Да пазиш държавен глава

Бодигардовете са обиждани, уволнявани и разстрелвани

За добра служба някои получават лимузини и апартаменти

Бодигардовете се появяват за първи път в СССР в края на 1920 г., когато в ЧК е организиран специален отдел за защита на Кремъл, Централния комитет на партията, Революционния военен съвет и други институции. Причината е инцидент от 1919 г. когато бандити нападат Ленин и го изхвърлят с другарите му от кола насред Москва. Веднага е назначена охрана на Ленин, Троцки и Дзержински. Развитието на службата обаче върви бавно и до 1922 г. в специалния отдел има само 24 служители.
В първите години на съветската власт Сталин смята, че няма нужда от бодигардове и се сдобива с такива едва през юни 1927 г. Тогава лична охрана е назначена на още 13 водачи на "Червена Русия". 

Безпощадният Сталин

Първият бодигард на Бащата на народите е литовецът Иван Юсис. Сталин приема неговата кандидатура по препоръка на ръководителя на ОГПУ Вячеслав Менжински. И занапред той предпочита имигранти от балтийските държави пред други пазачи. Скоро Вождът има цял персонал от служители, които са отговорни за живота и здравето му. За него подготвят специален влак с брониран вагон и специални кораби, променят изненадващо маршрутите и инспектират колите. Има легенди за професионализма на шофьорите на Сталин, но въпреки това лидерът все пак попада в инциденти няколко пъти.

Сталин се отнася с уважение към работата на охраната, което не му пречи да ги изпраща от време на време на разстрел. Като Карл Паукер например, който служи като началник на сигурността на Сталин. Той е обвинен в подготовката на атентат срещу вожда. Паукер е един от малкото, на които Сталин се доверява напълно, и единственият, който може да бръсне вожда - в онези години това се прави с бръснач. Охранителят го забавлява с вицове и смешни истории и изучава вкусовете на Сталин, който от своя страна е доволен от работата му и награждава пазача с две коли - подарява му Кадилак и Линкълн. Но през пролетта на 1937 г. Паукер е арестуван по обвинение в подготовка на атентат и е разстрелян. 

Двама от неговите наследници също нямат късмет: Курски се застрелва, а Дагин е арестуван. И само Николай Власик се задържа като началник на охраната, но е арестуван през 1952 г. „Бях жестоко обиден от Сталин“, спомня си той по-късно, „заради 25 години безупречна служба бях хвърлен в затвора“.

Свадливият Хрушчов

Когато Никита Хрушчов идва на власт, охраната на първия човек на държавата е прехвърлена на 9-то управление на КГБ. За разлика от Сталин, Хрушчов напуска СССР от време на време и в 9-то управление е създаден външен отдел. По правило служителите пътуват предварително до страната на посещението. По отношение на сигурността, Хрушчов е проблемен човек: той не харесва присъствието на бодигардове наблизо, това го отделя „от хората“. Не цени грижата за себе си, говори грубо с охраната, задава въпроси строго, проблемите им не го интересуват.

Той често не казва на пазачите си къде ще ходи, а директно се качва в колата и нарежда на шофьора да потегля. Бодигардовете практически нямат време да се погрижат за безопасността на пътуването, но на Хрушчов не му пука. Често всички знаят за пристигането му в даден завод или на мероприятие, с изключение на охраната. И когато Хрушчов се носи в морето на надуваем ринг по време на почивка в Крим, охраната е наблизо в лодка, а помощник-генералният секретар, седи на кърмата и му чете новини и документи.

Тъй като съпругата му отговаря за всичко в къщата на Хрушчов, охраната се страхува от нея повече отколкото от генералния секретар - тя не ги разочарова. Пазачите я наричат Кутията. Един ден гвардейците получават подарък - буре молдовско вино, което е изпратено за годишнината на генералния секретар. Нито „Коробка“, нито Хрушчов харесат виното. Охраната го изпива с удоволствие, но портиерът се напива и е изгонен от работа.

Рисковият Брежнев

Леонид Брежнев се оказва много труден човек по отношение на организирането на сигурността. Не само че има опити за убийството му повече от веднъж, но той обича да поема рискове: кара кола с висока скорост, плува в морето и ловува големи животни.

Веднъж, демонстрирайки шофьорските си умения пред две дами лекарки, Леонид ускорява колата толкова бързо по криволичещ планински път, че едва успява да спре над една скала. Друг път гумата му се пука по време на движение и Брежнев с големи усилия удържа автомобила на пътя.

Плува също толкова рисковано, възможна най навътре в морето. Бодигардовете са принудени да останат до лидера във водата, а наблизо задължително има и лодка с водолази и лекар за интензивно лечение. Един ден се случва неприятен инцидент: Илич попада в силно притискащо течение, но категорично отказва помощта на бодигардовете и предпочита сам да се измъкне. Лодката с лекаря обаче е отнесена на няколко километра в открито море, за щастие без фатални последствия.

Но с охраната Брежнев е внимателен, отнася се към офицерите с фамилиарност - в крайна сметка самият той е военен офицер. Служителите по сигурността разказват за фантастичния късмет на генералния секретар. Веднъж по време на лов той убива голям глиган от една кула. След това слиза долу и се насочва към звяра, който изведнъж се съживява и се втурва към държавния глава. За щастие наблизо има ловец, който стреля  по глигана, но той променя посоката и се втурва към пазача Федотов, който го пресреща с нож. Звярът обаче се оказва корав, огъва ножа и бяга в гората.