Ярмоленко изпратил сам семейството си в Украйна 24 часа преди началото на войната

Животът на Андрий Ярмоленко през последния месец, както и този на милионите украинци, които преживяват руската инвазия извън страната си, виси на косъм. Футболистът на Уест Хем търси новини за всичко, което се случва в Украйна и за положението на приятелите и семейството си, оцелели от настъплението на армията на Владимир Путин. Украинският футболист даде интервю за канала "Футбол 1/2/3", в което показа най-емоционалната си страна. Особено като си спомни и призна, че е изпратил семейството си в Украйна, където все още е, само 24 часа преди началото на руската инвазия и въоръжения конфликт.

"Когато всичко започна, на 24 февруари, пристигнах на тренировка и дори не можех да говоря. Сълзи се стичаха от очите ми. Помолих треньора да ме пусне вкъщи и тогава не знаех какво да правя", каза играчът преди бруталната си изповед. "Не мислех, че може да се случи нещо подобно. Изпратих ги в Киев, защото синът ми беше насрочен за преглед при лекар."
Тогава той усетил смазващата тежест на съвестта си, от която оттогава не може да се отърси. "Можете ли да си представите какво беше, когато започна войната на следващата сутрин? Просто исках да избягам и да се ударя в стената. Колко глупаво! Изпращах семейството си в Киев и седях в Лондон."

Ярмоленко признава, че му е било трудно да върне някаква нормалност в ежедневието си и че именно футболът му е дал моменти на разсъдък: „Не спях, не ядях, непрекъснато говорих по телефона, обаждах се на близките си Накрая избрах да играя, защото полудях. Трябваше да се разсея. Тези, които са там, са в бомбоубежище. Крият се в мазета, както всички останали. Честно казано, страх ме е да говоря за това, да мисля, че военните действия се водят непрекъснато...", заключава Ярмоленко, който твърди, че се е обадил на кмета на Чернигов, града, в който е израснал, за да го попита какво е било необходимо за съпротивата на армията.

„Посланието ми е, че не всеки може да се бие. Не всеки може да стреля. Сега трябва да си помагаме. Ако не го направим, никой освен нас самите няма да го направи. Сигурен съм, че няма да бъдем победени. Разбирам, че когато това свърши, много деца ще останат без родители, много семейства ще останат без дом. Ще трябва да градим заедно и да си помагаме", завърши емоционалният Ярмоленко, който едва сдържа сълзите си.