опроверга твърденията, руският външен министър Сергей Лавров продължи да сочи с пръст Германия.

Анализатори във Великобритания твърдят, че англоезичните медии на Кремъл са работили предимно за кампанията за излизане на страната от ЕС въпреки твърденията си за обективност.

В Чехия тревожни сензационни истории, описващи САЩ, ЕС и бежанците като злодеи, се разпространяват ежедневно от близо 40 проруски сайтове.

***

Заливането на Запада с дезинформация произхожда от програма от времето на студената война, наричана от Съветите „активни мероприятия“. Състои се в „изтичането“ на информация или дори директното написване на материал за симпатизиращ вестник в Индия с надеждата, че конкретната история ще бъде подета на Запад, казва професор Марк Креймър, експерт по въпросите на студената война в Харвард.

Информацията, че СПИН е излязъл от контрол проект на ЦРУ, беше разпространена по този начин и все още трови дебата около болестта дори десетилетия по-късно. Навремето, преди разпадането на СССР, Кремъл продаваше комунизма като идеологическа алтернатива. Сега, смятат експерти, идеологическият компонент се е изпарил, но целта за отслабване на противниците остава.

***

Какъвто да е методът или посланието, Русия видимо иска да спечели всяка информационна война, както обясни наскоро един от най-известни руски телевизионни водещи и директор на информационната компания „Спутник“ Дмитрий Кисельов, според когото ерата на неутралната журналистика е свършила.

„Ако ние правим пропаганда, тогава я правете и вие“, посъветва той западните си колеги.

 

*Материалът се публикува със съкращения. Превод от английски Благовест Бенишев

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи