Изтече мандатът на Ксавие Лапер дьо Кабан. Посланикът, който три години наставляваше българските магистрати, политици и държавници, напуска страната. На прощаване като отривист емисар на евроатлантизма той произнесе реч в Атлантическия клуб. С последната си изява, отново предизвикателна, той привлече вниманието на медии и общество.

Във външния му вид (шикарно елегантен), жестове и маниери (отработени в Института по политически науки) още при първите му публични появи се долови една по френски салонна надменност, елитарно съзнание за превъзходство, което хвърленият в Париж пъп придава на носителя си още с появата му на грешния свят. И като принадим към тази даденост исторически обусловеното самочувствие на нациите колонизатори, ето го окомплектован дипломата наставник, наел се да култивира дивашкия югоизток на Европа. Впрочем, ако съдим по фамилията на парижанина, в която частицата „дьо“ би следвало да бележи благородническо потекло, в нашия случай тя подсказва, че дедите на посланик Дьо Кабан произхождат от колибите (de cabanes). Може би именно колибарското ДНК обуславяше безцеремонността на мосьо Ксавие Лапер, метафориката в областта на овощното дело („гнилите ябълки“), както и навика му „да си пъха гагата където му падне“ по израза на тукашния балкански колибар.

Що се отнася до „гнилите ябълки“, думите му се превърнаха в нарицателни за корупцията в съдебната система и се понесоха от уста на уста. Сравнението се роди при негов изблик на възмущение от опита да се предизвика по съдебен път фалит на френската фирма „Белведере“. В крайна сметка - дали поради височайшата му намеса или по други причини, фалитът беше осуетен, дъщерните дружества - върнати на „Белведере“, замесената съдийка Ченалова - уволнена. Справедливостта възтържествува, възмездието се състоя, но амбициите на посланика се разпростираха далеч извън обсега на конкретния случай, в който се погазват правата и интересите на френски граждани.

Той се заяви като съмишленик и колаборатор на т.нар. протестъри, започна да дава напътствия как да се реформира съдебната система, макар сам той да няма компетенции в юриспруденцията. Демонстрираше симпатиите си и подкрепяше публично определени министри и политици, прононсирани неолиберали. А президентът Плевнелиев беше пръв негов фаворит, когото обсипваше със суперлативи. Даже при награждаването му на изпроводяк с орден „Стара планина“ го обяви за „единствения президент на България от много години насам, който бил твърд привърженик на ЕС“. Дипломатът Дьо Кабан извадил голям късмет през трите години на мандата си „българският президент да е убеден европеец“. И накрая му поднесе дворцов реверанс: „Вие ни показахте как български ръководител може да има волята да се противопостави на олигарсите.“

Собствено президентът на никаква олигархия не се е противопоставял, а предимно на руския си колега Владимир Путин. Явно ястребските му изцепки също са допаднали на посланика, щото в колекцията от „дипломатическите“ му бисери фигурира и коментарът, пуснат в Туитър след Брекзита: „И сега, победителят е... Владимир Владимирович! Благодарение на гласувалите за излизане на Великобритания!“ В мрежата го засипаха с подигравки, но това не го възпря да бие русофобския тъпан и в прощалното си слово. Също издържано в нетактично-дидактичен дух, то съдържа напътствия към българите за взаимоотношенията им с Русия. Те ще останат в аналите на дипломацията като „Заветите на Дьо Кабан“:

„Отношенията ви с Русия не трябва да се определят от историята - още по-малко от подменена и осакатена история - а от вашите интереси и ценности, в които вярвате. Днес няма място за признание по отношение на Русия, на която не дължите нито вашата свобода през 1878 г., нито вашето потисничество през 1944 г.“

И това вмешателство не остана без резонанс, но предимно сред електронната аудитория. Официалните власти великодушно го подминаха. Нали си отива, какво да го наддумват. То и няма смисъл. В паметната си реч и по този повод размаха пръст: „Ще кажа за последен път на всички тези, които мислеха, че казаното от мен не е дипломатично - че бидейки дипломат от 27 години, знам много добре кое е дипломатично и кое не е...“

Е, сега ще прилага познанията си в Уагадугу, столицата на Буркина Фасо, бивша френска колония в Западна Африка. Там населението е навикнало на дипломация а ла Кабан, яло й е попарата. А в Сахара дали ще се намерят местни протестъри и капиталци да приветстват появата на посланика?

ЗА НЕГО

Разби ми сърцето

Тъжен ходя от деня, в който научих, че чаровникът Дьо Кабан, напуска България. Но след титаничната му реч пред кръжока на Паси съм с разбито сърце. Та той ме нарече своя голям приятел. Постави ме наравно със семейство Прокопиеви. Знаех си, че у него е останало нещо френско, нещо чисто и справедливо, нещо, което ни кара да си спомним как френски барони от неговия косъм пратиха Орлеанската дева на кладата.

Петьо Блъсков,

главен редактор на „Труд”

Коментарите му са манипулативни

Изявлението на посланика на Република Франция г-н Ксавие Лапер дьо Кабан по проблемите на правното образование у нас са обида за суверенна България и българския народ. Коментарите му са манипулативни, будят недоумение и съжаление и могат да компрометират традиционно добрите отношения между двата народа, Става въпрос и за опит за намеса във въпроси, които са извън компетентността на г-н Кабан, който сам признава, че не е юрист. И макар и да не е юрист, вярвам, че ще ме разбере. Разбирането за правото просто като инструмент и подчиняването му на политически цели често е захранвало най-мракобесни идеологии.

Михаил Миков, бивш лидер на БСП

Българските магистрати не са кошница с ябълки

Главният прокурор не възприема асоциирането на българските магистрати с кошница ябълки, нито асоциирането на конкретен прокурор или следовател с този плод. При така наложилото се сравнение ще следва да се заяви ясно в същия тон - Боряна Бецова не е гнила ябълка. Тя е прокурор, който съвестно и отговорно изпълнява служебните си задължения. Главният прокурор заявява категоричната си принципна позиция, че стои зад всеки прокурор и следовател, който изпълнява законовите си задължения, и ще реагира по същия начин на всеки опит за неоснователни нападки срещу свои колеги.

Сотир Цацаров, главен прокурор

Издигна партньорството с Франция на ново равнище

В рамките на дипломатическия си мандат в България посланикът на Френската република Ксавие Лапер дьо Кабан допринесе за издигането на партньорството между България и Френската република на качествено ново равнище, за засилване на културния обмен между двете страни, за осъществяването на най-значимото културно събитие за 2015 г. - представянето на тракийското изкуство в музея „Лувър“ в Париж., за популяризиране на Република България във Френската република, както и за увеличаване на френските инвестиции у нас и навлизането на нови френски компании на българския пазар.

Росен Плевнелиев, президент на Република България