„Втори ден издирват младеж, загубил се в района на връх Белмекен.” „Двама сноуборидсти, затрупани от лавина край Разлог, бяха открити мъртви.” „Три момчета, издирвани в Рила, са намерени в хижа „Иван Вазов”. Предполагаше се, че са се загубили в местността Раздела. Това са част от резултатите, които търсачката Гугъл предлага, след като напишем ключовите думи „планина”, „туризъм” и „инциденти”.

След като студентите отпразнуват 8 декември, зимните ни курорти отново ще се напълнят с любители на зимните спортове. Предстоят серии от почивни дни по Коледа и Нова година, както и ваканция за децата. Как да пазим здравето и живота си като туристи? Какви са правата ни в планината? Де юре - те са описани в законите за защитените територии, за опазване на околната среда и за биологичното разнообразие и се свеждат до културата ни да пазим, да не унищожаваме и да ценим природните дадености. Де факто обаче правилата в планината са неписани закони от спасители, хижари и опитни туристически водачи.

“Подгответе се предварително, облечете се подходящо и вземайте правилните решения при промяна на времето.” Това са първите съвети, които получаваме преди излет от Планинската спасителна служба (ПСС) - единствената организация у нас за планинско спасяване. Ето какво още казват спасителите. „Набавете си туристическа карта или пътеводител. Проучете маршрута!” И допълват да носим с нас най-необходимите лекарствени препарати, както и кремове за лице против слънчево изгаряне, високопланински очила, които да защитят очите ни от ултравиолетовите лъчи. Сред необходимите вещи за планински преход са и компас, фенерче с резервни крушки и батерии. Разбира се, топли дрехи и обувки, както и калорични храни - бонбони, шоколад и др.

“Не се движете сами в планината, информирайте се за прогнозата за времето. Не бързайте излишно и почивайте така, че след излета или дневния преход да почувствате приятна умора без мускулна треска. Постепенно увеличавайте натоварването и надморската височина”, съобщават още от ПСС. При опасност от загубване те съветват да съобщаваме за маршрута си и за отклоненията му: „Той трябва да се знае от вашите близки, приятели и колеги. Съобщете го в поделенията на Планинската спасителна служба. Регистрирайте се в хижите по маршрута.”

Петър Илиев от „Планинарски форум” твърди, че подценяването на времето в планината най-често води до инциденти. „През пролетта с мои приятели от хижа „Алеко” тръгнахме към Черни връх. Времето беше слънчево и поглеждайки надолу, блестяха кубетата на „Св. Александър Невски”. Изведнъж обаче заваля сняг и се разрази буря. Успяхме да се скрием в заслон, под който стояхме няколко часа. След нас вървяха група младежи, които не бяха добре екипирани и дори не бяха ориентирани за маршрута, разказва Петър. – Не знам какво се случи после с тях, но мисля, че ако туристите ценят повече правилата в планината, инцидентите ще намалеят.”

За сигурността в планината се грижат близо 495 спасители от ПСС, които са групирани в 32 отряда в най-важните подпланински селища (София, Банско, Пампорово, Троян, Боровец и други). Най-верен приятел на спасителя се оказва кучето. При разходките си във Витоша Петър се е убедил в това. „Има спасители, които излизат по време на акции с обучени кучета - немски овчарки или лабрадори, но те в цялата страна са около 20-ина. Знам, че подготовката на едно куче трае повече от две години. Тренират ги през зимата - заради умението да оказват помощ при лавини, и през есента - за спасяване при бедствия, аварии или катастрофи”, обяснява планинарят. Той е категоричен, че никой не е застрахован от злополуки в планината. „Човек има нужда от помощ дори и да е с опит. Хората с опит ходят много по-често в планината и вероятността да им се случи нещо се увеличава заради това. Тези без опит са по-предпазливи”, смята Петър.

Правата ни в планината са свързани и със застраховка, тъй като планинското спасяване струва скъпо, казват от ПСС. Годишната планинска застраховка е 30 лв., а при инцидент тя покрива разходи до 1000 лв. Без нея например при нещастие на ски писта можем да платим до 560 лв. „Немислимо е да практикуваш ски, алпинизъм, сноуборд, парапланеризъм, планински велосипед, туризъм и да нямаш планинска застраховка. Това внася сигурност, това е и икономически изгодно, защото, ако няма застраховка, пострадалият във всички случаи следва да заплати в брой разходите по спасителните операции”, обявява на сайта си ПСС. При по-тежки случаи спасителите ползват и хеликоптер на Министерството на отбраната.

Как да подадем сигнал, ако се загубим в планината? От месец съобщение за тревога можем да изпратим и чрез безплатно мобилно приложение. Това е нова услуга на ПСС, която позволява на бедстващия в планината бързо и лесно да извести къде се намира и да получи помощ от спасители. Как става? Чрез приложението се изпраща SMS в Централния денонощен пункт на ПСС. Съобщението може да бъде изпратено дори и при слаб сигнал или на места, където провеждането на телефонен разговор е почти невъзможно. Освен това автоматично се изпращат GPS координатите на бедстващия или загубения. Приложението е достъпно за Android и Apple.

Внимание, лавина!

“Времето в планините е много променливо, запомнете, то е архитектът на лавините”, предупреждават от Планинската спасителна служба (ПСС) за лавиноопасни терени в планината. Как да ги избегнем? “Опасните склонове са най-често с наклон между 25 и 45 градуса - идеални за ски, сноуборд или моторни шейни. Профилът на склона, разположението му спрямо слънцето и наличието на дървета и други естествени препятствия - всичко това влияе върху потенциалната лавинна опасност”, съобщават спасителите. Ако е необходимо да преминем през критичен участък, ПСС съветва: “Освободете всички каишки, катарами, ленти. Бъдете готови при попадане в лавина да се освободите от всички предмети (раници, щеки и ски). Преминавайте през опасния участък един по един при постоянно наблюдение от страна на спътниците си”.