По-високите печалби всъщност не допринасят за инфлацията, а са резултат от нея

Без активните действия от страна на централните банки овладяването на инфлацията до около 2% средногодишно е невъзможно

Настоящият период на висока инфлация извади отново на преден план два взаимно свързани проблема: корпоративната алчност (търсенето на печалби от страна на бизнеса чрез постигането на по-големи маржове) и от друга страна как се отразява процесът на разпределението на доходите между собствениците на капитала и работниците. Все повече се налага тезата, че инфлацията е тясно свързана и дори е резултат от по-високите печалби.

Такава ситуация обаче се отразява неблагоприятно върху по-бедните по две направления: тя изяжда покупателната способност на заплатите им и е възможно да подсили ефектите от евентуална рецесия като последствие от инфлацията.

Друга популярна теза е, че настоящият темп на висока инфлация се поддържа от бизнеса, който реализира по-големи от нормалните печалби, които биха оправдали нарастването на производствените разходи. По този начин бизнесът се възползва от нарасналото съвкупно търсене като преразпределя доходи към капитала за сметка на работниците.

Тези съображения присъстват все по-често както в експертните, така и в политическите дебати, като се посочват напоследък от представителите на Европейската централна банка (например в изказвания на членовете на Управителния съвет). Темата е силно застъпена и в Съединените щати, където президентът също използва свързани с темата аргументи в своите официални речи. Разбира се, дебатът е активен и в академичните среди.

Каква е ролята на алчността?

Високата инфлация не е предизвикана само от алчността на бизнеса, а є позволява по-лесно да се материализира.

Много от съществуващите стандартни икономически модели не са адекватни на настоящата ситуация и затова е необходимо да бъдат адаптирани. За да може да се обясни какво действително се случва, се прави едно важно допускане - печалбите на бизнеса са проциклични като реакция към шокове на търсенето. (Процикличното действие означава, че самото то подсилва въздействието на бизнес цикъла, т. е. когато икономиката се движи по определена траектория то ще води до още по-ясно изразена тенденция чрез по-висок растеж или по-силен спад. Когато въздействието е върху инфлацията, тя става още по-висока). Това допускане означава, че цените се променят по-лесно и по-бързо от заплатите. Тоест инфлацията ще води до повишаване и на потребителските цени, и на заплатите, но темпът при заплатите е по-нисък в краткосрочен период.

Нещата се променят при шокове на предлагането - при тях печалбите са проциклични дори само при допускането за негъвкави цени. Спадът на производителността води до нарастване на пределните разходи (за производството на всяка следваща допълнителна единица продукция), в резултат от което печалбите спадат, а поради това спада и производството. Това обаче не обяснява движението на печалбите заедно с инфлацията и затова се посочват допълнителни фактори, какъвто е корпоративната алчност, която би следвало да осигури позитивната връзка между двете променливи.

Тук важен фактор е цикличността на печалбите и ролята є за разпределението на доходите. Ако печалбите са антициклични и са за сметка на собствениците на капитала, тогава повишаването на съвкупното търсене дава възможност по-голяма част от реализираните приходи да бъдат получени от работниците. Ако последните решат да увеличат склонността си към потребление, това може да подсили ефектите от шоковете върху търсенето чрез т. нар. разходна мултипликация (1 допълнителен лев потребление води до повече от 1 лев брутен вътрешен продукт).

Процикличните печалби обаче могат да допринесат за отслабване, а не за подсилване на шоковете на търсенето - ако доходите се преразпределят към капиталисти с по-ниска склонност към потребление. При наличие на относително трудно подвижни (в посока надолу) цени и (номинални) заплати подсилването на съвкупното търсене изисква или антициклични печалби, които се получават от богатите, или проциклични печалби, получавани от хора с много висока склонност към потребление на получените допълнителни доходи.

Реалистичният сценарий, който изглежда най-близък до действителността, е, че печалбите са проциклични (нарастват заедно с инфлацията) и се разпределят предимно към собственици на активи с относително ниска склонност към потребление. Така по-високите печалби всъщност не допринасят за инфлацията, а са резултат от нея.

Отчитането на ролята на инвестициите във физически капитал води до изясняване на ситуацията. Цикличността на печалбите прави ролята на разпределението им не толкова значима. В случая по-важна е цикличността на инвестициите. Ако те са достатъчно проциклични, тогава действително може да се реализира подсилване на ефекта от повишаване на съвкупното търсене. Дори при проциклични печалби е възможно съществено повишаване на съвкупното търсене, но то не предизвиква подобна инфлационна спирала. Причината за това е, че подсилването на ефекта се случва не поради, а въпреки процикличните печалби, които на свой ред отслабват реакцията спрямо инфлацията. Възникналото в резултат от това търсене увеличава печалбите, но се съчетава с понижаващи се пределни разходи, които всъщност действат за понижаване на инфлацията. В резултат от това темпът на инфлация се забавя.

Казано по друг начин повишеното търсене, което задвижва и поддържа инфлацията, изисква относително трудно подвижни цени и работни заплати. Това на свой ред генерира антициклични печалби и задвижва непреки ефекти на подсилване на инфлацията в икономиката, които надделяват над ефектите на отслабването є. Така твърдението, че е налице инфлация в резултат от алчността на бизнеса, при която по-високата инфлация се свързва или дори се причинява от по-високото търсене и по-високите печалби, изглежда несъвместимо с конвенционалната икономическа логика.

Съществуват нарастващи емпирични доказателства, че печалбите са проциклични в зависимост от шоковете на търсенето. В повечето модели обаче не се отразяват особеностите на пазара на труда, които биха могли да понижат пределните производствени разходи след шок на търсенето. Ключов елемент за цикличността на печалбите се явява негъвкавостта на заплатите спрямо цените.

Кои са действителните фактори за инфлацията

Вече многократно съм коментирал в моите статии кои са източниците на инфлацията. В Съединените щати основните фактори са паричната и фискалната политика съответно на Федералния резерв и на американското правителство. Паричните и фискалните стимули бяха реакция спрямо случилото се поради избухването на пандемията от COVID-19 и мерките за предотвратяване на разпространението є, които включваха ограничения върху цели сектори - туризъм, транспорт, културни, спортни дейности и т. н. и в резултат от това търсенето на техните продукти рязко се понижи. За сметка на това нарасна търсенето на някои стоки за бита, на лекарства и медицински изделия, на продукти на информационните и комуникационните технологии. Общият ефект беше сериозен шок за цялостната икономическа активност и заетостта.

Освен това бяха създадени пречки пред международната търговия, които заедно с проблеми при производството породиха недостиг на някои компоненти (например чипове) и това доведе до шок и на предлагането. В тази ситуация огромните фискални стимули (няколко трилиона долара), съчетани с масивно наливане на ликвидност чрез покупките на активи и поддържането на много ниски основни лихвени проценти, бяха политиките, които създадоха инфлационната среда.

Така едновременно бяха налице отрицателен шок върху предлагането на някои продукти и силен положителен шок на търсенето в резултат от мощната парична и фискална експанзия. Увеличеното търсене и намаленото предлагане действат в една и съща посока на равнището на цените в икономиката - бързо ги повишават.

За производители и доставчици това беше отлична възможност. През периода от преодоляването на рецесията след Световната финансова криза до избухването на пандемията равнището на цените беше почти неизменно и инфлационният шок даде възможност на бизнеса не само да повиши цените, но (силно) да изпревари нарастването на производствените разходи.

Тук ситуацията на пазара на труда също има сериозен принос. Недостигът на квалифицирана работна ръка, който е характерен за развитите икономики особено след COVID-19 кризата и излизането на много хора от работната сила, обаче не допринесе за бърз растеж на работните заплати. Даже това, което се случи, е, че растежът на заплатите изостана от този на потребителските цени. Този ефект беше особено силен през 2022 г., като за това изоставане съществен принос имаха и неадекватните прогнози на официалните институции за инфлацията.

В периода на индексиране на заплатите в началото на 2022 г. наличните прогнози силно подценяваха инфлацията, като някои институции дори все още твърдяха, че тя е с временен характер и не са необходими мерки за противодействие, тъй като тя естествено ще отшуми (заради базовия ефект). Така заплатите в най-развитите икономики бяха индексирани с обичайните за последните години (преди периода на инфлацията) проценти.

Спадът на покупателната способност на доходите от труд обаче попречи на развитието на инфлационния процес, както се е случвал в минали подобни епизоди. Т. нар. инфлационна спирала протича от потребителските цени към заплатите и общите производствени разходи и от тях обратно към потребителските цени. Задържането на заплатите понастоящем пречи на инфлационния процес да се развие напълно по описания начин и поставя донякъде спирачка пред него.

Въпреки това се оказа, че без активните действия от страна на централните банки овладяването на инфлацията до поставените цели (около 2% средногодишно) е невъзможно.

В крайна сметка алчността винаги е фактор при извършването на стопанска дейност - мотивът за максимизиране на печалбата винаги е бил и ще продължава да бъде водещ за предприемачите. Настоящият епизод на висока инфлация обаче не е предизвикан само от алчността, а є позволява по-лесно да се материализира. Стимулите за търсенето и несигурността при доставките на някои продукти (такива имаше при автомобилите, например) доведе до по-бързо нарастване на цените им и съответно допринесе за по-големи печалби и по-голям дял от тях остана в бизнеса.