По повод литературна вечер, част от фестивала, в НЧ „Христо Ботев“ в Пловдив гостува група от Съюза на българските писатели, водена от Боян Ангелов – председател на СБП. В групата участваха Благовеста Касабова, Анжела Димчева,  Добрин Добрев Финиотис и Емилия Казакова.

Водещ на вечерта беше литературният критик Иван Христов, а събитието започна със слово на директора на читалището Красимир Вознесенски. Той прочете откъс от есето от Цветан Стоянов „Броселиандовата гора“: „Ние имаме свое убежище, ние имаме свое небе, където да летим като албатроси, големи и отвързани, и това небе е нашето поетическо познание. Чистото познание, неангажираното познание, проникването в скритите светове, състоянието на душата, вълшебните пещери, които никой не може да ни отнеме... Познанието не е логика, а уподобяване, образ, или с други думи – чиста форма.

Красимир Вознесенски  директор на НЧ „Христо Ботев“ – Пловдив 

Ето къде ще се скрият поетите. Общението свърши, но красотата на формите остава, вселената е пълна с нея. Вникващото око на поета ще я намира и ще ѝ се радва... Какво повече?“

Вечерта беше посветена на издателство „Български писател“, чийто директор е Боян Ангелов. В експозето си той акцентира на възстановената награда „Христо Ботев“ от Министерство на културата и разясни подробно работата на издателството: „Наградата „Христо Ботев“ е свързана с националното достойнство на народа ни. Фактът, че се намираме в читалище „Христо Ботев“, за нас означава много. Ние винаги сме коректив на държавата. Депутатите и тази година не намериха основание да отделят и една стотинка в държавния бюджет за творческите съюзи. Въпреки оскъдните средства, издателство „Български писател“ съществува и е част от историята на литературата ни. То е създадено през 1947 г. Въпреки мераците на някои хора да го откраднат, то остана собственост на СБП. Всички наши членове са добре дошли да издават книгите си тук. Дълги години то беше най-голямото и силно издателство, чиито книги се намират във всички световни библиотеки. Само в Конгресната библиотека на Вашингтон има 3800 заглавия от „Български писател“. Вратите ни са отворени за 800-те членове на СБП. Ние сме членове на Асоциация „Българска книга“ и тази година нашите издания са представени на панаирите на книгата в Лайпциг, Лондон и Болоня. Обичам Пловдив, възхищавам се от дейността на пловдивските писатели и мисля, че сътрудничеството ни трябва да продължи със съвместни проекти“.

Последва приветствие на Ахавни Кеворкян – председател на Дружеството на пловдивските писатели, която изказа уважение към организаторите на фестивала: „Ние сме хора с горещи сърца! Това е втора среща със СБП в Пловдив за няколко месеца. Благодарим, че наскоро бяха приети 4 наши автори в Съюза“.

Ахавни Кеворкян – председател на Дружеството на пловдивските писатели

В последвалия рецитал се включиха пловдивските поети Мария Николова, Розалия Александрова, Стела Иванова, Илия Михайлов, Мариела Конова, Геновева Цандева, Светла Панайотова, Милена Стоянова, Рамела Бохосян, Иван Странджев, Хари Спасов, Спаска Попова, Таня Николова, Радка Топалова. 

Благовеста Касабова – литературен критик

От своя страна, гостите говориха по актуални теми: Анжела Димчева представи своята книга „Дипломация чрез литература“, посветена на Международните писателски срещи (1977 – 1986), Добрин Добрев Финиотис говори за ценните експонати в новооткритото културно средище „Дом Дора Габе“ – София, Благовеста Касабова скицира накратко историята на създаването на СБП, като не спести трудните моменти през 90-те години, когато част от най-привилегированите писатели преди 1989 г. откраднаха в. „Литературен фронт“ и разцепиха организацията. Но мераците им да откраднат имотите на СБП не успяха. Затова и днес Съюзът продължава дейността си, а много млади автори обновяват членския състав.

Финал на вечерта постави Марин Кадиев – в емоционалното си  слово той даде висока оценка на НЧ „Христо Ботев“, което е светилище на културата, ръководено от актьора Красимир Вознесенски. На сцената на читалището са се изявявали най-големите ни съвременни актьори. Той припомни, че словото е в основата и на театъра, и на киното, и на други жанрове в изкуството.