Най-различни защитни приспособления

Отровни жлези в основата на шиповете 

Щедрата на приумици природа е наградила рибите с най-различни защитни приспособления. Трудно е да се каже какво би станало с иглокоремните риби, ако те при опасност не се превръщаха в бодливи кълба, недостъпни за никакъв хищник. За да добие такъв вид, животното гълта въздух и се надува. На много от рибите мощната броня от разраснали се люспи или костни пластинки служи за защита. Такова защитно приспособление имат морските игли и някои видове сомове.

Много по-често срещани защитни приспособления са шиповете по плавниците и по хрилните краища /бибана, морския костур/. Твърде интересно се защитават някои от амурските риби. Бодлите при тях са особени, с хитри “ключалки” в основата. При опасност се отварят и е невъзможно да се притиснат към тялото. Движейки бодлите, рибата скърца и това отпъжда враговете.

В основата на шиповете на някои риби има отровни жлези. За пример може да послужи морският дракон в Черно море. Някои риби се защитават съвместно. Обитаващите австралийските води морски ивичести сомове плават на такива плътни стада, че е невъзможно в общата маса да се различи отделната риба. Това е характерно и за рибите от кораловите рифове.

Рибата стрелец обитаваща Централна Америка била известна отдавна на ихтиолозите. Добре била позната и на местните риболовци, които признавали безпределната є предпазливост. Да се улови било извънредно трудно. И ето, че учените открили тайната на това нейно поведение. Рибата се оказала уникална. Тя еднакво добре виждала и във водата и над повърхността.

Това се обеснява с особеното устройство на очите є. Камерите на очните ябълки са разделени на две части - горна и долна. С горната половина рибата вижда над водата, а с долната под водата. Всяка камера има собствени нервни рецептори и поотделно може да фокусира разстоянието. Показвайки главата си над водата, рибата е способна да види обстановката и под себе си, и над себе си. Така тя следи насекомите, летящи над водата, и едновременно с това наблюдава движението на дребните ракообразни под водата. Ако на брега се появи човек, рибата го забелязва на разстояние до двеста метра и веднага изчезва.

Етиопският чакал

Етиопският чакал е рядко животно - броят му не е повече от хиляда. Живее в провинциите Аруси и Бала /Етиопия/ на около 3 хиляди метра надморска височина. Той е изключително хитро животно. В състояние е да лежи и да се прави на мъртъв повече от 10 минути, а след това с ловък скок хваща някакъв гризач, който му е основната храна. Но напоследък се е изменил съставът на високопланинската фауна и доста се е намалила числеността на гризачите. Това ще окаже сериозно влияние и върху съдбата на етиопския чакал.

Таксацията

Наченки на таксация имаме през 1926 г. - изисква се ловна статистика за това колко и какъв дивеч е отстрелян. През 30-те години на миналия век известният ловен деятел Иван Сокачев засилва тази тенденция. След Втората световна война закон е приет през 1951 г. Изисква се не само да се брои отстреляният дивеч, но да се пресмятат и животните в природата.
Преброяването на дивеча има голямо значение. Чрез него се установява състоянието на основния запас, на базата на който се изготвя планът за отстрела, за подхранването.

Увеличението на популацията през един размножителен цикъл се нарича дивечов прираст. Той зависи от раздаемостта, хранителната база, защитните условия, броя на хищниците и други фактори на местообитанията.
Таксирането на дивеча се извършва обикновено два пъти през годината: пролет - преди размножаването, и есен - преди ловуването. Разликата между установените два запаса дава прираста.

Таксирането на дивеча трябва да се извърши с възможно най-голяма точност. Времето на преброяването трябва да съвпадне с пролетното топене на снеговете, когато започва чифтосването на птиците и разпадането на ятата - да завърши до края на март, в зависимост от района и състоянието на времето.

Богати запаси

В Британска Колумбия /Канада/ на територия около 985 000 кв. километра се намират може би най-богатите запаси в Северна Америка от различни видове ловен дивеч. Тук живеят 250 000 лосове /три пъти повече отколкото на Аляска/, 60 000 елени вапити /два подвида/, 7000 мечки гризли /две трети от всички кафяви мечки в Канада/, 90 000 черни мечки и 3 500 пуми.

Март

Още на първи март си разменяме особени пролетни поздрави и благопожелания - кичим се с мартеници. Този стар обичай на българския народ вече е станал мила традиция. Така ние, сякаш с един замах, се прощаваме със зимните емоции. Фактически месецът е истински преход между зимата и пролетта. Капризите на мартенското време са пословични. “Мартенски дъжд да налееш с оцет, лют става” - казва една народна мъдрост. Ту е ясно, ту емрачно, ту едри снежинки запрехвърчат, подгонени от зъл вятър. Средните месечни температури значително се повишават. Понякога нахлуващите топли въздушни маси покачват температурата и над 30 градуса. Валежите продължават да са незначителни.

През март природата се възражда след унилото зимно съществуване. Това є придава особена жизненост. Появява се новото заешко поколение. От юг ни навестяват диви гъски, диви патици, бекаси.