Режисьорката Мати Диоп е с корени от Сенегал

Поглед към прочуто африканско кралство от миналото

В основния конкурс на 74. Берлинале тази година отново има два документални филма, които неслучайно са харесани от селекционираните и донякъде неочаквано (но не за първи път) попадат сред 20-те избрани. И ето че вече известната и уважавана френска актриса и режисьорка Мати Диоп (1982, родена Париж, но с корени от Сенегал) представя филма си “Дахомей” (тройна копродукция на Франция, Сенегал и Бенин) с ясна и остра теза за нов момент в локалната национална култура на “черна Африка”. Мати Диоп има в досегашната си практика като актриса 12 роли на екрана. А като режисьор зад камерата е създала 6 късометражни филма и 4 игрални. И винаги е предано свързана с проблемите на съвременна Африка. Неслучайно дебютният є пълнометражен игрален филм “Атлантик” (2019) получи заслужено Голямата награда на журито в Кан и отличието “Златна камера”, което се присъжда само на дебютанти.

Постер на “Дахомей”

Но този път Мати Диоп застава зад документалната камера, за да разкаже за важно и забележително събитие: връщането през 2021 година на 26 ценни художествени предмета от културното наследство на несъществуващото днес Кралство Дахомей (в днешната територия на държавата Бенин), отмъкнати през колониалния период в края на ХIХ век и съхранявани в Парижки музей. Впрочем, както сочат историческите факти общо около 7 хиляди подобни експоната (предимно дървени скулптури) са изнесени тогава към Европа и главно във Франция. А заснетата във филма акция е само първа стъпка към тази закъсняла справедлива процедура.

Тъкмо затова изключително активната и като режисьор, и като гражданска позиция Мати Диоп не остава само при документирания факт на върнатите 26 скулптури. Процедурата става повод за сериозен дискусионен филм за смисъла и стойността на всяко локално традиционно изкуство, което би трябвало да е обект на коректна съвременна културна политика. Защото тя е в основата на демократичното функциониране на съвременните международни отношения. Тъкмо това е и основна тема във втората част на филма, където в равнопоставен диалог дискутират местни интелектуалци от днешен Бенин и европейски експерти. Погледнато като отделно събитие, акцията за връщането на 26-те художествени творби на традиционното народно изкуство не е толкова впечатляващо явление. Но като цивилизационна стъпка в днешни дни безспорно заслужава внимание и селекцията на експертите от Берлинале може да изглежда изненадваща, но безспорно е основателна и заслужава подкрепа!