При хубава херметизация могат да се ползват години наред

Влажността и резките колебания на температурата са най-големите врагове на патрона

С течение на времето ловните барути стареят, изменят своите химико-физически свойства

След като пушките са прибрани в калъфите и сандъчетата крайно наложително е да се помисли за съхраняването на барута, капсулите и патроните. С течение на времето ловните барути, както и някои други химически продукти, стареят, изменят своите химико-физически свойства и следователно губят установените за тях балистични характеристики. Това се отнася зa всички видове барути и в най-голяма степен за бездимния, който по своя химически състав е и най-сложният. Практически е установено, че ако се постави в специална кутия от поцинкована стомана с херметически затварящо се отверстие, която пък се сложи в дървен калъф, а след това се складира в отоплявано помещение при температура 18 градуса и не се отваря, такъв барут може да запази без изменения своите качества десетилетия. Възниква въпросът: може ли да се обезпечи подобно съхраняване на ловния барут при домашни условия? Оказва се, че не.

Всеки ловец е принуден няколкото пъти през годината да вади барут от търговската опаковка и по този начин систематически нарушава херметизацията. А това неизбежно води до изменение на балистичните качества на барута. По държавните стандарти гаранционният срок за съхраняване на ловните барути в обикновена житейска обстановка е до 5 години.

Някои уверяват, че измокреният по разни причини бездимен барут, след като се изсуши, може да се употребява. Това е съвършено недопустимо. Влажният бездимен барут бързо се разлага. При сушенето той частично се слепва, пресова се и придобива взривни свойства. Ето защо използването на такъв барут никак не е безопасно. Трябва да се пазят добре и ловните капсули. При хубава херметизация, отсъствие на влага и сътресения капсулите могат да се съхранят, без да губят своите кондиции, много години.

Влажността и резките колебания на температурата са най-големите врагове на патрона. Готовият патрон с книжна гилза може да се запази само две години. При внимателно съхраняване той запазва бойните си качества и повече време. Това е въпрос и на техническа грамотност.

На какво са ловували хората през каменния век

Един научен сътрудник от канадските музеи разработил способ за определяне на видовете животни, на които са ловували хората в доисторическите времена. Информация за това дават петната кръв, съхранили се по остриетата на кремъчните ножове. Изучава се молекулата на хемоглобина - веществата на червените кръвни телца, преносвач на кислорода в организма. Формата на кристала на хемоглобиновата молекула при разните видове животни е различна. По този начин се определя ”молекулярният отпечатък” на животното, чийто следи от кръв са останали върху ножа. По този начин вече е изяснено на какво са ловували древните обитатели на американския континент: лосове, елени карибу, мечки гризли, калифорнийски морски лъвове. Така може да се получи по-точна информация, отколкото при изучаването на космите или перата, намирани заедно с ловните оръжия на доисторическия човек.

Балтийска пъстърва

Дали звучи правдоподобно? Ако се съди по експериментите, провеждани в Германия, работата може би е твърде перспективна. Ихтиолозите вече доказват, че малките пъстървички, преселени в балтийските води от чешките езера, се развиват нормално. По този начин се разрушават и традиционните представи, че тази риба може да живее само в чистите и студени води на планинските езера и реки. Технологията за развъждане на пъстърви в необикновени условия е разработена от специалисти по морски риболов. Малките рибки предварително се държат в неголеми бетонни басейни, където се аклиматизират, събират сила и получават заедно с храната някои лекарства, повишаващи имунитета им към морските микроорганизми. После ги пускат в морето. Едновременно с това учените правят опити за развъждане в Балтика и на огледални шаранчета.

Риба, чистеща водоемите

Дългогодишните наблюдения на един американски ихтиолог от Калифорнийския университет го довели до убеждението, че африканската растителноядна риба тилапия може да се използва за мелиорация на водоемите. По негова инициатива с такива риби била заселена иригационната система в долината на река Коачела /Калифорния/. За късо време станало възможно специалистите да се откажат напълно от скъпоструващото разчистване на каналите от водорасли с помощта на трактори.

Рибата-меч

Рибата-меч е въоръжена с истински меч. Тя го използва преди всичко при ловене на дребна риба. Но има случаи, когато напада китове и дори кораби. В морския музей в Лондон се съхранява част от дъното на китобоен кораб със забито в него парче от такъв меч. Рибата-меч е пробила медната обшивка на кораба, дървеното дъно и дъбовата греда с дебелина 30 сантиметра. Някога в Англия корабите са били застраховани от нападенията на „живите мечове”. "Мечоносците” са опасни и за съвременните плавателни съдове. В края на Втората световна война английският танкер „Барбара” пресичал Атлантическия океан. Неочаквано се чул вик: ”Торпедо!”. Към танкера се носела голяма тъмна пура. Още няколко секунди и взривът бил неизбежен. Но такова нещо не станало. Почувствал се тъп удар и корабът бил пробит. Станало ясно, че риба-меч е атакувала танкера. Рибата изтеглила меча си от стоманената обшивка и искала повторно да нападне, но я застреляли с картечница. През 1961 год. риба-меч пробила английския военен кораб ”Леополд” и моряците се принудили да извикат за помощ самолет с аварийна команда. А през 1962 год. от японската шхуна, с която ловели риба из района на Маршаловите острови, бил подаден сигнал за бедствие: риба-меч направила такава дупка в корпуса на кораба, че не било възможно да се предотврати аварията и рибарите трябвало да изоставят потъващата шхуна. Правени са многобройни наблюдения за поведението на рибата-меч. Изяснено е, че тя не напада китовете и корабите, а случайно се сблъсква с тях. Месото й е доста вкусно. В САЩ е обект на спортния риболов.