Нападението в Орландо отново подчерта родното дебелоочие към света

Съединените американски щати преживяха през уикенда най-кървавата масова престрелка в съвременната си история, след като въоръжен екстремист нападна нощен клуб в Орландо, щата Флорида. Близо 50 души загинаха в продължилата близо 3 часа драма със заложници, специални части и в крайна сметка смъртоносното прострелване на нападателя. Обстоятелствата все още се изясняват - каква подготовка е имал атентаторът, американски гражданин от афганистански произход, за да осъществи нападението по този ужасяващо ефективен начин, както и каква част от жертвите са в резултат на неговите действия и съответно на спецчастите, щурмували дискотеката.

Няма съмнения обаче, че в нощта на атаката нападателят се е обадил на полицията, за да обяви принадлежност към терористите от ДАЕШ, както и че в миналото си е бил разследван, и оправдан за възможни връзки с екстремисти. Мишената му е била най-популярното латино парти в Орландо в нощен клуб, известен като средище на хора с алтернативни сексуални вкусове - символ на либералния американски начин на живот, трънът в очите на демагозите на радикалния ислямизъм. За подготвяно терористично нападение ли става въпрос, или за радикална проява на хомофобия у млад човек, неуспял да възприеме ценностите на обществото, което му е дало втора родина - всеки от вариантите е тревожен за американците. И за западните общества въобще.

Новината прелетя в информационния поток на родните медии, като че ли без да предизвика и най-малката проява на състрадание към жертвите и пострадалите от кървавия атентат, и бе посрещната с равнодушие в социалните мрежи - дори на по-прогресивните родни „блогъри“ им отне повече от денонощие да излязат от съботно-неделния си дигитален ступор и да заемат „активна позиция“. Нямаше Je suis Orlando. В ранните часове на понеделнишкия следобед нито една профилна снимка във Фейсбук не беше забулена в цветовете на дъгата, в знак на солидарност с жертвите на нападението. По странен начин изразът „гей клуб“ в началото на информационните комюникета като че ли служеше за извинение за типичното родно дебелоочие. „Поредна престрелка в Щатите, множество загинали, този път гейове“ - съвестта на нацията, обобщена в по-малко от 10 думи. Да, Орландо все пак е световната столица на детските паркове - първият Дисниленд е построен там и е прекопиран под една или друга форма навсякъде по планетата. Да, терорът взема ново измерение - без значение дали е модерен радикален ислямизъм или плиткоумна старомодна ксенофобия. Но чак пък да събереш две и две ... ти съвременен българин ли си, или лукова глава!? Казали са ти „гейове“, „престрелка“, „Щатите“ - това помниш и се обръщаш с гръб.

Че сме изостанало в разбиранията си общество, в което хомофобията се смята за естествена черта от характера, а демонстрацията й за истинско мъжество, няма съмнение у никого. Че не умеем да живеем с различните си сънародници, също не подлежи на коментар - без значение дали са „различни“ по душа или по тяло. Колкото и филми да направят западняците за домовете ни за сираци, „клиниките“ ни за душевно болни и училищата ни за бавноразвиващи се, дебелокожието на българина няма да се пропука толкова лесно, че да изпита състрадание към някой, който „не е като него“. Нападенията над сакати, цветнокожи или хомосексуалисти по нашите улици будят едва частично обществено възмущение, и то само ако има неопровержими доказателства за това - най-добре видеозаписи. Ако се случват някъде достатъчно далеч, дори не правят впечатление - едва ли не, не просто не ни засягат, но и тук никога няма да дойдат.

Без да има конкретен повод, различен от закостенялото си съзнание, ВМРО излезе вчера с декларация за спиране на „София Прайд“ 2016 г. на 18 юни - доводите са отдавна известни, безпочвени и безсмислени независимо от обявената им разцветка. Радетелите за трайно връщане на България в Средновековието наравно с фашизоидните си политически съратници и лутащата се в посткомунистическата си демагогия Българска православна църква обитават един и същи остров на интелектуална нищета, на който искат да пребиваваме всички. Не народ на широкоскроени личности, а на плиткоумни скотовъди с евтини ценности, водени от нискочели лидери. Простодушният е най-удобен, уважаеми, гласува за идиоти - без да се замисли!

Земята на свободните

Макар и в същината на САЩ да е залегнала дълбоко концепцията за отстояване на личната свобода с оръжие в ръка, много съвременни социолози и антрополози са единодушни, че страната се намира пред невъзможна морална дилема. Налагането на новите информационни канали превърна агресията в единствен способ за наследниците на Вашингтон за привличане на внимание към крайни идеи. Едно е в Земята на свободните всеки да може да каже каквото мисли; друго е да може да бъде чут от всеки, когато всички говорят. За 2015 г. в САЩ са регистрирани 372 масови престрелки за 365 дни, отнели живота на 475 души и ранили други 1870. Дефиницията за „масова престрелка“ в САЩ предполага минимум четирима убити или ранени, за по-малко „не стават от масата“.