В неделя доайенът на българските архитекти Христо Генчев ще празнува своя 90-ти рожден ден. По случай този юбилей бе издаден сборникът със странното заглавие „Стотина статии и тем подобни“, който съдържа статии, коментари и интервюта на арх. Генчев от 90-те години на 20 век, когато той бе автор на  многобройни публикации по геополитически и културнополитически проблеми, както и на 9 самостоятелни книги. С него разговаряме по следния начин – припомням му какво е писал тогава и какво мисли сега по тази тема. Разбира се, засягаме и теми от настоящето.

- На едно място в сборника от ваши статии казвате „Позволих си да бъда независим политик, независим интелектуалец, а това е великолепно състояние, което предизвиква отрицателни емоции в хората, свикнали да маршируват под строй“. Но се изкушихте през 1992 година и бяхте кандидат за вицепрезидент на Димитър Попов?
- Е, дойдоха при мен едни господа и ми казаха „Господин Генчев, хубаво приказвате, но дойде време да поемете и отговорност. И тогава се съгласих, но това беше единственият случай.  Обаче наистина да си независим, е великолепно състояние, да можеш да иронизираш, да наблюдаваш. Но трябва да се отнасяме с уважение към хората, които са по-големи специалисти от нас, защото държавата се нуждае от добра администрация. В тази администрация хората израстват и трябва да сме справедливи към такива, които растат не водени от кариеризъм, а от чувство за отговорност. Даже промених отношението си към мои колеги, които дълго време смятах за кариеристи. Защото в крайна сметка трябва ни човек, който да ръководи мъдро страната и това става по пътя на административното изкачване, а не чрез прилепването към някоя партия. Трябва да има в държавата не посредствени хора, а  независими, но и склонни към общополезен опортюнизъм.

-  През 1999 г. задавате въпроса - кой ни управлява – държавници или хитреци? И отговорът ви днес, 25 години по-късно, е...
- Не мога да кажа, че са хитреци. И не бива. Може би са опортюнисти, между тях има и държавници. Аз например много ценя цар Симеон. Той бе независим и в критични ситуации можа да помогне на страната. За съжаление изкара само един мандат.

- Може ли според вас български политик да бъде независим?
- Може. Но трябва да бъде материално осигурен и да има среда и обстановка, която да го крепи. Обаче българските политици не са достатъчно заможни. Но не искам да давам оценка на политиците, които се изредиха начело на държавата през последните 34 години.

- Но според вас политик от висша класа е д-р Петър Дертлиев – умен, великолепен оратор и убеден българин...
- И най-важното – той не беше отмъстителен. Да бъдеш отмъстителен политик е нещо ужасно. Политикът трябва да търси компромис, да търси единство.

- Как мислите, имаше ли България алтернативен път след промяната през 1989 година?
- Алтернатива могат да търсят големи и мощни страни в света - Бразилия, Китай... България не може да търси такава алтернатива. А и не е необходимо. Защото ние се сравняваме със страни, които са в същата като нас ситуация – например Хърватско, Словакия. И те не търсят алтернативата. Търсят система, която има положителните качества -  обединява ги в мощен сноп (Кубратовият пример!). Тази система се води от Европейския съюз.

- В зората на демокрацията твърдяхте, че България може да защити интересите си против волята на великите сили?
- Да приемем, че великите сили са две, или една и половина – Америка и Русия. България се приобщи към ЕС – това са сравнително немощни страни, които обаче са цветът на цивилизацията. Забелязваме различия между САЩ и ЕС в оценките за Израел и Газа, в оценките за Путин – неща, които допреди десет години смятахме, че са невъзможни, че Европа е аташирана към Америка. Вижте поведението на френския президент Макрон – проява на самостоятелност. Ако ние приемем, че тези идеи са наши, то  можем да бъдем и самостоятелни. И не е необходимо непременно да бъдем подгласници на Русия или на Америка.

- Цитирам още нещо от вашия сборник с дата 5 март 1993 година:  „От предходните 45 години не бива да се страхуваме – те няма да се върнат. Опасения будят задаващите се 45 години и то заради претенцията на САЩ точно те да бъдат върховният морален и военен арбитър на света, включително на Европа“.
- Познавате ли професор Алтънков? Написа ми предговор на една книга и казва– защо пишеш толкова антиамерикански статии? Не съм писал анти-, писал съм про-български. Не може президент като Буш-старши да отиде в Турция и да каже, че тя е неговата втора родина! И това да го направи във време, когато ние сме лишени от защитата на Варшавския договор и още не бяхме член на НАТО. И затова всеки българин в онези години стана антибушист. А сега е антипутинист.

- Днес и Русия иска да бъде такъв  арбитър...
- Не може да бъде. Тя няма тази сила и този престиж. Няма и морала – тя изостави своите съюзници, захвърли ги. И никой не ? обръща внимание. В момента Русия се намира на най-ниското ниво в своето развитие. Предпочитам да има една Русия на Хрушчов, отколкото на Путин.

- Войната му срещу Украйна продължава вече 26 месеца. Вижда ли се някакъв край, според вас?
- Не. Западът подозира, че Путин се готви за Трета световна война. Положението с Украйна е същото като това с германските претенции към Судетите и Елзас, които отвориха пътя на Хитлер към Втората световна война. Ако Западът не спре Путин, трябва да се готви за нещо много сериозно. Хората се бият за някакви идеали, а путинистите – за парите си, това е новата им „аристокрация“.

- През годините многократно сте предупреждавали за развихрилите се по всички направления разложителни и отродителни процеси у нас, главно сред младите хора? Много от тях напуснаха страната...
- Както я напускат, така и се връщат. Моите синове се върнаха. Аз имам 11 внуци.

- Да са ви живи и здрави! Хайде да минем малко към архитектурата. Как се развива София според вас?
- София е един прекрасен град, с идеално разположение. Намира се на най-високата точка на големия диагонал Цариград-Виена. След 9 септември 1944 година София попадна в ръцете на тоталитарни хора, но съветско-мислещи. Защото градоустройството е тоталитарна наука, ограничава частната собственост върху земята. Архитект Мусман беше направил план за София.  Южният парк е идея на Мусман, той започва да я реализира, цар Борис отчуждава имоти, но дойдоха тарикатите след Промяната и четири пети от Южния парк отиде в частни ръце.

- Какво бихте казали за разрушаването на мавзолея на Георги Димитров и на паметника на съветската армия?
- Мавзолеят не трябваше да бъде разрушен, това е българска архитектура и не трябваше да бъде унищожена. Все едно убиваш беззащитно дете! И сега какво? На това място има един паркинг. Мавзолеят беше страхотна сграда, вътре беше изградена с камък габро, който вече го няма в България. Беше като съкровищница. Когато бях председател на Съюза на архитектите, направихме конкурс за съдбата на мавзолея и повечето от проектите бяха за запазването му. Но дойде един Софиянски, бутна го и направи кариера по този начин. Скандално! А паметникът на съветската армия трябваше да се махне. Той е на такова място, че всеки ден формира нашето мислене. Като минавам там с мои гости от чужбина, трябва да обяснявам какъв е този паметник и защо е на това място. И те се хващат за главата. Ако той беше някъде встрани както този в Лозенец, например, никой нямаше да му обръща внимание. Но той нарочно е сложен на място, където ежедневно да формира начин на мислене.

- Коя според вас е най-красивата сграда в София, архитект Генчев?
- Сградата на Министерството на вътрешните работи. Архитект ? е Георги Овчаров – създателят на мавзолея. Тя е построена по времето на кмета Иван Иванов, една голяма личност.

- Негов паметник е готов, но не се дава разрешение да бъде поставен...
- Да, защото някой ревнал, че Иван Иванов бил фашист. Ужасни са тези хора, те се опитват да създадат у нас комплекс за малоценност. Иван Иванов реши всичките проблеми на София. Спомням си как през 1946 година рукнаха чешмите в града, беше голямо щастие. Дотогава нямаше вода в парковете и градините. Иван Иванов реши този проблем. По негово време се построи и сградата на МВР, и на БНБ. Въобще образът на София е създаден между 1930 и 1940 година, когато кметове са били генерал Владимир Вазов и инж. Иван Иванов.

- Да поговорим и за Македония – тема, по която сте писали много. Там има избори и 99 на сто от кампаниите са на антибългарска основа. Бият хора с българско самосъзнание, закриват техни клубове. Сбърка ли България като вдигна ембаргото за започване на преговори на Македония за членство в Европейския съюз?
- Според мен това е предсмъртна конвулсия на тамошните антибългарски партии. Не можеш да се държиш по този начин. Хората в Македония не са глупаци, те виждат всичко. Да не говорим за моята съпруга, която е с македонско потекло! Ако те си бяха мълчали, западняците щяха да приемат това като някаква българска странност. Но като наблюдават изстъпленията там, те си дават сметка за тази тъпотия. Те не дават да се запише в конституцията, че българите са държавнотворен народ. Значи сърби, албанци, бошняци и дори египтяни може, а българи – не. Какъв е този страх? И хората се питат...

- Пишете, че една власт е тоталитарна, когато крие своите намерения и решения, когато отказва диалог с обществеността, когато преднамерено лъже и заблуждава народа си, когато иронизира интелектуалците, а се опира на сквернословещи и биещи лумпени...
- Това се отнасяше за цялата кохорта от т. н. демократи. Затова Русия няма никога да възстанови своя престиж. Тя бе особено активна в този процес, който представяше като демокрация, а се оказа, че е разпределение на пари и богатство.

- Още ли смятате, че във времена, като нашите, никой не бива да властва втори мандат, защото той служи да се прикриват греховете на първия?
- Да. Нямаме трайна държавническа традиция в това отношение. При първия мандат идват нови хора, с нови идеи, това е добре. Но при втория вече тарикатеят и хитруват.

- Какво ви е мнението за доскорошното управление на сглобката ГЕРБ-ППДБ?
- Не знам ППДБ как дойдоха на власт, имам чувството, че там бе работено с машините. Защото не може едни съвсем случайни хора да дойдат на власт. А ГЕРБ са сериозни, още навремето като се основаха, хората ме питаха какво означава тази абревиатура, а то е  Граждани за европейско развитие на България. Идеята е добра, а Бойко Борисов е интересна личност. Струва ми се, че той все пак е стълб в държавата.

- Оптимист ли сте за бъдещето на България, архитект Генчев?
- Да, даже твърде голям оптимист. Помислете си как ние минахме през промените и какво стана в Югославия? Сребреница - няколко хиляди души с куршум в тила. Какво стана в Румъния? Разстрелът на Чаушеску бе такава грозна история! В Турция имаше по сто атентата годишно! А албанската гражданска война, на която край сложи съвместната гръцко-италианска окупация на самата Албания. Имах един приятел албанец, аз му се оплаквам от нашите истории, а той ми каза – вие имате много мъдри държавници, те не са като нашите. За най-малкото нещо почваме да се бием. В сравнение със съседите, нашите държавници показаха мъдро поведение. Както и българският народ. Да сте видели някой да посяга да се бие, камо ли да убива по политически причини? Бият се за жена, за имот, но за политика –не. Едно политическо убийство има в България – на Андрей Луканов, но него си го убиха руснаците. Той си беше техен човек.

Нашият гост
Ст. н.с. I степен д-р арх. Христо Генчев е роден на 28 април 1934 г. в Габрово. Завършил е архитектура в Инженерно-строителен институт (сега Университет по архитектура, строителство и геодезия). Развива широка дейност като архитект, градостроител, преподавател, изследовател, учен и публицист. Бил е председател на Съюза на архитектите в България през 1990-1992 г. Кандидат за вицепрезидент на България (в екип с Димитър Попов) - 1992 г. Автор на многобройни публикации по геополитически и културнополитически проблеми, както и на 9 самостоятелни книги. Съпругата му Елена Петрова-Генчева също е архитект. Има двама синове - близнаци, архитект и лекар.