Европейската комисия отправи три препоръки към България след като извърши задълбочена оценка на 16 страни членки. Първата е да бъдат прекратени мерките за енергийна подкрепа, предвидени до края на годината, като спестените средства се насочат към намаляване на бюджетния дефицит. Ако ръстът на цените на възобновяемата енергия наложи мерки за подкрепа, нашата страна трябва да осигури помощ само за уязвимите домакинства и дружества, като същевременно поддържа мерки за спестяване на енергия.
От България се очаква да осигури разумна фискална политика и да ограничи ръста на държавните разходи догодина до не повече от 4,6 на сто. Според Европейската комисия (ЕК) е необходимо запазване на национално финансираните публични инвестиции и гарантиране на ефективното усвояване на средствата от плана за икономическо възстановяване от пандемията и други фондове на ЕС. След 2024 г. от нашата страна се очаква да продължи да следва средносрочна фискална стратегия за постепенно намаляване на бюджетния дефицит, съчетана с инвестиции и реформи, водещи до по-висок устойчив растеж, пише в документа.

Втората препоръка е за осигуряване на ефективна управленска структура за бързо изпълнение на плана за икономическо възстановяване.

Третата препоръка е за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива и ускоряване на прехода към чиста енергия с по-бързо въвеждане на възобновяемите енергийни източници, заедно с възможности за съхранение на произведената от тях енергия. Нашата страна следва да подобри електропреносната мрежа. Комисията очаква да се ускори санирането на сградите, да се въведат насочени към бъдещето решения при централното отопление и градския транспорт, да се ускори развитието на железопътната инфраструктура. Комисията очаква повишени политически усилия за предоставяне и придобиване на умения, необходими за прехода към по-чиста икономика.

В съпътстваща оценка на комисията се отбелязва, че при средносрочната макроикономическа позиция на България след свиване на икономиката от 4 на сто през 2020 г., брутният вътрешен продукт е нараснал със 7,6 на сто през 2021 г. и с 3,4 на сто миналата година. Очаква се ръст от 1,5 на сто през тази година и 2,4 на сто догодина. Растежът тази година е воден главно от личното и общественото потребление, пише в документа. Икономическата активност през 2021 г. се върна на нивото от 2019 г., отчита комисията.

ЕК посочва, че бюджетният дефицит се е увеличил от 3,8 на сто през 2020 г., на 3,9 на сто от БВП през 2021 г., преди да се понижи до 2,8 на сто миналата година. Прогнозата е той да бъде 4,8 на сто от БВП през тази и следващата година. 
Тази прогноза взема предвид проектобюджета на България за 2023 г. и средносрочната фискална стратегия, които включват основен бюджетен план без промяна на политиките. Но в документа се пояснява, че българските власти водят разговори по проектобюджета за тази година, като водещите парламентарни партии вече открито са изразили намерение да намалят дефицита до 3 на сто от БВП тази година.

Правителствените инвестиции намаляха от 3,3 на сто през 2020 г. до 2,6 на сто от БВП през 2021 г., преди да се увеличат до 3 процента миналата година и да надминат държавния дефицит през 2022 година. Според оценките на ЕК фискалната позиция през 2022 г. е била според препоръките на Съвета на ЕС. Съгласно тези препоръки България е продължила да подкрепя възстановяването на икономиката с инвестиции със средства от ЕС. Разходите, финансирани безвъзмездно от ЕС, възлизат на 0,8 на сто от БВП през 2022 г. (0,9 на сто от БВП през 2021 г.).

ЕК посочва, че държавният дълг се е увеличил от 20 на сто от БВП в края на 2019 г., до 24,5 на сто в края на 2020 година. Той възлиза на 22,9 на сто от БВП в края на 2022 г. и се очаква да достигне 25 на сто и 28,1 на сто съответно в края на 2023 г. и 2024 година. Структурните реформи, свързани с действащия бюджет на ЕС, ако бъдат изцяло изпълнени, биха могли да окажат допълнително положително въздействие върху растежа на БВП през следващите години и да помогнат за ограничаване на предизвикателствата пред устойчивостта на дълга, обобщава комисията.