Ученият получи отличието за трудовете си върху проблема с неравенството на пазара на труда между жените и мъжете

Дамите получават до 18 на сто по-ниско заплащане за една и съща работа в сравнение със силния пол

Призът се връчва от 1968 г. насам

Наградата на шведската централна банка в областта на икономическите науки в памет на Алфред Нобел за 2023 г. се присъжда на Клаудия Голдин за изследванията й относно причините за неравенството в заплащането на мъжете и жените. Всъщност посочената награда е еквивалентна на Нобелова награда по икономика и представлява едно от най-престижните отличия в областта.

Ежегодното удостояване на икономисти с тази награда представлява сериозно предизвикателство, тъй като се предполага, че отличеният автор или екип има действителен и революционен принос към икономическите науки. Твърде често през последните години обаче всъщност наградените са прочути икономисти с успех в своите области на изследвания, но не и такива, които ги правят изключителни и отличими от останалите им колеги. Това се отнася особено до дългогодишните професори в най-реномираните икономически училища, които естествено имат десетки публикации.

Наградата по икономика не е сред оригинално учредените за природни науки, литература и мир по волята на бизнесмена Алфред Нобел, а започва да се връчва от 1968 г. През миналата година тя бе присъдена на бившия председател на управителния съвет на Федералния резерв (централната банка на Съединените щати) Бен Бернанке в екип с още двама икономисти за анализа им как регулирането на банковата система и спасяването на банки може да предотврати избухването на още по-големи кризи от порядъка на Великата депресия.

През 2021 г. награденото изследване се отнася до въздействието на минималната работна заплата върху заетостта и предизвиква сериозна полемика поради сериозните пропуски в иконометричния анализ, което поставя под съмнение достоверността на изводите от него. Тоест в някои случаи известността на наградените изглежда все по-важна за сметка на чисто научните им постижения.

Наградата за 2023 г.

Тазгодишният лауреат на наградата е пример за учен, който се занимава с проблемите на неравенството на пазара на труда между жените и мъжете. Клаудия Голдин се опитва да обясни кои са факторите за участието на жените на пазара на труда и за заплащането, което те получават в исторически план. Изследванията й показват какви са причините за промените през вековете и кои са източниците на съществуващите и понастоящем неравенства.

Както може да се предполага, кариерата на проф. Голдин е впечатляваща. През 1990 г. тя става първата жена-професор с постоянно назначение в катедрата по икономикс на Харвардския университет. Тя е едва третата жена носител на Нобелова награда (след Елинор Остром и Естер Дуфло) и първата, която я печели самостоятелно, а не в екип с други учени.

Според нея все още са налице големи различия в заетостта на мъжете и жените и колко им се плаща за нея. Тя се опитва да отговори на въпроса защо се случва това и голяма част от работата й е посветена именно на тази проблематика.

Основните идеи в тази област на проф. Голдин са изразени в книгата й от 1990 г. „Да разберем неравенството в заплатите между половете: Икономическа история на американските жени“. Тя представлява сериозно изследване на корените на неравенството в заплащането между мъже и жени за период от повече от два века.

Други нейни изследвания са свързани с въздействието на контрацептивите върху кариерите на жените и решенията им за сключване на брак, промяната или запазването на женските фамилии след брака като социален индикатор и причините защо жените придобиват висше образование.

Според проф. Голдин исторически погледнато ролята на жените на пазара на труда често е недооценявана и твърде често те не са получавали справедливо заплащане за един и същ труд с мъжете. От ролята им на домакини и помощници във фамилните ферми те постепенно се насочват към по-широкото поле на пазарното производство. Те се превръщат в работници, започват сами да изкарват хляба за себе си и за своите семейства. Животът им значително се променя, но трудовият пазар и държавната политика спрямо тях често реагират със забавяне.

Проблемът

Не биологичните различия между жените и мъжете определят неравенството на пазара на труда между тях, а определящата роля на жената в домакинството, твърди Голдинг.

Въпреки че в по-голямата част от света е незаконно работодателите да дискриминират жените на базата на пола им, те все още са изправени пред значителни разлики в заплащането си в сравнение с мъжете. Например, в Съединените щати през миналата година жените са печелили средно с около 18% по-малко от мъжете според организацията Pew Research Center. В Европа през 2021 г. жените са печелили средно с 13% по-малко на час от мъжете според данни на Европейската комисия.
Работата на Голдин показва, че въпреки свиването на разликата в заплащането между мъже и жени през последните десетилетия, все още няма основателни причини да се вярва, че в близко бъдеще тя ще изчезне. Тя отдава тези различия на комбинация от фактори. Някои от тях са свързани с дискриминация, но други произтичат от феномена „изискващи повече работа“. Това е термин, която самата тя въвежда, който се отнася до работни места, при които се плаща все повече и повече, когато човек работи повече или има по-малък контрол върху работното си време. По този начин фактически жените се наказват, когато търсят по-гъвкаво работно време.

Периодът на изследванията на Клаудия Голдин обхваща над 200 години от стопанската история на САЩ. Тя показва, че участието на жените на пазара на труда не е следвало възходящ тренд през този период, а вместо това е бил с формата на английската буква U. Участието на пазара на труда на омъжените жени е намаляло с прехода от аграрно към индустриално общество в началото на 19-ти век, но след това е започнало да се разширява при развитието на сектора на услугите в началото на 20-век. Голдин обяснява това като резултат от структурни промени и еволюцията на обществените норми относно отговорностите на жените към дома и семействата им.

През 20-век равнището на образование на жените постоянно се увеличава и в повечето от най-развитите икономики то вече е значително по-високо от това на мъжете. Достъпът до противозачатъчни лекарства е изиграл важна роля за ускорението на тази съществена промяна, като е предложил по-големи възможности за планиране на кариерата. Особено интересни са 70-те години, които Голдин определя като революционен период, когато жените в САЩ започват да сключват брак по-късно, все повече придобиват висше образование и отбелязват напредък на пазара на труда.

Въпреки модернизацията, икономическия растеж и нарастващия дял на заетите жени през двадесети век през продължителен период от време изоставането в заплащането на жените спрямо мъжете почти не се наваксва. Според Голдин част от обяснението за това може да се търси в решенията относно образованието. Те на свой ред въздействат през целия живот върху възможностите за професионално развитие, но се вземат на относително ранна възраст. Ако очакванията на младите жени се формират на базата на опита на предходните поколения, каквито са майките или бабите им, които не са се връщали на работа преди децата им да пораснат, тогава развитието трудно ще се ускори.

Исторически погледнато по-голямата част от изоставането в заплащането между жени и мъже може да бъде обяснено с различията в степента на образование и избора на професия. Голдин обаче обяснява, че в настоящето различията са налице дори при жени и мъже, които заемат една и съща позиция, и че те възникват след обикновено година или две след раждането на първото дете.

Според Голдин не биологичните различия между жените и мъжете определят неравенството на пазара на труда между тях. Всъщност ролята на жената в домакинството й е определяща. Разпределението на неплатените грижи и на домашния труд е много важен фактор. Колкото по-натоварена е жената с такива задължения, толкова по-ограничени са възможностите й да полага допълнителни усилия на работното си място.

Според Голдин не е възможно постигането на изравняване на възнагражденията на жените с тези на мъжете или дори значително свиване на разликата между тях, докато това не се случи в рамките на семейството. Ако жената постигне равенство спрямо своя партньор, тя би имала значително по-голям шанс да го постигне и на своята работа. Колкото повече грижи за децата, домакински задължения и грижи за по-възрастните хора полагат жените, с толкова по-малко време разполагат те за своята кариера и поради това печелят по-малко пари.

Истинското равенство за двойки, при които и двамата работят и правят кариера, остава изключително трудно постижимо, заради изискващите работни места и нормите за родители. Високоплатените, силно конкурентни позиции, които изискват от хората да поставят на първо място работата си пред всички останали аспекти на живота си вървят с високо заплащане, но поставят хората пред труден избор. В крайна сметка единият родител е необходимо понякога да се грижи за децата вкъщи и по-често тази роля се пада на жената.

Според Голдин двойките, при които разпределението на задълженията е еднакво, по този начин биха се лишили от възможност да изкарват (много) по-високи доходи.

Тя препоръчва и някои мерки, които според нея биха могли да подобрят общата ситуация. Според нея увеличаването на средствата от държавния бюджет за отглеждане на деца, както и на броя на високоплатените работни места, които позволяват на изпълняващите ги заедно с това да споделят задълженията си в семейството вместо да водят до прегаряне (burn out), може да допринесе за свиване на изоставането на в заплащането на жените.

Това поставя и въпроси за по-нататъшни изследвания – защо обикновено жените се отказват от откриващите се пред тях възможности за високо заплащане и как такива работни места биха могли да станат по-щадящи, без това да се отрази негативно върху производителността. Отговорите на тези въпроси предстои да бъдат дадени.