В цифровото пространство поверителността онлайн прилича повече на привилегия, отколкото на право

В грешни ръце данните за местоположение могат да бъдат използвани като оръжие

Сега носим малки компютри със себе си, където и да отидем, и почти всички те събират и споделят огромни количества лична информация, включително данни за местоположение, с частни компании, които могат да я продават. „Устройствата за проследяване са способни на невероятни неща, позволявайки ни да се свързваме с всеки по света и да имаме достъп до информация, както никога досега. Но те също така позволяват на корпорациите и правителствата да следят всяко наше движение и дори всяка наша мисъл, както никога досега“, казва Кейд Крокфорд, директор на Програмата „Технологии за свобода“ в ACLU, Масачузетс.

Защо е трудно да се каже “не” на технологията за проследяване на местоположението

За някои хора технологиите за проследяване осигуряват спокойствие. Не са малко тези, които използват приложения за споделяне на местоположение, за да съобщават местонахождението си на приятели и роднини. Устройства като Apple AirTags или Samsung SmartTags участват в битката на родителите за проследяване на по-малките им деца, а пътуващите често са склонни да маркират вещите си в случай на загубен багаж. И разбира се, геомаркирането е чудесен спътник на публикации в социалните медии.

Удобството е друго огромно предимство. Приложения за навигация, като Google Maps, събират данни за местоположение в реално време, за да събират информация за пътните условия в района, като се предполага, че позволяват на шофьорите да правят по-информиран избор за своето пътуване и създават индивидуализирани резултати от търсенето за места, които потребителите биха искали да посетят.

Подобен софтуер за проследяване може да се намери в метеорологични приложения и навигационни програми като Apple Maps, които използват сензори на устройството, за да събират данни като GPS координати и информация за Bluetooth, за да функционират.

Дори автомобилните застрахователни компании започнаха да проследяват диагностиката на превозните средства, за да предсказват риска за клиента, променяйки премиите или предлагайки отстъпки въз основа на информация за скоростта на движение.

Посегателството върху личните данни може да се усеща като по-малко неприятно, когато потребителите получават повече персонализирани продукти и услуги.

И все пак Алесандро Акуисти, професор по информационни технологии и обществена политика в колежа “Хайнц” към Университета “Карнеги Мелън”, казва, че на икономическо ниво не е толкова ясно кой ще се възползва най-много от това персонализиране. Да вземем например генерираните от данни за местоположение персонализирани реклами: Ако често се намирате в кафенета, може да получавате реклами за кафе продукти или за други магазини, разположени наблизо.

„Рекламните посредници могат стратегически да използват количеството информация, която събират за потребителите, за да се възползват най-вече за себе си... а не за другите участници в еко системата. Проследяването, когато става въпрос за реклама, не изглежда толкова полезно за потребителите, колкото обикновено се твърди“, казва той.

Проследяване на местоположението, за което може да не знаете – и кой има достъп до данните

Въпреки че смартфоните, смарт часовниците и компютрите са едни от най-очевидните виновници, има много видове технологии, с които несъзнателно споделяме най-поверителните части от живота си.

Установено е, че приложения за банкиране като Venmo проследяват геоданните на телефона ви, за да ви помогнат да разпознавате измами и да предотвратявате подозрителни транзакции. Системите за домашна сигурност използват данни за местоположение, за да наложат виртуална граница, наречена “геозона”, която може да помогне за автоматизирането на определени функции, като режими „у дома“ и „навън“, когато напускате нейните граници. Приспособления като камери на летището с вградена технология за лицево разпознаване исторически са пораждали опасения за сигурността, че техните данни неизбежно могат да бъдат използвани срещу вас.

Част от личния ви живот, включително кликвания върху уеб сайтове и бисквитки, покупки с кредитни карти и много други видове проследяващи устройства, също могат да допринесат за създаването на вашия уникален цифров дневник.
„Когато мислите за тези данни поотделно, не изглежда толкова натрапчиво“, казва Сандра Мац-Серф, учен в Columbia Business School, която използва Big Data, за да изследва връзката между онлайн средата и човешкото поведение. Но „ако ги комбинирате, получавате доста точна представа кой е този човек на много по-лично ниво.“

Във всеки един момент тези данни се продават на предложилия най-висока цена. Чувствителни данни могат да се разпространяват от брокери на данни, до чужди правителства, правоприлагащи органи и работодатели.

„Мисля, че е невъзможно един човек наистина да има представа колко негови лични данни са разпространени по света“, казва активистът по сигурността и поверителността Торин Клосовски, който работи за Electronic Frontier Foundation, организация с нестопанска цел, която има за цел защита на дигиталната поверителност и свободата на словото.

В грешни ръце данните за местоположение могат да бъдат използвани като оръжие, за да бъдат намерени и наранени потенциални жертви. Известно е, че домашните насилници използват технологии за проследяване, за да откриват и сплашват своите жертви, докато измамниците и хакерите могат да използват по-подробна онлайн информация и данни за геолокация, за да създадат целенасочени фишинг измами или да откраднат самоличности.

Като алтернатива властите често използват данни за местоположението и хронологията на търсенето, за да подпомогнат полицейските разследвания. По-дълбоко нахлуване в неприкосновеността на личния живот може да попречи на жени, искащи да направят аборт, ограничавайки възможностите им за препитание и излагайки на риск тяхното психично здраве.

Защита на ограниченията за поверителност

„Ако наистина искахте да поемете пълен контрол върху вашите данни, това би било работа 24/7. Мисля, че това е като работа, за която не сме подготвени, както защото не разбираме напълно последиците, така и защото никой няма време за това“, казва Мац-Серф.

Миналата година, за да помогне за забраната на продажбата и търговията с данни за местоположение в Масачузетс, ACLU стартира кампания, наречена “Вашето местоположение: Това не е тяхна работа”. Програмата подкрепя създаването на законопроект, който, ако бъде приет, ще изисква от компаниите да получават съгласие, преди да събират или обработват данните за местоположението на мобилния телефон. Въпреки че подобен закон не би попречил на хората да имат достъп до основни услуги като Google Maps, той би попречил на компаниите да продават тези данни на свободния пазар, казва Крокфорд.
„Тук става дума за основни защити, за да се гарантира, че технологията насърчава човешката креативност, производителност, изследване, връзка, комуникация и прави това, без да застрашава нашата поверителност, телесната ни автономия, продуктивността ни, честно казано, да контролираме собствения си живот“, казва Крокфорд.

За тези, които искат да направят повече, за да се защитят в по-малък мащаб от злоупотреби с данните за собственото ни местоположение, Клосовски предлага хората да деактивират своя рекламен идентификатор, да се запознаят с настройките за поверителност на телефона си и да научат повече за това кои приложения имат достъп до тези данни.

„Нуждата от поверителност изглежда е някаква универсална характеристика на човешкия мозък Дори (в) лицето на тези непрекъснато навлизащи технологии за наблюдение, човешките същества все още ще се опитват да отделят лични пространства в тази среда на наблюдение“, казва Акуисти.