Бюджетът представлява визията на управляващите за публичните финанси

Планирането на средства по Плана за възстановяване и устойчивост е риск за приходната част

ДДС е основна причина за неизпълнение на приходите

В началото на август (най-после) влезе в сила държавният бюджет за 2023 г. Той е продукт на новото правителство, избрано с мандата на коалицията “Продължаваме промяната” - “Демократична България”, което встъпи в длъжност на 6 юни и като такъв представлява визията на управляващото мнозинство за публичните финанси през настоящата година. По този повод ще разгледам някои от основните му параметри.

Планираният бюджет изпълнява поставената цел за дефицит на начислена основа, който не надвишава 3% от брутния вътрешен продукт, като по този начин показателите относно публичните финанси не би трябвало да попречат на евентуалното приемане на България в Икономическия и паричен съюз. Рисковете пред реализирането му обаче не са пренебрежими.

Макрорамка

За 2023 г. е прогнозиран растеж на брутния вътрешен продукт от 1,8%, което е една от най-оптимистичните прогнози сред официалните институции.

Един от малкото елементи, които не претърпяха промяна спрямо заложените преди това в проекта на служебното правителство, е макрорамката на бюджета. За 2023 г. е прогнозиран растеж на брутния вътрешен продукт 1,8% в реално изражение, което представлява една от най-оптимистичните прогнози сред официалните институции. За сравнение Българската народна банка в прогнозата си от юни 2023 г. предвижда този показател да бъде 1%, докато Европейската комисия прогнозира 1,5%, а Международният валутен фонд - 1,4%.

Структурата на икономическия растеж също предизвиква интерес. МФ предвижда относително висок растеж на потреблението - 3%, а на инвестициите - 6,3%. Освен това се очаква нарастване на износа и вноса и отрицателен принос на външния сектор. Тези показатели също показват оптимистичен поглед предвид все още високата инфлация, която действа възпиращо на реалните потребителски разходи. Разчетите за инвестициите се базират до голяма степен на очакванията за добро усвояване на евросредствата и за получаване на парите по Плана за възстановяване и устойчивост, които все още изобщо не са сигурни. Развитието на еврозоната показва, че търсенето от страна на най-големия търговски партньор на България е на сходни нива с 2022 г., докато в Германия то дори се понижава. Това вече се отразява върху промишленото производство и участието в международните вериги на доставки от страна на българския бизнес. Тъй като износът е зависим от вносни суровини, това влияе и върху вноса, който до голяма степен е определящ за приходите от ДДС, така че коректното му прогнозиране е изключително важно.

В становището на Фискалния съвет относно бюджет 2023 г. се посочват няколко основни макроикономически критики. Една от тях засяга същността на провеждане на фискалната политика. Фискалната политика трябва да бъде антициклична и това е особено важно при ограничени възможности за провеждане на парична политика, каквито са налице в България. Антицикличният характер се изразява в оценката на отклонението на икономиката от потенциала ѝ. Когато икономиката е над потенциала си, което означава, че тя прегрява (накратко казано - висока инфлация, бърз растеж на заплатите и ниска безработица) и чрез фискалната политика тази ситуация трябва да се коригира. Това може да се случи чрез по-рестриктивна политика - по-нисък бюджетен дефицит, забавяне на растежа на разходите и особено на тези за заплати в публичния сектор и на пенсиите и т. н.

Това, което се предвижда в бюджета за 2023 г., са действия в противоположна посока. Политиката по доходите дава допълнителен тласък на инфлацията, която поради мерките, предприети от Европейската централна банка и от Българската народна банка започна постепенно да се забавя, но все още е висока. Корекциите в бюджета, предприети между първото и второто гласуване също бяха в такава посока.

Те водят до повишаване на текущите разходи за сметка на капиталовите. Тоест от една страна текущият размер на икономиката допълнително се повишава, но заради по-ниските капиталови разходи потенциалът за растеж се намалява. Така приетият бюджет допълнително се отклони от правилата относно целите на фискалната политика. Тя би следвало да създава условия за устойчив дългосрочен икономически растеж, а това, което ще се постигне с настоящия бюджет, е по-висок текущ растеж и по-нисък след това.

Кратък преглед

на текущото изпълнение на държавния бюджет през 2023 г.

Според данните от Министерството на финансите към края на юни събраните приходи и помощи възлизат на 31,4 млрд. лв., а бюджетното салдо е 177 млн. лв. В сравнение с изпълнението през 2022 г. салдото се влошава с приблизително 1 млрд. лв. и това се случва въпреки предприетите мерки от май нататък. При перспективата за огромен бюджетен дефицит, за която алармира служебното правителство, още през май то започна да реализира мерки за свиването му поне на касова основа.
Така през май разходите бяха намалени до малко над 5 млрд. лв. при почти 5,6 млрд. лв. през април, което непосредствено се отрази в посока понижаване на бюджетния дефицит за месеца. През юни се регистрира силен растеж на приходната част до рекордните 6,6 млрд. лв. (при 5,4 млрд. лв. през юни 2022 г.). За това допринасят регламентираните срокове за деклариране на дължимия корпоративен данък по годишните данъчни декларации за 2022 г., така и получаването на някои еднократни приходи (например приблизително 385 млн. лв. от Европейската инвестиционна банка по определени проекти). Освен това се реализираха допълнителни приходи от дивиденти от държавните предприятия.

Въпреки усилията в разходната част се регистрира повишение през юни до 5,2 млрд. лв. спрямо май, но все още не е достигнат отново рекордният за този период на годината месец март, когато бяха изразходени над 5,7 млрд. лв. Предвид приетите повишения на заплатите в бюджетния сектор и на пенсиите, вероятно от август нататък ще се реализират по-високи месечни разходи, което ще влияе негативно и върху салдата за тези месеци.

Все още се запазва тенденцията приходите от данъка върху добавената стойност да са по-ниски спрямо изпълнението им през съответния период на 2022 г., като това се дължи на постъпленията при внос. Според МФ това е резултат от по-ниските цени на суровините, които представляват основен дял от вноса от трети страни. Според наличните данни за вноса се понижават както цените, така и обемите спрямо предходната година. От друга страна при сделките в страната се реализира растеж на приходите от ДДС със 7,3%, който обаче изостава от общото покачване на потребителските цени през този период. Така ДДС се явява основен източник на неизпълнение на заложените приходи, което налага спешни действия.

Приходи и приходни мерки

Още с встъпването си в длъжност министърът на финансите назначи нови ръководители на Националната агенция по приходите и на Агенция “Митници” с цел подобряване на работата на тези изключително важни администрации. Освен това в бюджета са включени няколко мерки и се приеха нови практики, с които се цели повишаване на приходите в бюджета.
Заложените промени в приходната част на бюджета спрямо проекта на служебното правителство бяха в няколко направления. От една страна бяха повишени данъчните приходи, от друга страна - неданъчните (най-вече за сметка на приходите от дивиденти от държавните предприятия) и също така бяха включени средства по Плана за възстановяване и устойчивост.

При данъчните приходи се разчита на административните мерки, които МФ предложи и бяха приети заедно с държавния бюджет. Част от тях обаче предизвикаха недоволство сред бизнеса, тъй като биха могли да допринесат за силно нарастване на административната тежест, а някои дори изглеждат трудно изпълними при определени хипотези. Например, изискването за изплащане на заплатите на служителите на предприятия с над 100 души персонал само по банков път. Това поставя в силно затруднено положение големите хотелски комплекси по Черноморието, които разчитат предимно на чуждестранен персонал, като част от заетите дори са непълнолетни. Повечето работни карти изтичат в началото на септември и след това тези хора си заминават по родните страни. Тези от тях, които нямат банкови карти, издадени в страната (вероятно мнозинството от тях), нямат време и да си извадят такива, защото няма да могат да подготвят необходимите документи. В такъв случай работодателите им или не трябва да им платят (нарушение на Кодекса на труда), или ще трябва да го направят на ръка, с което нарушават новите изисквания. Така тези работодатели са поставени през невъзможен избор, за когото нямат никаква вина и ще подлежат на санкции.

Това е само един пример. Казуси възникват и с освободените от такси сметки за изплащане на работните заплати. За да не се стига до такива такси източник на приходи по тези сметки ще трябва да бъде един работодател и цялата сума ще трябва да бъде изтеглена през съответния месец преди получаването на следващата заплата. Тоест, ако случайно се реализират спестявания, те ще трябва да бъдат прехвърлени по друга сметка или ще трябва да бъдат държани в налични пари. Освен това загубата на приходи от банките ще бъдат компенсирани по други начини - чрез по-високи такси по други операции, което ще натовари допълнително останалите им клиенти.

Що се отнася до събирането на 100% дивидент от държавните предприятия от печалбите им през 2022 г. вероятно планираните приходи в бюджета за 2023 г. няма да бъдат реализирани в посочения размер. Освен това те поставят под заплаха ликвидността и възможностите за извършване на инвестиции от тези предприятия, което в крайна сметка ще доведе до тяхното декапитализиране.

Планирането на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост също представлява риск за приходната част от бюджета. До момента от конституирането на настоящото народно събрание реализираният напредък по законопроектите, отнасящи се до получаването на парите по ПВУ, е скромен. Почти цялата работа остана за есенната сесия. Дори промените в нормативната уредба да бъдат извършени и парите да бъдат получени до края на годината, вероятно няма да могат да стартират проектите, която трябва да се финансират с тях. Тоест с парите от ПВУ фактически (както се случи през 2022 г.) ще бъдат финансирани разходите за бюджетни заплати и за пенсии, което, разбира се, представлява силно неустойчива практика.