Има предпоставки за „твърдо“ приземяване на американската икономика

Федералният резерв на САЩ повиши основните си лихвени проценти 

На 26 юли Комитетът по парична политика към Федералния резерв (централната банка) на Съединените щати повиши за пореден път основните си лихвени проценти. По този начин целевата стойност за лихвения процент на междубанковия пазар вече е 5,5% (при 5,25% преди това). Според оценката на ФЕД за текущата ситуация икономиката расте с умерен темп, процесът на създаване на работни места е солиден, нормата на безработица остава ниска, а инфлацията продължава да надхвърля поставената цел от 2%.

Освен това банковата система е стабилна и гъвкава. Затягането на кредитните условия за бизнеса и домакинствата обаче вероятно ще започнат да забавят икономическата активност, наемането на нови работници и инфлацията. Степента на въздействие остава несигурна. Основното притеснение на Комитета остава инфлацията.

Алтернативен поглед

Това, което е важно при провеждането на паричната и фискалната политика, е, че те въздействат върху икономиката с известно забавяне (лаг). Тоест при оценката на въздействието на действията в момента трябва да бъде направена прогноза как ще се отразят в бъдеще и дали силата и посоката е желаната. Ако траекторията, по която се движи икономиката е низходяща, допълнителното повишаване на лихвените проценти вероятно ще подсили тази тенденция и това може да предизвика нежелани последствия.

Някои показатели за американската икономика подсказват, че ситуацията може би е такава. Като изключително важен търговски и инвестиционен партньор на еврозоната текущото състояние на икономиката на САЩ пряко влияе и върху втората, което след известен период се пренася и върху България.

Някои притеснителни знаци вече са налице при по-малките банки. Производителите на автомобили предлагат все по-големи отстъпки от цените с цел изчистване на натрупаните запаси, докато банковото кредитиране продължава да се свива. Това са предпоставки за т. нар. “твърдо” приземяване на американската икономика, което вероятно ще бъде съпроводено и от затруднения в някои сектори.

Един от най-важните движещи фактори за развитието на американската икономика след пандемията от COVID-19 бяха огромните фискални (и парични) стимули. Американското правителство раздаде приблизително 5 трлн. долара във вид на чекове за пряко стимулиране, разширени програми за осигуряване при безработица, данъчни кредити за деца, кредити за бизнеса и множество други инструменти. От своя страна ФЕД разшири балансовото си число с почти 4,9 трлн. долара и силно понижи целевите си лихвени проценти. По този начин както в банковата система, така и в небанковия сектор беше силно увеличена ликвидността.

Чрез трансферите за домакинствата беше създаден допълнителен разполагаем доход, без това да е резултат от повишаване на производителността им. Тоест допълнителното потребление, което беше финансирано по този начин, което се оценява на стойност между 2,1 и 2,3 трлн. долара, е временно и неустойчиво по характер. То обаче допринесе за високия размер на потребителските разходи и, разбира се - за повишаването на потребителските цени в САЩ. Това допълнително потребление от своя страна означава допълнителни (отново временни) работни места и по-високи доходи за заетите в съответните области.

Проблемът е, че тези стимули са почти изчерпани. Когато това се случи (преди края на 2023 г.) тогава ще останат да действат само факторите, които осигуряват по-устойчив, но и по-нисък растеж.

Един от ефектите от тези трансфери е, че домакинствата за определен период от време са живели не според възможностите си, определени от собствените им доходи и спестявания, а са разчитали на парите от трансфери. Когато тези допълнителни пари се изчерпят и продуктивността не е нараснала (тоест не могат да се генерират по-високи доходи) тогава възможностите са или да се вземат заеми, за да се финансира допълнителното потребление, или да се свиват разходи, за да се съобразят с текущите доходи.

Само че тук трябва да се отчете и силната задлъжнялост на домакинствата и фактът, че от октомври отново започва изплащането на задълженията по студентските кредити, което временно беше преустановено през последните 3 години. Според оценките на консултантски компании около 20% от длъжниците по тези кредити ще трябва да заплащат по над 500 долара всеки месец, което значително ще намали разполагаемите им доходи. Ефектът от това е намалени потребителски разходи с около 9 млрд. долара на месец.

Освен това обаче през периода беше натрупана немалка инфлация, която се отрази както върху хранителните стоки, така и върху основните услуги. Това допринесе за изчерпването не само на получените фискални трансфери, но и на собствените спестявания на домакинствата. Рано или късно тези спестявания ще трябва да бъдат възстановени, което при липсата на перспективи за по-високи доходи означава повишаване на склонността към спестяване (намаляване на склонността към потребление). Разбира се, не трябва да се пропуска и необходимостта от обслужване на вече натрупаните съществуващи задължения.

Другият вариант е да се запази високото потребление, което не отговаря на размера на текущите доходи на домакинствата и разликата да се финансира чрез заеми. Тук трябва да се отчете състоянието на кредитния пазар в САЩ.

Според текущата оценка пикът в допълнителното потребление е бил около 2,1 трлн. долара през август 2021 г. и след това то постепенно се понижава. Понастоящем оценките са за около 500 млрд. долара и се очаква този ресурс да се изчерпи през октомври 2023 г.

Освен това оценките показват, че понастоящем средното домакинство разполага с едва 15% по-големи парични наличности в реално изражение, отколкото е имало преди пандемията от COVID-19. За сравнение - в началото на 2021 г. реалните наличности са били с почти 90% по-високи отколкото преди здравната криза. Това е признак за изчерпване на спестяванията на домакинствата поради покачването на цените. Това се съпровожда с тенденцията за намаляващо съотношение между входящите и изходящите потоци към текущите и спестовните сметки, която продължава от 2020 г. насам. От началото на 2023 г. този коефициент вече е под 1, което означава, че от посочените сметки се изтеглят повече средства, отколкото се внасят в тях и това се отнася както за домакинствата с доходи под 70 хил. долара на година, така и за тези с по-високи доходи. Тоест за всички подоходни групи като цяло наличностите по сметките намаляват.

Според изследване на Федералната резервна банка на Сан Франциско общият размер на личните спестявания вече се е понижил под този преди пандемията. Според тях оставащият допълнителен капацитет за потребление над нормалното е около 500 млрд. долара. При запазване на настоящата скорост на изчерпването му той ще е достатъчен до края на 2023 г. според оптимистични оценки.

В крайна сметка прогнозите за изразходването на този ресурс варират, но повечето от тях твърдят, че това ще се случи до края на годината, след което настоящото равнище на потребление може да се поддържа чрез кредитна експанзия.

Понастоящем обаче състоянието на кредитния пазар прави вероятността за такова развитие относително малка. От една страна банките затягат условията за получаване на кредит, а от друга - потребителите се въздържат да вземат заради нарастващите разходи за лихви. Така през последната година темпът на растеж на кредитирането в Съединените щати рязко се понижава. Към края на полугодието растежът на кредитите от търговските банки е едва 0,2% на годишна база и вероятно ще стане отрицателен през следващите месеци. Такова развитие е силно необичайно за историята на САЩ. Единственият епизод, когато това се е случвало през последните 50 години, е през периода 2009-2010 г. според данните на ФЕД.

Структурата на кредита показва, че около 30% от него са секюритизирани (чрез емисията на ценни книжа), а останалите 70% не са секюритизирани. От своя страна според различни оценки заради повишаването на лихвените равнища стойността на активите е спаднала и, ако те бъдат продадени според текущите пазарни цени, загубите биха били около 500 млрд. долара.
Темпът на растеж се понижава, но все още като цяло е положителен с изключение на автомобилното кредитиране. Освен това растежът на депозитите вече е отрицателен -4% на годишна база според данните на ФЕД, като такова развитие не е било регистрирано през последните 50 години, а толкова нисък растеж през този период не е отбелязван.

До голяма степен това се дължи на фалита на банката Silicon Valley, което допринесе за пренасочване на средства от регионалните (по-малките) банки към фондовете на паричния пазар и по-големите банки, но изтичането на депозитите стартира даже преди това, когато ФЕД започна да затяга паричната политика чрез повишаване на краткосрочните лихвени проценти. Това е логично, тъй като доходността от фондовете на паричния пазар е значително по-висока отколкото по текущите сметки в банките.

Спадът на депозитите обаче означава по-малко ликвидност и ограничаване на възможностите за отпускане на кредити. От една страна пасивите се свиват, а от друга качеството на активите постепенно се влошава. При такава ситуация докато депозитите намаляват кредитирането трудно може да се разширява. Настоящата тенденция изглежда, че ще се запази през следващите месеци. При по-слабо кредитиране това означава и по-ниско потребление.

Като цяло движещите сили на експанзията от последните години - фискалните стимули и банковите кредити, изглежда, че изчерпват въздействието си върху американската икономика. Вероятно доходите на домакинствата няма да са достатъчни, за да поддържат дори настоящото им потребление, а освен това те имат нужда да възстановят похарчените си заради високата инфлация спестявания.

Провеждането на по-рестриктивната парична политика при текущите тенденции в САЩ и окончателното изчерпване на средствата от трансферите е възможно да доведе до т. нар. твърдо приземяване, при което потреблението се свива, съкращават се работни места и бизнеси фалират по подобие на предишни подобни епизоди. Тази перспектива е вероятна след няколко месеца, така че е налично време за реакция.