Българското правителство е непоследователно в подкрепа на собствената си кандидатура за ООН

- Разбирате защо ви търся, г-н Димитров. Темата, разбира се, е избухналият в събота медиен скандал, че България сменя изненадващо кандидата си за генерален секретар на ООН от Ирина Бокова на Кристалина Георгиева. Правителството мълчи втори ден, докато Русия вече има официална позиция - как ще коментирате тази абсурдна ситуация?

- Ситуацията действително е толкова странна, колкото и смущаваща. На първо място, проблемът възниква на ниво държава; България се оказва замесена в крупен международен скандал, който се случва в момента. И това наистина е голям международен скандал. В крайна сметка става въпрос за един, ако не и най-висшия пост в международната политика. И тук България е замесена и директно, и индиректно, като в центъра на този скандал стои българката Кристалина Георгиева. Това не може да не предизвиква безпокойство, не само изненада и смущение. Второто е, че както отбелязахте, българското правителство вече втори ден не смята за необходимо да вземе позиция по въпроса, който не само предизвиква учудване, но и предположения, да не кажа подозрения за съучастие в този скандал. Не може в такава ситуация, когато чужди медии, а вече и чужди официални представители като говорителката на руското външно министерство или бившия полски президент Квашневски вземат отношение по въпроса, което доказва тезата, че това се превръща в международен скандал, българското правителство да запази мълчание. Тук трябваше много ясно да се каже каква е позицията на България, да се вземе отношение по всякакви спекулации по темата. И да се заеме една честна и откровена политическа позиция на България като държава, която претендира да играе роля в международната политика.

- Именно в този контекст беше ориентиран въпросът ми ...

- Да, вместо това имаме видимо затаяване. Един нищо незначещ отговор на вицепремиера Бъчварова и нищо повече. Тук възникват много въпроси - вече знаем за разговора на премиера Бойко Борисов с канцлера на Германия Ангела Меркел. От декларацията на руското външно министерство имаме потвърждение, че този въпрос е бил разглеждан в кулоарите на срещата на Г-20. И на този етап правителството да се държи все едно нищо не се е случило е просто възмутително. Иначе по съществото на въпроса трябва да е абсолютно ясно, че гласуването в Общото събрание, което се проведе преди дни, не доказа по никакъв начин тезата, че Ирина Бокова не разполага с необходимите шансове.

- Върху това исках и аз да обърна внимание - в един момент допреди година и половина г-жа Бокова изглеждаше като силната единна кандидатура на Източна Европа, зад която да се обединят страните от региона във възможността си да имат глас във вземането на решенията за съдбата на света; в следващия момент, няколко месеца по-късно, България самостоятелно отсече клона, върху който се крепяха тези надежди, и никой не разбра защо...

- Представянето на Ирина Бокова на последния тур (избори в Общото събрание на ООН) е в рамките на нормалното и допустимото. Тя стои на една средна позиция - категорично е на първо място сред жените кандидати. Който е следил процедурата по избирането на генерален секретар на ООН, не може да не помни, че в нито един етап от множеството кръгове гласувания тя не беше на първо място, което не й попречи да спечели в крайна сметка номинация. Така че да се говори, че тя е загубила шансовете си, е напълно несъстоятелно. Второто нещо е, че издигането на втори български кандидат, който и да е той, е абсолютно грешна, да не кажа вредна за националната политика позиция.

- В крайна сметка с постигнатото от нея начело на ЮНЕСКО немалко държави лобират за нейната кандидатура над две години...

- Никой повече няма да погледне сериозно на България след тази ситуация. Държава, която си позволява дори да си помисли да смени кандидата си за подобна позиция, звучи несериозно. На второ място, кандидатурата, която се обсъжда като замяна, е абсолютно непроходима в този контекст на събитията. И като ефект на процедурата, и като разположение на нагласите и настроенията в Съвета за сигурност на ООН. Честно казано, дори не искам да обсъждам коментарите, че кандидатурата на Ирина Бокова е партийна, защото това е, меко казано, абсурдно. В ООН „партиите“ не са на особена почит, камо ли що се отнася до оказването на влияние върху политиките на Световната организация.

- Вие сте работили България в ООН. По ваше мнение са ли това най-медиатизираните избори на генерален секретар в историята на организацията, или единствено от наша гледна точка изглежда така?

- Плюсът или минусът на сегашната ситуация са измененията в принципа, по който се избира новият генерален секретар на ООН, които я направиха по-открита за света. Аз не бих посмял да твърдя, че при други избори не е имало сблъсъци, уговорки и т.н. Просто тогава тази процедура не беше толкова открита. При всички случаи това, дадена държава да сменя кандидата си, е прецедент. Това никога не се е случвало. Имало е блокиране на гласуването, защото твърде много кандидати са останали след пресяването, които по една или друга причина са все още вътре, с посредничеството на Съвета за сигурност. Но една и съща страна да издига двама кандидати - това е прецедент. И за годините си работа в ООН нека ви призная - ООН не обича прецедентите. Има дори такъв израз, който се използва в официални изказвания: „Нека не създаваме прецедент.“ Когато това правило се отнася до избора на генерален секретар, то е абсолютно недопустимо. На България ще бъде погледнато с лошо око не само от Съвета за сигурност, но и от останалите държави, които продължават да имат свои кандидати. А на нашия кандидат ще се гледа като на абсолютен аутсайдер в тази напревара без никакъв начин да я спечели при това положение.

- Как изглежда този процес от българска гледна точка?

- Ако някой е успял да заблуди премиера Борисов в обратното - а именно, че първо, Ирина Бокова няма шансове и второ - Кристалина Георгиева има такива, този човек трябва веднага да напусне позицията, която заема. От моя гледна точка човекът, който би трябвало да съветва министър-председателя по външнополитически въпроси, е министърът на външните работи, освен ако няма някакви други сили, които го съветват, този човек въобще не е за поста, който заема. Неговото мълчание е само по себе си ясно.

- Само аз ли оставам с впечатлението, че г-жа Ирина Бокова е в позиция „сама срещу всички“? Правителството видимо не стои зад нея, удари под пояса идват отвсякъде - британски министри, евродепутати. Видимо се води мръсна кампания и България не стои зад своя кандидат?

- Това, че българското правителство е непоследователно в подкрепа на собствената си кандидатура, си пролича още в потвърждаването й, защото беше издигната от предишното правителство. Помните колко колебания, колко умувания бяха и колко време трябваше на сегашното българско правителство да подкрепи тази кандидатура. Това потвърждава съмненията, че кандидатурата на г-жа Бокова очевидно не се подкрепя безрезервно от българското правителство. Има и сведения - някои потвърдени, някои не, за хора от българското политическо пространство, които работят против кандидатурата на г-жа Ирина Бокова. Така че, да, прав сте, вече станахме за резил. Ако така продължаваме, ще гарантираме, че няма да има български глас в решенията на международната политика. И в този контекст г-жа Бокова заслужава дълбоко уважение за куража, усилията и енергията, които въпреки помията, която се излива върху нея, успява да участва в едно честно съревнование.

- Ако приемем, че се отърсим като общество от тази дребнавост, която ни мъчи толкова много, какви са още шансовете на г-жа Ирина Бокова с подкрепата на България, разбира се, да се пребори за поста генерален секретар на ООН?

- Г-жа Бокова се нуждае от подкрепата на всички нас, но най-вече на българските официални власти, които трябва категорично да заявят подкрепата си нея. На второ място, искам да кажа - медийно спокойствие, но нека поне се спрем на обективност. И на трето място, г-жа Бокова не трябва да губи увереност, че има подкрепата на българите. Аз съм уверен, че мнозинството от гражданите я подкрепят. Че има нашата подкрепа. Честно казано, с цялата кампания срещу нея г-жа Бокова доказа, че е световен политически лидер.