Половината италианчета луднаха по бруталния клон на хип-хопа

Татуираните идоли-трапери зоват за насилие, безразборен секс и наркотици

С музика, ножове и улични стълкновения младежки трап-банди превземат Рим, Милано и други градове - констатира в обемист репортаж италианският всекидневник „Република“. Според авторитетния вестник тарторите на набиращия скорост терор са прославилите се набързо десетина местни изпълнители на бруталния и агресивен клон на хип-хопа - трап.

Гангстерските зулуми пък по улиците и площадите на Италия са дело на техните фенове и обожатели на родения в гетата Отвъд океана музикален жанр, проповядващ насилие, безразборен секс, разюздан лукс и наркотици. Жанр, който според „Република“ вече е запалил на Апенините главите на може би половината италианчета, превръщайки се в страхотен бизнес за неговите невръстни и татуирани от главата до петите апологети. Като в Милано и Северна Италия те са преди всичко деца на имигранти - в повечето случаи от Мароко, а в столицата Рим почти всички 20-25 годишни трапери са издънки на богати и уважавани коренни жители на Вечния град.

Ако се вярва на влиятелния всекидневник, то „пъпът“ на ужасното за традиционния морал социално явление е най-богатата италианска област Ломбардия с нейния главен град Милано. Там според разследващите репортери в следобеда на 10 април 2021 г. е поставено началото на гангстерския трап-терор, който занапред ще бъде безмилостно популяризиран най-вече в мрежите „Инстаграм“ и „ТикТок“. Та в оня пролетен следобед недалеч от прочутия стадион „Сан Сиро“ и в близост до баровските домове на много известни футболисти се събира огромна група тийнейджъри. Те са призовани чрез интернет да участват в заснимането на клип на двайсетгодишната трап-звезда от марокански произход Амин Ез Зааруи с псевдоним „Нейма Еца“/„Neima Ezza“/. Като за да му даде рамо сред множеството е и популярният поне колкото него акран и сънародник Захария Мухиб, известен като „Бейби Ган“/„Baby Gang“/.

До тук нищо лошо, но тогава Италия е в локдаун заради ковид-а, сбирките на много хора на едно място са забранени и на „снимачната площадка“ пристигат няколко полицейски камионетки. Преди това, явно знаейки много добре какво ще се случи, чрез социалните мрежи „Baby Gang“ е призовал феновете, ако на „сбора“ се появят ченгета, никой да не си ходи, а да им бъде даден мощен отпор. И когато полицаите идват и заобикалят огромната масовка, към тях политат камъни и щанги, отговорът е сълзотворен газ, отприщва се истинска улична битка, която обаче е заснета с десетки телефони и веднага пусната по каналите на „ТикТок“. Така пристигат подкрепления на траперите и техните фенове, не закъснява помощта за полицаите, стълкновенията продължават в съседните улици и квартали до среднощ. Така Милано открива изведнъж съществуването на новите смутители на обществения ред, които започват редовно да напомнят за себе си.

Следват техни изцепки в близкия град Бергамо, след това в по-далечния Падуа, после пак в административния център на Ломбардия и т. н. По време на сблъскванията между насъскани от траперите една срещу друга групи, често единствено заради побоя, се вадят ножове, които поне досега са забивани в смятани за несмъртоносни зони на тялото, чупят се с метални пръти ръце и крака, понякога носове, гърми се с пистолет дори на прочутата миланска улица „Комо“. Заели се с проучването и неутрализирането на опасния проблем магистрати стигат до извода, че действията на трап-бандите са маркирани с нарочна зрелищност, която първо е възвеличана в музикалните парчета на идолите и след това осъществена на практика от последователите им, заснета от тях с айфони в детайли като истински филм. После запечатаните кадри са разпространени в социалните мрежи с ентусиазирани и насъскващи към жестокост коментари, в които ключовите думи са „бруталност“, „мачкане“, „пребиване“, „шибане“, „кръв“. Няма значение, че другият известен ломбардски рапер Мохамед Амин Амагур с артистичен прякор „Беби Туше“ /„Baby Touche“/, престоял няколко седмици в болница със счупени при свада ребра, пее: „Никой от нас не желае разплакана майка!“ 

Нещо като символ верую на трап-бандите е лозунгът „Лесни пари, лесни жени, хубав живот!“ И в името на неговата реализация те често организират обири, кражби с взлом, разпространяват наркотици, предимно марихуана и хашиш, но все по-често хероин и кокаин. Както самите рапери, така и феновете им, почти винаги са дрогирани, но по техните думи с уж безопасния коктейл „Макатусин“ или наричан още „Виолетово“. Според тартора на римските трапери Джанфранко Фага с псевдоним „Трафик“, това е смесица от сироп за кашлица с кодеин и спрайт, която обаче предизвиква за нула време страхотна еуфория. Всъщност става дума за изключително популярния сред американските тийнейджъри коктейл „Purple drunk“, който напоследък се лее масово на свадите на римските им акрани край централната гара на Вечния град, на известния площад „Фламинио“, по стъпалата към хълма „Джаниколо“ с паметника на Джузепе Гарибалди, из уличките и площадчетата на намиращата се под него махала Трастевере. А истински химн на питиетото-дрога с име „Слънева автострада“ сътвориха местният трапар Масимо Периколо и раперската група „Крукърс“, които пеят: „Наричай ме наркодилър, а не доктор/ в мен грее слънчева автострада / кръсти пистолетите си с име на жена/ и те, и тя, се целят право в сърцето!“.

Репортерският екип на „Република“ смята, че човек може да проумее генезиса на трап-а ако прекара известно време в крайните квартали на италианските метрополии. Защото от там, от тези маргинални и откъснати от света зони тръгват към центровете на големите градове гневните, да не кажем отровни, пипала на новото за Италия брутално-бунтарско социално явление. Като за разлика от САЩ, където проповядващата „безбъдещност“ трап-култура се пръква в изоставени и използвани за алъш-вериш с дрога сгради, на Апенините тя се заформя в сравнително нормални жилищни квартали, та били те и в сателитните райони на столицата и други големи населени места. И без значение е фактът, че особено на Север трап-идолите са предимно млади мароканци, тъй като те са второ поколение имигранти, вече са се вписали неотразимо в градския пейзаж и са същите като италианчетата на техните години. Тоест изправени са заедно пред едни и същи битови и екзистенциални проблеми, чиито списък е дълъг и е ненужно да бъде повтарян. Но за разлика от миналото сега тийнейджърите могат да изпеят и покажат щенията си в социалните мрежи без медийни посредници, които обикновено тушират заразителната младежка ярост. А тя, оставена без контрол и без адекватно социално успокоително, първо се излива в гневни слова и болезнена музика, след което разстоянието до уличното насилие се оказва нищожно.