Прави добро, ще се намери кой да върви с теб, казва отец Проданов

„Религията не е само знание на Писанието и следване на каноните. Истинската вяра минава през сърцето. Само като даваш, ще получиш. И в добро, и в зло следва да бъдеш човечен. Не дели хората, обединявай ги. По този път вървя и се радвам, че не съм сам”, казва архиерейският наместник на Търговище ставрофорен иконом Славчо Проданов, когото и християни, и мюсюлмани приемат за скъп приятел. Че вече 26 години му вярват и го подкрепят, личи от волята на бизнесмените и по-първите хора в града, които не жалят средства и усилия за каузите му.

“Ако посееш семето, ще изникне жито, ще прибереш реколта. Ще се намерят и съмишленици. Заедно ще хвърляте семена и нивата ще става все по-голяма и по-плододайна. И повече гладни ще нахраните”, в типичния си стил разсъждава свещеникът. И не се ограничава с разказване на притчи. Така преди 20 години заедно с бизнесмените Пламен Ангелов и Григор Иванов отвориха християнска трапезария за бедни и болни към храма “Св. Иван Рилски” в града. Идеята тръгна от гладната зима тогава, но продължи през годините и до днес спасява 70 християни и мюсюлмани. Всеки делник те получават топла храна - първо, второ и четвъртинка хляб. Месечно за изхранването им отиват над 2000 лева.

През годините към основните спонсори се присъединяваха и други хора. И признаваха, че не религията или съвестта им ги карат да помагат, а заразата, която отецът носи. С благи думи, с увещания, с умението да намира общ език с околните отецът въвлича и атеисти, и друговерци. В този край на България християни и мюсюлмани открай време комшулуват дружески и си помагат. Каквато и публична изява да става, свещеникът и ходжата са заедно, а мюсюлмани да даряват пари на църквата е традиция.

“През 1991 г. исках да възстановим ритуала с хвърлянето на богоявленския кръст. Тръгнах да търся спонсори за откупката на кръста. Ходих при заможни българи, но ми отказаха. Бях се отчаял тогава. Споделих по човешки и приятелски с Хари. Той, мюсюлманинът, ме погледна с разбиране и рече - прави го, аз ще ти дам парите. Така тръгна традицията и на всяко Богоявление първите пари идват от него”, споделя отецът. През годините Хамди Илиязов, познат като Хари, не спира да дава пари на църквата. Тази година извади 5000 лв. за реставрация на стенописите. Премията от 1000 лв., която получи заедно с отличието почетен гражданин, също предал за това начинание. И че отецът беше първи в инициативата за издигането му за званието, никак не е странно.

Депутатът д-р Тунчер Кърджалиев пък впрегнал усилия да издейства 10 000 лв. от Комисията по вероизповедания за напуканите стенописи. Те са правени през 60-те години на ХХ век от проф. Никола Кожухаров и са уникални. В храма “Св. Иван Рилски” за първи път по времето, когато е канонизиран, е бил изобразен и Паисий Хилендарски. Показан е в реалната му възраст 43 години и такъв стенопис нямало никъде другаде. В църквата има още няколко исторически сцени - Св. св. Кирил и Методий, както и срещата на цар Петър със св. Йоан Рилски.

Цялата операция по спасяването на стенописите ще струва над 50 000 лв. По-голямата част от парите вече са събрани. Каквото не стигне, пак ще го плати бизнесменът Григор Иванов. Той категорично не иска да се споменава името му. Мнозина в Търговище обаче знаят, че той направи покрива и на двете църкви в града. Сигурно излизат над 70 000 лв. И колко ли са храмовете в страната, в които има парно отопление на газ, което грее от Димитровден до Великден. Да е топло и уютно, се грижи пак Иванов. Плаща и за трапезарията. Винарят Петко Матеев направи издънения под и го облицова с мрамор. Сред благодетелите е и предприемачът Тошко Райчев, който поема ремонтите. Обединява ги заразата на отеца. Вярват му и откликват на идеите му.

А отецът е и с тънко чувство за хумор, което заедно с енциклопедичните му познания го прави любим събеседник. Всяка сутрин става в 4 и отделя поне два часа на църковни и философски книги. В 7 ч служи в църквата и поема по адреси или дела. Ходи между хората по няколко часа, говори с тях. Мнозина помнят, че преди години, когато в Търговище имаше общинско радио, всяка програма в 6 сутринта започваше с неговата благословия.

Освен пред себе си, пред вярата и църквата Проданов казва, че е длъжник и на Нюйоркския митрополит Андрей (1886 - 1972). За мнозина името на най-големия благодетел на Търговище е непознато. В църковните среди и най-вече в околията е най-почитаният човек. Според биографите му той е бил бележит дипломат в расо, строител на български църкви в Северна Америка и Австралия. Венчал е Симеон Кобургготски и Маргарита, които преди години дойдоха да се поклонят на гроба му в търговищкия храм. Митрополитът завещал имуществото си на Търговище, където е прекарал детските и юношеските си години. С част от тези средства е направено водоснабдяването и пречиствателната станция на града, припомня отец Славчо. Всеки ден той пали свещица на гроба на дядо Андрей, който е в притвора на църквата му. “Има следовници той и днес. Мечтая да учредим отличие за дарители на името му в Търговище. Тази година се навършват 130 години от рождението му и 80 години от построяването на църквата ни. На 19 октомври, на Св. Йоан Рилски, ще почетем двете дати. Издаваме алманах с историята на храма ни. Готвим изложба и тържествена служба с Варненския и Великопреславски митрополит Иоан. Ще дадем благодарствени грамоти на приятелите, които помагат през последните 20 години на църквата.”, споделя отец Проданов.

Помага също жена му Валентина. Тя е спътничката по житейския му и духовен път. Работи като секретарка в архиерейството. Отгледала е дъщеря му, останала сираче на шест годинки. Сега тича след внука им Слав (4 г.). Той расте край църквата и е на всички големи служби. Тримата са колоритна групичка, на която всички се радват. Валя се облича в стил гръндж, кара кънки, слуша и метал. Ревностно следва всички правила на църквата и възпитава в тях и Слав.

“Много млади хора идват вече в храма. И знаят как да се държат. Все повече хора се изповядват и търсят опрощение - чисто и истинско”, радва се отецът.

Самият той се врекъл на църквата през 1968 г., когато кандидатствал в Семинарията. Вижда в това божия промисъл.

“Родителите ми са имали две момчета, които починали като бебета. Когато мама заченала, се помолила за оцеляването ми и обещала да ме обрече на Бог. Един ден в една сладкарница при мен седна непознат мъж. Той заразказва за Семинарията, която завършил, но не станал свещеник. Учил там с Добри Джуров, с дипломати и учени хора. Аз се запалих. Точно бях завършил седми клас. Кандидатствахме 125 души, приеха 40, а завършихме 21. Учих там с покойните Варненски и Великопреславски митрополит Кирил, с Неврокопския Натанаил. Предлагаха ми и аз да се обрека на черното духовенство, но беше след смъртта на първата ми жена и не можех да оставя детето си кръгло сираче. После ме каниха да служа в църквата ни в Ню Йорк, където е бил митрополит Андрей. Викаха ме и в Семинарията, но аз останах в моя край, сред хората. Важното е да намериш къде да си полезен, да оставиш своята диря. Ако можеш, прави добро. Ще се намери кой да те следва. Ако днес сте двама, утре ще сте двеста”, вярва отецът.