Планираното значително нарастване на бюджетния дефицит за сметка на текущите разходи далеч не може да се определи като полезно за икономиката

Според оценката на Европейската комисия българската икономика се намира над потенциала си

Част от предложенията в Плана за възстановяване вече се оказаха неизпълними и ще трябва да бъдат заменени с други проекти

На 6 ноември Министерството на финансите пласира двоен транш облигации със съвкупен размер 2,3 млрд. евро на международните капиталови пазари. Едната облигация е със срок до падежа 7,5 години и е с номинална стойност 1,3 млрд. евро, а втората - със срок от 12,5 години и номинална стойност 1 млрд. евро. МФ отчита тази емисия като успех предвид постигнатите спредове спрямо усреднения суап, които съответно са 150 базови точки за първия транш и 185 б. т. за втория, като в сравнителен аспект те са по-ниски спрямо постигнатите по аналогични емисии през 2022 г. (съответно 185 б. т. и 215 б. т.), както и спрямо емисията от началото на годината, която е 10-годишна и със спред от 215 б. т.

Тези сравнения показват, че актуалната емисия е с подходящо подбран момент от гледна точка на състоянието на международните пазари. Предходната емисия в началото на 2023 г. тогава трябваше да се извърши независимо от разходите и неблагоприятния момент, тъй като предстоеше плащане по съществуваща емисия, което не можеше да бъде финансирано от средствата от фискалния резерв. При тези обстоятелства за инвеститорите беше ясно, че могат да изискат по-висока доходност и българското правителство няма избор и ще трябва да им я предложи.

Сегашната ситуация на пръв поглед не изглежда същата, защото плащанията по дълга не са толкова близо във времето. Само че всъщност проблемът си остава същият - наличието и финансирането на бюджетния дефицит. Стопанският растеж през настоящата година се забавя, но въпреки това остава положителен. Според оценката на Европейската комисия българската икономика се намира над потенциала си. Това означава, че при такава ситуация планираното значително нарастване на бюджетния дефицит за сметка на текущите разходи далеч не може да се определи като полезно за икономиката на страната.

Според приетия (даже) след средата на годината бюджет за 2023 г. планираният дефицит на касова основа е в размер 4,58 млрд. лв. при реализиран 1,32 млрд. лв. през 2022 г. Това означава, че фискалното разхлабване е в размер приблизително 3,26 млрд. лв. Малко по-благоприятна е ситуацията при отчитането на бюджета на начислена основа. Отчетеният дефицит за 2022 г. е 4,86 млрд. лв., докато за 2023 г. е планиран дефицит от 5,57 млрд. лв. През 2022 г., ниският дефицит по консолидираната фискална програма е резултат от получаването на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, което се случи в края на годината и нямаше време те да бъдат изразходени. Заради това дефицитът по националния бюджет в края на 2022 г. е почти 5,1 млрд. лв., докато излишъкът по европейските средства е 3,7 млрд. лв. Тоест в случая по-показателни действително са данните на начислена база.

Този импулс обаче няма да допринесе за ускоряване на икономическия растеж презследващите години, защото дефицитът произтича най-вече от текущите разходи - заплати, издръжка, пенсии. Инфраструктурните проекти са силно забавени, а някои от предложенията в Плана за възстановяване вече се оказаха неизпълними и ще трябва да бъдат заменени с други проекти.

Цената на бюджетния дефицит през 2023 г.

Данните за фискалния резерв показват, че всъщност емисията е била необходима в настоящия момент. Към 3 ноември депозитът на правителството (над 90% от фискалния резерв) в Българската народна банка е бил приблизително 9,2 млрд. лв., като през следващата седмица, когато беше направена емисията, се изплащат пенсиите, като размерът на този изходящ поток е около 1,7 млрд. лв. Така през седмицата на емисията (преди постъпването на средствата от нея) в депозита на правителството в БНБ е имало около 7,5 млрд. лв. Разбира се, този размер на средствата надвишава минимално необходимия, но предвид очаквания дефицит до края на годината МФ би се озовал в ситуация на изключително ниска ликвидност, което както в някои минали епизоди би го изправило пред ситуацията да използва пари за общите бюджетниразходи, които са със строго целево предназначение (т. е. да се извършват закононарушения).

Всъщност това, което ни показва настоящата емисия, е колко струва на българските данъкоплатци дефицитът (по-точно финансирането му чрез дълг) в рамките на следващите 13 години. Колкото по-продължителен е срокът на една облигация, толкова повече години по нея се извършват купонови (лихвени) плащания. Общият ефект за инвеститорите (и цената за длъжниците) се получава и след като се отчете евентуалната разлика между номиналната стойност и емисионната цена на облигациите. Тъй като и при двата транша се реализира отстъпка от номиналната стойност, това означава, че българската държава фактически получава по-малка сума, отколкото трябва да възстанови на датата на падежа. Разходите за тези емисии по този начин се получават като към разликата между номиналната и емисионната стойност се добавят разходите за купоновите плащания през годините.

По първия транш купоновият процент е 4,375%, а за втория е 4,875% годишно, разпределени в две еднакви плащания през годината. Размерът на лихвените плащания се определя спрямо номиналната стойност. Общите разходи за българските данъкоплатци по първия транш за 7,5 години ще бъде приблизително 450,3 млн. евро. Общите разходи по втория транш за 12,5 години ще бъде приблизително 632,2 млн. евро. Така финансирането на дефицит в размер 2,25 млрд. евро (това е фактически получената сума от двата транша) ще струва на българските данъкоплатци приблизително 1,08 млрд. евро за срока на двете емисии. Тоест изразено в национална валута финансирането на дефицит от 4,4 млрд. лв. (по-нисък от предвидения за 2023 г.) струва 2,1 млрд. лева на данъкоплатците! Тоест по този начин за всеки получен лев дълг от настоящото правителство българските граждани ще трябва да платят допълнително по още 48 стотинки към сумата, която ще върнат на кредиторите. Това съвсем не изглежда добро постижение, като се има предвид, че тези пари можеха да останат на разположение на данъкоплатците, ако не беше реализиран (ненужният) дефицит.

Изпълнението на бюджета към октомври, за което все още са налични твърде оскъдни данни от МФ, показва, че фактическият дефицит за годината вероятно ще бъде близък до планирания, но съществува и немалка вероятност дори да го надхвърли. Към края на октомври изпълнението на приходната част е 76,9% от годишния план, докато изпълнението на разходната част е 74% от годишния план. Традиционно в края на годината се извършват плащания по капиталовата програма, която се договаря и изпълнява през цялата година. Тоест при разходната част може да се очаква наваксване. Все пак част от капиталовите разходи са заложени с цел да могат да бъдат използвани като буфер при неблагоприятно развитие, каквото изглежда е налице.

Изпълнението на приходната част зависи до голяма степен от реализирането на данъчните приходи, където при данъка върху добавената стойност е налице сериозно изоставане от плана, така и от очакванията голяма компания от нефтохимическата промишленост да внесе дължимия извънреден данък. Според МФ основният фактор за неизпълнението на приходите от ДДС са цените на енергийните ресурси на международните пазари. Размерът на неданъчните приходи зависи най-вече от получаването на поредния транш от средства по Плана за възстановяване. Приближаването до края на годината все повече намалява вероятността това плащане да се случи през бюджетната 2023 г., тъй като реализирането му зависи от изпълнението на конкретни ангажименти за промени в нормативната уредба, за които обаче е необходимо технологично време.

Какво да очакваме през 2024 г.?

Проблемът е, че текущият дефицит вероятно ще бъде допълнително разширен през 2024 г. Все още не е подготвен бюджетът за следващата година, но наличните данни показват, че според Средносрочната бюджетна прогноза 2023-2025 г. той би бил в размер 7,34 млрд. лв. Ангажимент на настоящото правителство, подобно на предишното, е поддържането на съотношение между учителската и средната заплата за страната в размер 125%. Заедно с това бяха поети ангажименти под натиск от синдикатите за повишаване на останалите заплати в бюджетния сектор. Ще бъде приложено и правилото за повишаване на пенсиите от средата на 2024 г. (вероятно с около 10%). Повишена е линията на бедност до 526 лв., която се използва при определяне на плащанията към 672 хил. хора с увреждания и 123 хил. лица за социално подпомагане. Освен това минималната работна заплата става 933 лв., което непосредствено увеличава разходите от бюджета.

Разбира се, МФ търси начини за повишаване на приходите през 2024 г., като някои от тях са програмата “донос - бонус”, облагането на бакшишите, приравняването на облагането по граждански и трудови договори, повишаването на данъчната оценка на недвижимите имоти, въвеждането на 15% ставка по корпоративното облагане на дружества с приходи над 750 млн. евро., намаляването на прага за плащанията в брой на 5 хил. лв. и задължителното плащане на заплати по банков път, промените в някои акцизи. В ход е дискусията относно повишаването на максималния осигурителен доход. Заедно с това обаче се предлага удължаване на нулевата ставка по ДДС за хляба и хлебните изделия, намалената ставка от 9% за ресторантите, допълнителна схема за облекчения за земеделските производители, облекчения за събирачите на боклук, които фактически свиват данъчните основи и допринасят за реализирането на по-ниски данъчни приходи.

Така политиката на правителството променя добре функциониращата данъчно-осигурителна система без ясно поставена посока и в нарушение на собствените си обещания, че данъците няма да бъдат повишавани. Всъщност обаче бързият растеж на разходната част на бюджета през периода от COVID-19 кризата и особено през последните 2 години създадоха ситуация, при която дефицитите в бюджета не биха могли да бъдат овладени без повишаване на данъците. За тази перспектива предупреждавах още когато този процес започна и за съжаление развитието от тогава потвърди прогнозата ми.