Вече има територии на ЕС, в които европейците са малцинство

През последното десетилетие, Европа е изправена пред безпрецедентен имигрантски натиск. Стотици хиляди мигранти навлязоха в територията на ЕС, а милиони други са на път да го направят следващите години. Вместо да защити народите на Стария континент, Еврокомисията, както и лидерите на основните икономики на Съюза, се състезават да изливат милиарди на авторитарни режими като турския (12 млрд. €) и египетския (7,4 млрд. €), за да могат чужди държави да пазят границите на ЕС от имигрантски натиск.

Защо Съюза е неспособен да се справи с това предизвикателство? Отговорът е лесен: институциите му са пропити от идеологическото влияние на различни групи за натиск, сред които основната е Отворено общество на Джордж Сорос, чиито офиси са на 6 минути пеша от Европейския парламент в Брюксел. Такива транснационални организации не се борят с потока от имигранти, а го насърчават. Още преди изборите 2014 г., Отворено общество беше поръчало на фирмата Kumquat Consult, да разработи профили на евробюрократи, които “биха могли да са съюзници“ на Отворено общество. Там фигурират имена като тези на Илхан Кючук, Андрей Ковачев, Искра Михайлова, Филиз Хюсменова, Али Неджми. Документът все още може да се намери в Интернет: https://legacy.gscdn.nl/archives/images/soroskooptbrussel.pdf. Голяма част от тези лица са все още в Брюксел и активно работеха за приемането на България във “въздушно-капковия“ Шенген срещу ангажимента да приемаме имигранти от трети страни и да ни бъдат връщани такива от Западна Европа.

Изобщо въпросът с мигрантския натиск стои на дневен ред не само за България. През последните седмици бяха отново разтоварени няколко кораба, пълни с мигранти, на брега на испанските Канарски острови и италианския остров Лампедуза. Този остров е разположен недалеч от тунизийския бряг, но е италианска (европейска) територия. Печално известен е с това, че е залят от мигранти и ситуацията е толкова критична, че пришълците вече надвишават броя на местното население. Тоест вече има територии на ЕС, в които европейците са малцинство. Това е само един предварителен етап от инвазията в останалата част на континента. От Лисабон, Мадрид и Барселона до Берлин, Париж, Рим или - и това е нещо ново - градовете на Източна Европа, миграционният натиск върху ЕС е вече константа, която никой не може да отрече. В големите агломерации има цели квартали, а вече и малки села и предградия, където местната управа е изцяло от хора от мигрантски произход, които са изместили местното население. Нагледен е примерът за град Трап, намиращ се на 10 км. от двореца Версай, където кметът е Али Рабех, неговите заместници – Джамел Ариши, Нура Дали Уарзун и Джарина Самад. Разбира се в това няма нищо нелегално, тези хора са избрани демократично с помощта на демографските тенденции. Доказано е, че имигрантите от мюсюлмански произход раждат повече деца от местните жители (именно затова Мохамед е най-разпространеното име сред новородените деца във Франция, а и в редица европейски държави). По такъв начин за един малък град от 30 – 40 хил. жители, са нужни само няколко поколения, за да бъде изместено местното население и да има нов цивилизационно-верски етнос, който да стане болшинство и следователно да диктува политиката и ежедневието в градовете.  

Каква е ролята на Европейския съюз във всичко това? Ясно е, че зад неясните декларации и намерения на основните институции на ЕС се развива стратегия чрез социологическа и културна война с ниска интензивност, която постепенно променя лицето на стария континент. Именно затова, вместо да се изграждат съоръжения за опазването на сухопътните и морски граници на Съюза, се изливат милиони в политики на отворените врати, чрез натиск от различни НПО-та. През Септември 2023 г. стана международен скандал между Италия и Германия, тъй като по информация предадена от Фронтекс, стана ясно, че немски НПО-та, финансирани от германското правителство, насърчават притока на нелегална миграция към Италия.  

Ясно е, че повечето европейски правителства нямат реална воля да поправят критичното положение, в което се намира ЕС. Малкото държави, които открито се обявяват срещу това глобално движение на демографски и културни промени, биват наказвани, чрез смъртоносното оръжие на финансовият и идеологическият натиск. Примери за това са Словакия, Полша, Италия и най-вече Унгария, където под претекст за “неспазване на върховенството на закона“ са спрени десетки милиарди еврофондове. 

Европейските институции, които са пословично имиграционистки и пропити от идеологическото влияние на НПО-тата на Сорос, не само, че не искат да ограничат миграционния поток, но и го подкрепят, много често по безсрамен начин. Например, докато председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен беше на посещение в Лампедуза, групите на либералите и левите в ЕП гласуваха в подкрепа на мерки, които да затруднят страните-членки да ограничават или дерогират Шенгенския договор. 

Европейските държави, които вече не са реално суверенни след договорите от Маастрихт и Лисабон, в съчетание с членството им в Съвета на Европа и Европейския съд по правата на човека, страдат от липсата на каквато и да е независимост във взимането на решения, които биха позволили да се прекрати масовата имиграция и политиката на отворени граници. За да се върне България на картата, като суверенна и независима държава в Европа, е наложително българските патриоти да успеят да намерят стратегически съюзници през следващите европейски избори на 9-ти юни и да формират общ фронт с други политически формации, за да сложат край на необузданата политика на масова миграция, подкрепяна от европейския дълбок естаблишмънт.