Eдва ли някой очаква Върховният административен съд да отнеме храма „Св. Александър Невски“ от Българската православна църква. Не заради анатемите, които със сигурност биха отнесли съдиите, а заради логичното право на Светия синод да бъде стопанин на патриаршеската катедрала.

Тук по-важният въпрос е има ли сила, която да застави Синода да бъде добър стопанин наистина. Защото, след като получи нотариален акт за собственост от служебния премиер проф. Георги Близнашки, за една година Църквата не е направила нищо, за да възложи изготвяне на проект за ремонт и реставрация на храма. А, не - всъщност само даде църковен орден и коктейл в чест на Близнашки.

Онзи ден Ловчанският владика Гавриил говореше в бъдеще време, че трябва да направят комисия с експерти, които да кажат какво и как да се направи. При положение че държавата е събрала всички досегашни експертизи и въз основа на тях вече можеше да бъде избрана фирма. При това без обществена поръчка. Само че и това не бе сторено.

Митрополит Гавриил е председател на Върховния църковен съвет, който движи стопанските въпроси. Под негов натиск председателят на настоятелството на „Св. Александър Невски“ епископ Тихон вече е абсолютно изолиран от решаване на въпроса за ремонта. До това се стигна, след като дядо Гавриил и други владици не харесали немската фирма, на която той искал да възложи проектирането. Щели да изберат българска. Кой е крив и кой прав - не е много ясно, но е очевидно, че Светият синод бавно и безотговорно помага за опустошаването на храма - покривът тече, влагата разяжда стенописите... Докато поповете се замерят с обвинения за комисиони, годината изтича и в хазната ще останат 10 милиона лева, предназначени за храма по личната воля на премиера Бойко Борисов. Защото нищо не е направено, за да се отпуснат тези пари на Синода. Принципът „дайте ни парите, после ще работим“ не важи. Има си закони, по които се харчат държавни пари. И ако с това темпо се движат синодалите, ще пропуснат още 10 милиона, заложени в бюджета за догодина. Още по-страшно ще бъде обаче, ако не успеят навреме да защитят проект по европейската програма за развитие на регионите, откъдето единствено могат да дойдат милионите, нужни за укрепване и пълна реставрация на патриаршеската катедрала. Пари, които българската държава няма откъде да даде на Църквата. Нито пък могат да бъдат събрани от дарения, каквито и кампании да правят старците. Не само защото народът е беден, а защото много-много не вярва, че тези средства ще отидат за храма. И вината за това не е само на атеистичното минало, но и на владиците ни. Някои от които много добре работят с държавни европейски пари в епархиите си, но когато трябва да се обединят за храма - символ на автокефалната ни църква и свободен народ, не се погаждат. Отделно синодалите управляват Църквата без никаква прозрачност - решенията на Светия синод не се публикуват, бюджетът - също. Как миряните да разберат, че владиците се грижат добре за църковното имущество? Като отиде владиката на някой празник в някоя църква и му дадат обилен обяд срещу благословиите му ли?

Синодът не иска храмове музеи

Цялата драма е заради музеите, които някога са били храмове. В средите на изкуствоведи и музейни работници има страхове, че старците след 25 години може да превърнат криптата на “Св. Александър Невски” с уникалните произведения на християнското изкуство и скъпа инсталация за поддръжката им в помещение за венчавки и кръщавки. И да поискат от някой боголюбив бъдещ премиер да им даде Боянската църква, за да унищожат безценните стенописи със свещи? Защото е известна позицията на Светия синод, че храмовете не трябва да бъдат музеи и в тях трябва да се отслужват литургии. Същото смята и Главното мюфтийство, което пък би могло да претендира за Археологическия музей в София, чиято сграда е била джамия.