Сега дивечът се нуждае от изключително внимание

Ликуващата пролет завладява с животворността си целия дивечов свят

За прелестната ни природа май е възродителен месец

Този месец, символ на пролетния цъфтеж на природата, открай време е възпяван от вдъхновената лира на поетите, изобразяван е от умелата ръка на художниците. Отвсякъде се долавя ритъмът на пролетното възраждане. През май е истинската българска пролет. Минималните и максималните температури имат вече достатъчно високи стойности.

Валежите са доста по-значителни и затова обикновено ясните дни не са повече от пет-шест. Естествено изключенията не са малко. Понякога се е случвало и да вали сняг, но това е особена рядкост.

За прелестната ни природа май е възродителен месец. Тогава ликуващата пролет завладява с животворността си целия дивечов свят. Волният птичи хор оглася дъбравата. В ранните утрини все още се чува и любовната песен на глухарите. Сред облечените в нова зелена пелена родни гори и поля се появява и младото поколение на дивите бозайници и птици.

За ловците това е период на стрелково затишие, на угаснала ловна страст, но не и на безгрижие. Сега дивечът се нуждае от изключително внимание. Нормалното му размножаване е една от най-важните гаранции, предпазващи съответния вид от изчезване. Необходимо е да се знае, че през този сезон активно се размножават вълците, лисиците, чакалите. Правят твърде нагли похождения и скитащите кучета и котки. Особено дейни са в дирене на плячката си и крилатите хищници.

През този месец започват и ранните селскостопански дейности - преди всичко коситбата. Трябва да се вземат всякакви мерки за предпазване на птичите гнезда в нивите от унищожаване.

Кинология

Кучешка привързаност

Одисей, царят на Итака, отсъствал двадесет години от вкъщи. Завърнал се в дрипите на скитник. Никой не го познал - нито верният му слуга, нито синът му, нито още по-вярната му жена Пенелопа. Само едно старо забравено от всички куче на име Аргус, което той някога отгледал сам, познало господаря си, щом дочуло гласа му.

Някой може да каже, че в своята безсмъртна „Одисея” авторът е преувеличил паметта на кучетата. А понякога биолозите обясняват, че животните не притежават толкова продължителна памет: рибите задържат впечатленията си само няколко секунди, костенурките - няколко минути, а птиците два-три дена. В света на животните рекорд в това отношение държат котките и кучетата, които запазват впечатленията си от заобикалящия ги свят със седмици и месеци, а понякога и с години.
Интересна и трогателна история на кучето Боби от Шотландия е била описана в много издания през по-миналото столетие.

Често си спомнят за нея и в по-ново време като пример за една изключителна вярност. Боби помагал на стария Джон Грей да пасе овцете. Веднъж в седмицата те посещавали овчия пазар в Единбург, където точно в 1 часа на обяд, след сигналния изстрел на градското оръдие, отивали в кръчмата на мистър Трейл. Когато Джон Грей умрял, Боби се промъквал всяка нощ на гробището и отивал да „почете паметта” на своя господар. И така - девет години, докато не го прибрали като бездомно куче. Но кметът на града платил за неговото освобождаване и го снабдил с нашийник. Боби умрял през 1872 г.

Разнообразие при птиците

Най-малкото и най-голямото

Сред природата съществуват и много големи, и много малки птици. Естествено, това деление се отнася и за яйцата им. Не е нужно да си орнитолог, за да знаеш на кого принадлежи най-малкото яйце. То е притежание на колибрите. От тях днес  се наброяват около 320 вида. И всички те обитават западното полукълбо - от Огнена земя до Аляска и Лабрадор. А чие е най-голямото яйце? То принадлежи на ”птицата слон”, както я наричали англичаните. Няколко нейни видове се въдели някога на Мадагаскар. Ръстът на птицата достигал до три и половина, а според някои данни - даже до пет метра, тежала до половин тон. И съвсем естествено, носела огромни яйца. През 1851г. Парижкият музей получил от един капитан в търговския флот подарък - две яйца от тази птица. Те били дълги 32 сантиметра и широки 22 сантиметра. Във всяко от тях  биха могли да се поместят около 8 литра вода или съдържанието на 8 щраусови яйца. Всяко едно от тях би нахранило около 70 души. Зоолозите наричат птицата епиорнис. Това е гигантският щраус на Мадагаскар.

Жителите на острова предполагат, че в средата на миналия век той все още се е въдил в най-затънтените горски райони. Сега птицата се счита за изчезна

Ловна миниатюра

Пазителите

В тези смутни времена красивата едра яребица на можа да се опази. Враговете я дебнеха отвсякъде. Така и не разбра кой й потроши едното крило. Но тя не се даваше лесно. И огласяше околността с тревожния зов: ”пиу-пиу”. А той се разнасяше из Спасови могили... Птицата се криеше из царевичните стъбла. Спотаена там, тя чакаше някакво избавление. А над нея от време на време прелиташе яребично ято. Може би сродниците й даваха кураж. Вероятно по този начин прогонваха и някои от неприятелите й. Мине, не мине половин час, яребиците наобикаляха ранената птица. Така се изнизаха няколко дена. Едрата красавица стана малко по-пъргава. Още провлачваше крилото си, но сега някак си животът й беше по-лек. А яребичото ято продължаваше да я пази. И изведнъж птицата пролетя няколко метра. Някакви сили обхванаха изнуреното й тяло. После пак се издигна малко над земята. Почти веднага след това се появи и ятото. Тя се сля с него. И всички шумно с изгубиха из есенните простори.

Необикновени видове

Риба на сушата

Край южните брегове на Мадагаскар по време на отливи могат да се наблюдават необичайни риби-скачачи. Тези странни същества, които бавно пълзят по камъните или пясъка, опирайки се на предните си плавници, отначало могат да се вземат за тритони. Но протегне ли се ръка към тях, рибите мигновено скачат на разстояние над 1 метър. А дължината им е не повече от  5 сантиметра. Рибата-скачач дотолкова е привикнала към земния живот, че задържайки се във водата час, час и половина, започва да се задъхва. Ето защо често се показва над водата, за да поеме „глътка” чист въздух. По време на прилива рибата-скачач отива съвсем близо до брега и остава там при отлива. На сушата тя не само диша, но и сръчно лови насекоми. Тя се смята за едно от оцелелите праисторически същества - преходно звено от живота във водата към живота на сушата.