В Музей-галерия „Анел“ ще бъде открита изложба на сакрална живопис, дело на изтъкнатия майстор Вълчан Петров. Вернисажът е днес, 10 април, от 18.00 ч., а творбите ще могат да бъдат разгледани от столичната публика до 11 май 2024 г.
Куратор на изложбата е изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева, която споделя следната оценка за автора: 
„Изложбата „Преплетени времена“, организирана от Музей-галерия „Анел“ по идея на Ангел Симеонов, представя 47 произведения на известния пловдивски художник Вълчан Петров. В творбите си той съчетава живопис, дърворезба, колаж, рисувана керамика и релеф. Представя и интерпретира елементи и мотиви от тракийското и античното изкуство, от древната митология и религия, преплетени чрез неговото неоспоримо майсторство. Така символично той отдава почит към знайните и незнайни български майстори иконописци, златари, майстори на дърворезбата и каменната пластика, чието изкуство, по неговите думи, „очовечава Божественият образ и го свежда до икона, за да може човек по-лесно да общува с Бога“.

На предстоящите светли християнски празници за Великден е посветена и колекцията с икони на Музей-галерия „Анел“, сред които има редки образци на атонски и български икони от 18 и 19 век. Двете експозиции дават възможност да се видят паралелно и да се открият преплетените във времето нишки на изкуството на иконописта и съвременната ѝ интерпретация. 

Днес творците са запленени от идеите на съвременната глобализирана култура и много малко от тях вникват в дълбините на богатото ни художествено наследство, плод на българския творчески гений. В едно свое интервю художникът Вълчан Петров споделя, че „българинът в недрата си е езичник, но има копнеж в душата си – християнството“.
Изложбата „Преплетени времена“ предхожда юбилейната 80-годишнина на твореца, която се очаква през 2025 г. А сега, дни и седмици преди най-големите за Православното християнство празници за Възкресение Христово, художника представя своята сакрална живопис. В нея евангелските сцени, символи и образи се редуват като във визуално молитвено възпоменание от иконописанието, от което идва изворът на творческото му вдъхновение. Произведенията му преплитат времена на езичество и християнство, на митове и легенди с техните съвременни интерпретации.

Вълчан Петров е творец, който търси в духовните ни корени визуалните кодове на християнската и тракийската култура. Той се вслушва в шепота на времето, за да възроди в изкуството си духовните корени на традиционната ни култура за бъдещето. Неговата творческа философия е ясно построена върху идеята, че помирението между древните и живи религии е неизбежно, защото то изразява единството между земното и божественото, и че всички религии са път към общуване с Бога. В творбите си открива представите си за душата на Земята в космичен план и така отваря вратите за земното и неземното, за тленното и божественото, за живота и смъртта като едно ново начало за човешката душа. Пред нас са изображенията на Богинята - майка, образи от двата свята, земния и отвъдния, в „Горният и долният свят“, маската на Загрей-Себасий, кълнът на „Дървото на живота“. И още: ако се вгледаме, виждаме, че от двете страни на Богородица с младенеца стоят две жрици, а в символа на Земята – квадрат, е митът за „Отвличането на Европа“ от Зевс като бик, в ъглите на будистките „Златният и Синия Лотос“ стоят релефи с четиримата евангелисти. Всички символи и знаци, вложени в произведенията, цитират артефакти от нашата културна традиция.

В голяма чест от произведенията си Вълчан Петров използва различни материали като текстил, керамични отливки, метал, но дървото е използвано като материал по уникален начин. Върху него той живописва и прави резба, някъде с барокови елементи, заради които известният ни интелектуалец и критик Владимир Свинтила го нарича „съвременният ни най-бароков художник“. Във формата на храм изрязва и пластично моделира дървото, прави дърворезба, в ажурите вгражда ковани от желязо елементи и артефакти. И в тези „земни и космични сгради“ на храмове се смесват митология на съзнанието, в която обитават сакралните образи на духовно присъствие и митология на живота, в която присъстват знаковите личности.

Вълчан Петров ни разказва за тях с езика на своята пластична азбука, в която използва богатството на цветовете и символиката им. Големите му панорамни композиции изобилстват от интересни битови и оптически детайли, в които се преплитат истории от времената. Този конгломерат от протяжно разказани истории и събития в една композиция има своя светъл космически кръст, който координира пространството и времето. Художникът ни изправя пред една естетическа условност на картините си, за да ни убеди, че това е негов личен мит и художествена реалност. В нея той концептира като поет богатия си археологически и исторически арсенал от артефакти и образи с различни художествени средства и медии.

Развива композициите си по вертикала, като създава множество планове, някои, както е при иконите, в обратна перспектива, други са показани от „птичи поглед“ с множество предметни детайли и сцени. Създава една сложно напластена реалност, в която зад отделни мобилни елементи са скрити сакрални сцени и символи. Зрителят сам трябва да ги намери и открие, и с това да „участва“ в тайнството им. Образите в живописните му творби са ясни и четливи. Във всички измерения на композицията те запазват силата и звучността на багрите, допълнително усилена от взаимния контраст при съпоставката на цветовете. Тази автономна декоративност, която е подчинена на собствена логика и закони, създава вътрешната осветеност и хармония в картините му, характерни за сакралната живопис. Чрез това, в изкуството на Вълчан Петров по уникален начин се съчетават фолклорното пластично мислене, иконописта, определени тенденции от направлението „Родно изкуство“ през 20-те години на ХХ век и европейската модерна живопис.
 Произведенията му са магични и нестандартни. Те са визуални епоси, изпълнени с мъдрост и финес, в които опияняващата красота на земното и величествената извисеност на небесното се преплитат.

Интелигентен и ерудиран, Вълчан Петров е едно от ярките явления в съвременната ни култура, открил собствен стил в създаването на национално изкуство, което може да излъчва духовни и морални послания. В чужбина, където многократно е представял творбите си, това е високо оценено като „върхово постижение на една небесна духовност, здраво сраснала със земното“ – типична за източния мистицизъм.“

За Вълчан Петров 

Пловдивският художник Вълчан Петров е с доказани професионални качества, изграден художествен профил и своя стабилна публика у нас и в чужбина. Има над 40 изложби в България и чужбина – в Торонто, Барселона, Лондон, Париж, Солун, Букурещ, Братислава, Виена, Амстердам, както  и др. Носител е на много престижни награди за изкуството си като „Специалната награда на град Пловдив“, Първа награда на националния конкурс „Философия на виното и живота“ на Галерия „Тодоров“, награда „Златното перо“ на галерия „Макта“, Специалната награда на град Пьохларн, Австрия. Удостоен е за „Почетен гражданин на град Пловдив“ през 2017 г. по повод 70-годишния му юбилей. 

Вълчан Петров има реализирани над 15 фрески, мозайки и керамики в различни градове в България и един стенопис в Пескара, Италия. Негови работи са собственост на колекциите на Националната галерия, София, СГХГ и ХГ Пловдив. Още 16 градски и обществени галерии в България притежават негови творби.

Творби на Вълчан Петров са собственост на музеи и частни колекции в Мексико, Бразилия, Франция, Великобритания, Белгия, Холандия, Полша, Чехия, Сърбия, Унгария, Германия, Испания, Италия, Австрия, Швеция, Португалия, Русия, Литва, Канада, Турция, Малта, Гърция, Япония и Швейцария.

За неговото изкуство Владимир Свинтила написа: 

„Поне трима художници от това поколение заслужават определението „гениални“. И това са Атанас Яранов, Димитър Казаков и Вълчан Петров. И при тримата една мощна идея минава през цялото им творчество и през целия им живот. И при тримата художественото своеобразие на формата ги поставя извън всички художествени движения и школи на времето...“ 

По повод юбилейната му изложба в ГХГ в Пловдив проф. Иван Маразов – изкуствовед и траколог, казва: 
„Образите и сюжетите в творбите на Вълчан Петров преплитат в удивителна хармония езически и християнски символи, европейска античност и световни пантеистични вярвания.През годините художникът опитва да обхване и пресъздаде космоса като художествен образ. Неговите творби са достойни за една митология. Търсенията на твореца през годините са довели до наследяване на основни кодове на културите по нашите земи и на света. Изкристализирал е образът на България, който представлява основа на едно модерно българско самосъзнание“.

Биографични данни на Вълчан Петров

1947 – роден град в гр. Хисар, България
1966 – завършва Художествена гимназия, София
1975 – завършва Националната художествена академия, специалност стенопис при професорите Георги Богданов и Мито Гановски – София
1979 – член на СБХ и IAA
1980-84 – преподавател в художествена гимназия, Пловдив
1984-93 – директор на Държавната художествена галерия, Пловдив 
1993 – художник на свободна практика

Самостоятелни изложби:

1976 – Монтана, България
1979 – Пловдив, България
1980 – София, България
1990 – Торонто, Канада – галерия Dell Bello
1992 – Малта– Национален музей на изящните изкуства, март, Национален исторически музей , март галерия „100“, юни-юли
1992 – Антверпен, Белгия – Galerij de Lelie
1992 – 99 – „Europ’ Art“, Женева, Швейцария
1993 – София, България – галерия „Кати“
1994 – Пловдив, България, галерия „Жанет“
1995 – София, България, галерия „Сезони“
1996 – София, България, Национален парламент
1996 – Будапеща, Унгария, Дворец на културата
1997 – Пловдив, България, галерия „Ромфея“
1997 – София, България, Национална галерия за чуждестранно изкуство
1997 – 2008 – Пловдив, България, арт панаир „Импресия“
1998 – Каруж, Швейцария, Galerie de la Fontenette
1999 – Пловдив, България, галерия „Дяков“
2000 – София, България, Национален дворец на културата, Салон на изкуствата
2000 – Пловдив, България, галерия „Бараците“
2000 – Барселона, Испания, арт панаир Барселона
2001 – Сент Кугат дел Валес, Испания, галерия Mercantic
2003 – Пловдив, България , галерия „Жорж Папазов“
2004 – Пловдив, България, Къща НАТО
2005 – Пловдив, България, есенни изложби, старинен Пловдив – почетно участие
2006 – София, България, галерия „Арте“
2007 – Пловдив, България, Градска художествена галерия, юбилейна изложба
2007 – София, България, Национален дворец на културата, Салон на изкуствата –  юбилейна изложба
2007 – Мол, Белгия, център Kristallijn
2007 – Хисар, България, Дом на ултрата
2008 – София, България, галерия „Сезони“
2008 – Пловдив, България, галерия „Дяков“
2009 – Почлам, Австрия
2009 – Пловдив, България, галерия „Дяков“

Други участия:

1989 – Четвърти годишен конкурс и изложба за миниатюра, Торонто, Канада, галерия Dell Bello
1990 – Първи международен конкурс за живопис, галерия Henry Tanas, Торонто, Канада
1992-93 – Sosiete des Artistes Francais, Гранд пале, Париж, Франция
1993 – Sosiete des Beaux-Art, Гранд пале, Париж, Франция
1993 – Българско изкуство, Страсбург, Франция
1993 – Българско изкуство, UNESKO, Франция
1993-94 – Europe Art, Авиньон, Франция
1994 – галерия Prista, Вашингтон, САЩ
1994-95 – галерия Orama, Солун, Гърция
1994 – Университетска галерия, Синсинати, САЩ
1994 – Международен конкурс-стенопис, Пескара, Италия
1998 – галерия „Възраждане“, Пловдив, България
1999 – галерия „Дяков“, Пловдив, България
2002 – галерия L’Union, Пловдив, България
2003 – галерия „Филипополис“, Пловдив, България
2003-2004 – пленер, остров „Свети Ахил“, Гърция
2004 – галерия „Жорж Папазов“, Пловдив, България
2005 – участва и е допуснат след предварителен подбор в 1 световен конкурс за съвременна живописна творба на фондация „Онасис“, Гърция
2005 – галерия „Жорж Папазов“, Пловдив, България
2006 – галерия „Сезони“, София, България
2006 – галерия „Жорж Трак“, Пловдив, България
2006 – галерия „Лаврен“, София , България
2008 – галерия „Жорж Папазов“, София

Награди:

1989 – Голямата награда – Четвърти годишен конкурс и изложба за миниатюра, Торонто, Канада, галерия Dell Bello
1990 – Голямата награда – Първи международен конкурс за живопис, галерия Henry Tanas, Торонто, Канада
1993 – Първа награда за живопис – Sosiete des Beaux-Art, Гранд пале, Париж, Франция
1994 – Втора награда международен конкурс-стенопис – Academia D’Abruzzo, Пескара, Италия
1994 – Сребърен медал за живопис – Prezident region Provence-Alpes Cote D’azur, Авиньон, Франция
1996 – Първа награда за живопис – Forum Flandro-Bulgaricum, София, България
1994-96 – Първа награда – Годишен конкурс за миниатюра, Art Addiction Gallery, Стокхолм, Швеция
1997 – Първа награда- конкурс Expression de L’Ineffable – Orva Foundation – Холандия и Национална галерия за чуждестранно изкуство
2000 –Голямата награда на Петият салон на изкуствата, Национален дворец на културата, София, България
2004 – Първа награда на първия национален конкурс на „Галерия Todoroff“ на тема „Философията на виното и живота“ София, България
2004 – Специалната награда Стара Загора на Първо квадринале на Балканите на тема „Мит и легенда“, Стара Загора, България
2007 – „Златното перо“, галерия Макта и радио FM Classic, София, България
2008 – Специална награда на галерия „Дяков“, Пловдив България
2009 – Извънредна специална награда на община Почлам, роден град на Оскар Кокошка, Австрия