Хиляди банкерски работни места може да отидат във Франкфурт

В Лондонското сити работят 350 000 души, които подсигуряват близо една четвърт от британския БВП. Сега обаче това ще се промени: с излизането на Великобритания от ЕС отпадат и предимствата на Лондон като финансов център.

Независимо от това дали големите международни банки вече са се преориентирали към други градове на континента, или още изчакват - едно е сигурно: насрещният вятър за лондонските банкери, свикнали да се радват на успехи и тлъсти бонуси, ще се засили значително. Причината: решението за Брекзит. Мрачната прогноза на консултантската компания „Прайсуотърхаус Купърс” гласи, че само във финансовия сектор има опасност да се „изпарят” до 100 000 работни места.

Едно от решаващите предимства на Лондон като финансов център беше т.нар. „европейски финансов паспорт”, който британците успяха да си извоюват в упорити преговори с ЕС. Този документ, притежаван единствено от британците, се използва главно от швейцарски и американски банки, които от лондонските си централи продават своите финансови услуги в целия Европейски съюз. Така те са длъжни да се съобразяват единствено с хлабавите финансови правила на Великобритания, а не със строгите разпоредби на континентална Европа. Друг приятен ефект особено за американските инвестиционни банки е, че финансови институти като Goldman Sachs или JP Morgan могат да заобикалят строгите германски или френски разпоредби за защита на трудещите се от съкращения. Само че след Брекзит всички тези предимства ще отпаднат.

„Ако Великобритания утре вече не е част от европейския вътрешен пазар, Лондонското сити няма как да запази европейския финансов паспорт”, заяви Франсоа Вилерой де Гало, шеф на френската Централна банка и член на управителния съвет на ЕЦБ.

Пресилено е да се смята, че сега изведнъж хиляди работни места ще се пренесат от Лондон към Франкфурт, Париж или Дъблин. Ясно е обаче, че след решението за Брекзит Лондон няма как да си остане предмостие на швейцарските банки и на американския финансов бранш. Освен това след излизането на британците от ЕС финансовата политика на общността ще се концентрира още по-силно върху еврозоната, заяви Джонатан Хил, подалият оставка британски еврокомисар по финансовите въпроси. Пред „Файненшъл таймс” той предположи, че в бъдеще ще се наложат строгите германски и френски идеи за регулиране на финансовия пазар. Хил е освен това убеден, че без помощ от страна на британската държава финансовият бранш в Лондон ще се окаже в твърде неприятна ситуация.

„В случай че Великобритания напусне ЕС, властите в еврозоната не биха толерирали факта, че голям дял от европейските финансови трансакции се извършва в чужбина”, подчерта наскоро и Кристиян Нойер, бивш вицепрезидент на ЕЦБ.

От доста време насам ЕЦБ се опитва да поеме надзора над глобалните сделки с облигации. Тези сделки, за които Банката за международни разплащания предполага, че възлизат на 383 трилиона евро, се извършват наполовина от една дъщерна фирма на Лондонската борса.

Германският финансов център Франкфурт на Майн би могъл да извлече ползи от прехвърлянето на този бизнес към континентална Европа. Хубертус Фет, председател на сдружението Frankfurt Main Finance, предполага, че към Франкфурт ще се прехвърлят няколко хиляди работни места. Фет твърди, че през последните месеци са постъпили „голям брой конкретни запитвания” от страна на международни концерни. По най-скромни преценки в рамките на 5 години във Франкфурт биха могли да се пренесат 1,5 до 2% от всички работни места в Лондонското сити, казва Фет и уточнява, че става дума за най-малко 10 000 работни места.

Но и други европейски градове се надяват да извлекат ползи: от няколко месеца насам Дъблин се опитва да изтъкне пред американските концерни своите предимства като евентуален нов англоезичен финансов център. Още преди половин година швейцарската Credit Suisse пренесе своя бизнес с хедж фондове в ирландската столица. А редом с това прехвърли няколко хиляди работни места в полския Вроцлав. Целта на тази мярка е ясна: икономии.

Квадратната миля е основана

през 47-а година

Сити или Лондонското сити (на английски: City of London) е отделна административна единица (церемониално графство) в Англия, макар че е сравнително малък квартал в центъра на Голям Лондон, Обединено кралство. Той представлява историческото сърце на Лондон, някогашния древноримски град Лондиниум (Londinium), основан през 47-а година като търговско пристанище, около който с вековете се е разраствал съвременният град. Границите му са останали непроменени от средните векове и сега то е само малка част от метрополията Лондон, макар че играе водеща роля особено в икономиката и финансите не само на страната, но и на света. Често бива наричано

Ситито или Квадратната миля, тъй като реалният му размер е около една квадратна миля по площ. Същото име често се използва като нарицателно и за финансовите услуги в Обединеното кралство, които исторически са били разположени тук.

През Средновековието градът Лондон е бил в границите на Ситито, а всички останали съвременни квартали са били села, разположени наблизо (borough). Днес Голям Лондон е огромна градска агломерация и е съставен от 32 такива квартала и от Сити (официално наричано City of London). Местната власт на Ситито се нарича Корпорация на Лондонското сити (City of London Corporation) и е уникална в Обединеното кралство по своите правомощия и функции. Корпорацията се оглавява от лорд кмет на Лондон (Lord Mayor of London), който е различен (а и длъжността му е исторически по-стара) от кмета на Лондон. Около 80% от историческите сгради на Ситито са унищожени през 1666 г. по време на големия пожар в Лондон, след което основният брой здания, включително катедралата “Сейнт Пол”, са построени под ръководството на архитекта Кристофър Рен. През 70-те години на 20-и век се разгръща мащабно строителство на високи офисни сгради като 40-етажния 180-метров екологичен небостъргач “Мери Екс”, построен в периода 2001-2004 г.

Девизът на Лондонското сити е написан на латински - Domine dirige nos, което се превежда като “Господи, води ни”. Приет е през XVII век, а най-ранното му споменаване е през 1633 г.