Собственичката на мини в континент №6 е богаташка №9 в света с 30 млрд. долара

Безмилостна към себе си работяга, напорист медиен магнат, строга до безпощадност майка

Отявлена консерваторка, неин идол е Маргарет Тачър, върла фенка е на Доналд Тръмп

В Австралия, пък и навсякъде по света, където я знаят, хората наричат Джина Райнхарт „Желязната лейди“ или „Стоманената лейди“. Но въртяното напоследък от медиите като досадно клише „второ име“ не ѝ е лепнато само заради това, че тя притежава може би най-големите запаси на планетата от желязна руда. Няма кой знае какво значение и това, че попитана неотдавна от репортер на английския медиен колос „ВВС“ каква е представата ѝ за красота, Джина отговаря: „Красотата е желязна мина! Добитите от нея продукти са прекрасни и могат да направят семейството ти богато!“

Но звучащият като почетна титла прякор не ѝ е даден и заради факта, че идол, пътеводна звезда на достолепната 71-годишна дама, е някогашната „Желязна лейди“ на Великобритания - Маргарет Тачър, с която австралийката се среща и обядва през далечната 1977 г. Ако се вярва на влиятелния френски икономически всекидневник „Лез Еко“, Джина Райнхарт е заслужила произнасяното с уважение от приятелите и със страх от враговете „второ име“, най-вече защото тя е „закалена стомана, която прави милиарди, но и нанася жестоки ритници“. Достолепната австралийка е „Желязната лейди“ тъй като е „неуморна работяга с железен юмрук, която има двама асистенти, трудещи се на смени, за да покриват работния ѝ ден от 6:00 до 22:00“. А също така за парижкия вестник Джина е „желязна майка-мащеха на собствените си деца, готова да ги даде под съд, ако вървят против схващанията ѝ за развитие на семейния бизнес“.

В родината ѝ обаче я наричат и с много милото „Принцесата на Пилбара“. Така се казва просторният и доста изостанал допреди половин век район на Северозападна Австралия, който е известен с ръждиво-червените цветове на скалистите си планини и на хълмистите зони. Там бащата на Джина - Ланг Ханкок, започва да дълбае земята в средата на миналия век, за да търси злато, не го намира, но открива истинско съкровище. Става дума за огромни залежи от богата на метал желязна руда и започва да я добива с индустриални методи, давайки хубав бял хляб на бедните и лишени от постоянен поминък местни хора. За съжаление умира през 1992 г., мястото му начело на семейната компания заема неговата единствена дъщеря, като той ѝ оставя нетни активи някъде за около 60 млн. долара, плюс доста борчове. И само за десетина години Джина не само изплаща дълговете, но увеличава многократно завещания ѝ капитал, като в края на миналата година той надхвърля 30 млрд. евро. Една проста сметка показва, че парите са били увеличени за 31 години някъде към 500 пъти от оправната дъщеря на стария Ланг Ханкок, която сега е най-имотната личност на Австралия. И която дава не само страхотен тласък на минно-добивната промишленост в родния си край, но също така на земеделието и животновъдството в Пилбара, на хранително-вкусовата промишленост, и особено на туризма в абсолютно непознатата допреди петдесетина години, но желана сега по ред причини дестинация. И в чест на бащата на „Принцесата на Пилбара“ и на самата нея правителството в Канбера нарича преди двайсетина години с фамилното им име цяла планина – „Hancock Range“. Така се казва сега масивът, който се намира във въпросната област, на приблизително 60 километра е северозападно от по-големия град Нюман и географските му координати са: 23°00′23″S 119°12′31″E - инфо за заинтересовани любопитковци, разбира се.

С индийския премиер Нарендра Моди

Джина Райнхарт, чието моминско име е Джорджина Хоуп Ханкок, е родена на 9 февруари 1954 г. в най-големия австралийски град на Западното крайбрежие на държавата-континент - Пърт. Майка ѝ Хоуп Маргарет Никълс е с ирландско-гръцки корени, много е набожна и голяма домакиня. Бащата Ланг Хенкок – откривателят на желязната руда в Пилбара и основател на железодобивната компания „Хенкок Проспектинг“, е изключително строг към дъщеря си и я възпитава като момче. Той никога няма да има син, тъй като тя е единственото му законно дете, учи я на всичко, като ѝ се подиграва жестоко, когато не успява в някое начинание или като по-голяма и вече майка започва да напълнява. Но дъщерята го боготвори, попива всичките му знания и умения, никога не му противоречи, освен в един случай, но от сантиментален характер, за който ще стане дума по-нататък. А, както бе споменато, Джина става собственик и поема управлението на компанията, когато Ланг Ханкок напуска този свят преди 32 години, още повече, че като единствено дете тя няма никакъв проблем с наследството. Защото конкуренция просто липсва, но и да я е имало, Джина със сигурност е щяла да я елиминира, защото е страхотно подготвена.

Още на пет години я записват в най-доброто англиканско училище за момичета в Пърт „Света Хилда“, където завършва всички образователни степени с много висок успех. След дипломата за средния курс започва да учи икономика и финанси в най-авторитетния университет на Австралия – този в метрополията Сидни, но още на втората година влиза в конфликт с професорското тяло. Ами, набеждава преподавателите си, че са до един с леви политически убеждения, направо комунисти, а нейните идеи за развитие на стопанството на страната са десни, консервативни. И напуска, без да се церемони, престижното висше учебно заведение, като заявява на баща си, че неговият университет от реалния живот е много по-стойностен и го моли да я приеме на работа. Така е поне според градската легенда, но истината е, че до смъртта на баща си тя е неотлъчно до него, с прекъсвания за по 5-6 месеца, за да се омъжи на два пъти и за да роди четирите си деца, като научава всичко за индустрията, свързана с добива на желязна руда в Пилбара. И, както твърдят някои австралийски биографи на бизнес-дамата, докато баща ѝ е жив, тя му предлага куп идеи с цел да революционизира добива, включително и с използване на ядрени експлозиви. Ех, таткото я възпира и приписва стремленията на дъщеря си на нейната младост, но епизодът остава завинаги в нейната страхотна биография на мениджър и собственик на мини с богати и полезни за целия свят залежи.

Колкото до сърдечните тръпки на Джина Райнхарт, до нейния сантиментален живот, то според Джон Сингълтън – биограф-приятел на австралийската „Желязна лейди“, то те са някак като придатък на основната ѝ житейска мисия – стопанисването и развитието на бащините мини и на всичко покрай тях. Тоест, има ги, ама тъй като така е прието, тъй като обществото и физиологията го изискват, а не поради някакво умопомрачително залитане по силния пол. Та, едва навършила 19 години, през 1973 г., Джина се запознава с англичанина Грег Милтън, докато и двамата работят в администрацията на закритите по-късно находища на Ланг Ханкок за добив на азбест край градчето Витенум. Женят се, техните деца Джон Лангли и Бианка Хоуп се раждат съответно през 1976 г. и 1977 г., две години по-късно двамата съпрузи си омръзват, престават да живеят под един покрив, а през 1981 г. се развеждат. Вторият брак на Джина е през 1983 г., когато тя е на 29 г. и се омъжва за над два пъти по-възрастния от нея корпоративен адвокат от Лас Вегас Франк Рейнхарт, чието фамилно име приема. Ако се вярва на австралийския вестник „Blue Mountains Gazette”, „Желязната лейди“ минава отново под венчило, и то с мъж, който може да ѝ бъде баща, ако не и дядо, за да направи напук на собствения си родител, с когото по онова време е за пръв и единствен път в жесток конфликт.

Майка ѝ Хоуп Маргарет умира в началото на 1983 г. на 63 г. от тежко заболяване и таткото Ланг Ханкок прибира на бърза ръка в дома си над два пъти по-младата от него филипинка Роуз Портеъс. Джина е против връзката, още повече, че месеците от кончината на майка ѝ се броят на пръстите на едната ръка и тъй като не може да загърби семейния бизнес, си отмъщава на Ланг като му води за зет почти негов връстник.

Иначе Франк Райнхарт е много начетен мъж – завършил е юридическия факултет на Харвардския университет със стипендия, дадена му заради неговата безупречна служба във военновъздушните сили на САЩ по време на Втората световна война. Независимо от голямата възрастова разлика, семейството си ражда две деца – дъщерите Хоуп през 1986 г. и Джиния една година след това. Джина ги отглежда почти сама – тъй като Франк Райнхарт почива от сърдечен удар през 1990 г. Като следваща по-трайна сантиментална връзка на „Желязната лейди“ австралийската журналистка Адел Фъргюсън определя тази с нейния охранител Боб Томпсън, с когото се запознава след смъртта на баща ѝ Ланг през 1993 г. Заживяват заедно, но вдовицата Джина изглежда се влюбва в по-младия от нея мачо, и някъде през 1997 г. започва доста настоятелно да го притиска с молби да сключат брак. Боб обаче не дава и дума да се издума, карат се и накрая тя го гони от общото ложе, след което той подава жалба срещу нея за сексуален тормоз. До съд не се стига, може би защото искът на вече бившия охранител е щедро осребрен, а в годините занапред никой биограф на Джина Райнхарт не изравя доказателства за някаква нейна по-трайна сърдечна тръпка. „Повтарях ѝ непрекъснто, че бракът не ме интересува – обяснява Томпсън в интервю за списание  „Woman's Day“ – но тя не приемаше „Не!“-то за отговор, не е свикнала да ѝ се отказва. После обаче съжалявах дълбоко, защото Джина сега е невероятно самотна и изолирана!“ – казва преди десетина години сякаш с угризения на съвестта охранителят.

Карикатура на милиардерката в австралийската преса

Ако сърдечните проблеми на „Желязната лейди“ на Австралия изглежда свършват някъде в началото на новото хилядолетие, същото не може да се каже за семейните, които продължават и днес. Става дума преди всичко за съдебни разправии с близки хора, като първата по-значителна от тях избухва след смъртта на татко Ланг през 1993 г. Тогава Джина Рейнхарт се изправя в съдебната зала срещу „мащехата“ Роуз Портеъс и процесът продължава повече от година. До него се стига, след като Джина моли филипинката да предаде на нея и на внуците на Ланг, присвоено от Роуз негово имущество за над 26 млн. австралийски долара – няколко богати на желязна руда находища. „Мащехата“ отказва и тогава „доведената дъщеря“ я дава под съд с обвинението, че е причинила смъртта на баща ѝ чрез отравяне с цел да сложи ръка върху посочените имоти за милиони. За да бъде доказано обвинението ѝ, Джина иска ексхумация на трупа и нова аутопсия, първоначално главният прокурор по онова време на Западна Австралия Питър Фос не се съгласява, но после заиграва по свирката ѝ. Случва се, след като в съдебната зала се появява цял отбор свидетели-филипинци, подкрепящи до един подозренията на дъщерята. Ама аутопсията установява, че Ланг Ханкок е починал от естествена смърт, малко след това става ясно, че свидетелите-филипинци са получили пари за показанията си, сеирджиите очакват скандал, но изненадващо за мнозина историята приключва. Просто защото Джина Райнхарт вече е най-богатата в Австралия и съответно тя е изключително влиятелна личност, за да се подкопава авторитетът ѝ с разкарване из съдилища.

Не смятат така обаче нейният син Джон и дъщерите Бианка Хоуп и Хоуп, които и днес продължават да съдят майка си, разбира се, без резултат. Поводът за подадения от тях иск срещу Джина Райнхарт – на нейна страна е само най-малката ѝ щерка Джиния – е едно завещание от 1988 г. на техния дядо Ланг Ханкок. В документа той определя за негов единствен наследник и попечител на семейния холдинг-касичка дъщеря си, но в същото време се разпорежда през 2011 г. тя да преотстъпи властта на внуците му. Но когато въпросната година настъпва, майката не се съгласява и предлага на децата си периодът на нейната еднолична власт да бъде продължен до... 2068 г.! Посочените трима от тях обаче не се съгласяват, а Бианка Хоуп дава майка си под съд за неуважение на волята на дядо ѝ. Джина  се вбесява и отговаря на иска на Бианка Хоуп, който е подкрепен от Джон и Хоуп, с жалба за морален тормоз, тъй като тримата ѝ били нарушавали душевното и работното равновесие с неоснователните си претенции да застанат начело на желязодобивната империя. Съдебната сага продължава и днес на приливи и отливи, майката държи здраво властта, а единственото ѝ отмъщение към непослушните деца е бойкотът на сватбите на Джон и Бианка Хоуп. Ама синът и дъщерята пък не се оказват чак толкова лоши, защото запазват доброто си отношение към мама Джина, естествено не към предприемачката, като не я лишават от възможността да се радва на внуците.

Две от децата на Райнхарт

Според последните информации за бизнеса на Джина Райнхарт, тя вече протягала сигурна ръка и към минерала на бъдещето, този, от който се правят мощните акумулатори за електрическите автомобили – лития. За целта богаташка №1 на Австралия вече била изкупила сериозни дялове в едно от най-богатите находища на Шестия континент на скъпоценния метал и обработвателното предприятие към него. Като на всички нови служители и работници продължавала да набива в главите онова, което старите знаят от десетилетия: „Ако завиждате на хората, които имат повече пари, не седете само на задниците си и не се оплаквайте. Направете нещо, за да спечелите повече пари. Моят съвет е: прекарвайте по-малко време в пиене, пушене и излизане с приятели, прекарвайте повече време в работа!"