Резултатите от изборите за 45 Народно събрания поставиха на дневен ред един отдавна дискутиран въпрос - този за МАЖОРИТАРНИЯ ИЗБОР. Умишлено не казвам мажоритарна избирателна система, а само по-краткото МАЖОРИТАРЕН ИЗБОР. Подобни разграничения са важни. Те правят разликата между дилетантския подход и професионалното осмисляне на желанията на гражданите за това, какво да бъде тяхното представителство, от една страна, и как то да бъде постигнато, от друга. Въпреки че е добре за демокрацията гражданите да са подготвени в политическата теория, при нас това липсва. В страните със силна демокрация то се прави още в гимназията. Ако това беше ясно на инициаторите на референдума за мажоритарна избирателна система, той щеше да изглежда много по-смислен.

Нека се върнем към основните понятия. Избирателната система е средство. Мажоритарна избирателна система вече е специфично определено средство. Мажоритарният избор е политическа цел. Неговото постигане може да се осъществи не само и единствено с мажоритарна избирателна система. Между другото, вариантите за подобна система не са никак малко, което предполага подробно изучаване преди прилагането им.

Защо е толкова важна избирателната система? Тя преобразува индивидуалните предпочитания в колективен избор. Най-важното в този процес е, че едни и същи индивидуални предпочитания при различна избирателна система водят до различен колективен избор.

Ако на изборите преди седмица имахме мажоритарна избирателна система от англосаксонски тип в един тур (т. е. победител е този, който е получил най-много гласове в своя район), местата в парламента щяха да бъдат разпределени по много различен начин. Като вземем пред вид всички условности при различното райониране при мажоритарна система и приемем относителната грешка, то тогава бихме могли да приложим принципа на мажоритарното разпределение и да приемем, че партията взела най-много гласове в един сегашен МИР ще вземе най-много гласове и в раздробените вътре мажоритарни райони. При това положение ГЕРБ/СДС биха имали значително повече парламентарни кресла - може би над 150.

Всяка една избирателна система съответства на определена политическа цел. Мажоритарният избор и пропорционалното представителство са такива цели. Друга политическа цел е примерно постигането на стабилно управление, чрез силно подкрепено правителство.

Ако приемем, че хората подкрепили референдума организиран от Слави Трифонов и неговия екип са за мажоритарен избор. Ако приемем, че тези, гласували за тяхната партия „Има такъв народ“ също са гласували за този избор, то 45-ото Народно събрание дори и да не може да състави правителство, би могло да направи решителна стъпка в посоката на народната воля.

Това, което изглежда напълно възможно в новосформирания парламент, е да се премахне прага на преференциите и кандидатите да се подреждат по броя на лично гласувалите за тях избиратели. Тази промяна ще постигне до висока степен политическата цел МАЖОРИТАРЕН ИЗБОР. Ще направи депутатите много по-независими от партийната централа. Те ще бъдат много по-отговорни пред избирателите си, защото от тях ще зависи преизбирането им. Ръководствата на политическите партии ще търсят умни и подготвени хора за свои депутати, които получават признанието на гражданите.

Тази промяна е лесна и бързо осъществима. В условия, в които всички подкрепят Слави, той трябва сега да покаже дали тези обещания са били само предизборен трик, за да привлече гласове и да се остави да затъне в комфорта на председател, който може да контролира своите депутати или да направи лесна, но решителна стъпка напред към мажоритарния избор.