Двулевка менте нахрани художника през 1907 година

По това време Чудомир е студент в Рисувалното училище. Живее ден за ден – безпаричен и безквартирен

Освирепял от глад, Чудомир пробута фалшива двулевка в софийска сладкарница. През 1907 година художникът хапна, възстанови силите си и продължи да рисува. Така за първи път в историята менте изигра положителна роля – спаси класик на българската култура.

Един ден Чудомир среща на булевард "Дондуков" поета Любомир Бобевски. Признава му, че три дни не е слагал залък в уста. "Имаш ли пари?", пита с надежда гладният. "Имам една сребърна двулевка, но все едно че нямам", отвръща Бобевски и вади монетата. "Фалшива е!", казва приятелят.

Чудомир и Любомир Бобевски през погледа на Александър Добринов и Георги Константинов.

"Дай да видя", ентусиазира се обаче Чудомир. Майсторът на четката внимателно оглежда среброто. Направата е грубовата, липсва и надписът по ръба "Боже, пази България", установява художникът.

Екземплярът излага занаята, защото България е рай за фалшификаторите още от епохата на Възраждането. През август 1862 г. "Цариградски вестник" съобщава:

"Преди месец и половина местната пазарджишка власт уловила била едного турчина калпазанина от Златишко, който е правил в селото си скришно в една пещера калпави бешлици, алтанлъци и бели меджидиета. Като го изпитала местната власт за виновен на това престъпление, изпратила го в Пловдив, дето и сега е у тъмницата в железа."

Турци, гърци, арменци и италианци се трудели по нашенско, но най-изкусни били българите. Петър Дългия например майсторял ювелирни бешлици и рубли. Стоката пласирал някакъв поляк Грималди. Станал провал, хванали ги и ги подложили на мъки.

"Тургаха им 200 оки камък на гърдите да обадят отгде са взели тия пари", разказва печатарят Димитър Паничков. Мъжете стоически не се огънали. "Нищо не се усети. Грималди каза, че ги намерил в болградската градина; той беше там надзирател на градината", свидетелства възрожденецът.

Като столица на фалшификаторите се утвърждава китното Банско. Оттам излизат толкова много ментета, че на всички лъжемонети из империята почват да викат "бански пари". След Освобождението част от продукцията е използвана за нуждите на Македонската организация. По "македонска линия" пък Димитър Чорбаджийски е прекръстен на Чудомир.

През същата 1907 г. се оказва, че художникът е двойник на комитата Чудомир Кантарджиев. Полицията го търси под дърво и камък във връзка с едно убийство. Вестниците поместват портрета му, за да бъде разпознат. В това време Димитър отива в родното си село Турия.

"Като влязох в кръчмата, един мой съселянин се взря в лицето ми и поради тогавашната ми поразителна прилика с Кантарджиев отсече: "Ти си Чудомир!", спомня си художникът.

Значи природата е направила копие, далеч по-съвършено от имитираната двулевка. "Използвал съм много псевдоними, но те са минали-заминали. Този ми прилепна и дори измести фамилното ми име", гордее се двойникът.

По това време Чудомир е студент в Рисувалното училище. Живее ден за ден – безпаричен и безквартирен. Бохемът се връща от Турия с няколко кила лютеница. Дъното на тенекията скоро светва и стомахът отново почва да протестира.

В този критичен момент става срещата на "Дондуков". Чудомир гледа монетата и се колебае: гладна смърт ли да го покоси или жив да влезе зад решетките? Не сме в ХVIII столетие, когато фалшификаторите са ги горили на клади, успокоява се студентът.

В началото на ХХ век недохранване тормози столичната бохема. Веднъж след два-три дни принудителни пости Елин Пелин дори припада от глад. "Като се свестих, намерих се в една аптека; даваха ми някакви лекарства да пия", описва драмата той.
Чудомир се сеща за класика от Шопско, решително стиска двулевката и влиза в сладкарница "Роза". Плахият Бобевски се оттегля на отсрещния тротоар.

След десетина минути пласьорът се измъква от заведението. "На бърза ръка унищожих цяла чиния с пасти за четиридесет стотинки, а съдържателката на туй отгоре ми наброи ресто лев и шестдесет стотинки грешни български пари", докладва той.

Преди войните два лева са си пари. Тогава родната валута е конвертируема и не я мори инфлация. Бюджетите за 1879 и 1880 г. са гласувани във франкове. Левът става национална парична единица със закон от 27 май същата година. Първите монети са пуснати през 1881 г., а първите банкноти през 1885 г. Те са отпечатани в Лондон в купюри от 20 и 50 лева.

В масово обръщение обаче са само монетите. Циркулират 2 и половина стотинки (петаче), 5 стотинки (рупче), 10 стотинки (гологан), 20 стотинки (грош) и 50 стотинки (сто пари). Фалшификаторите се съобразяват с търсенето – захапват тъкмо звонковете. Секат се дори 20-стотинкови ментета, такава афера е разкрита през 1910 г.

Банкноти са имитирани чак след войните, когато левът се обезценява. Тогава за сефте е подбран и доларът. Фабрика за фалшиви столевки е разкрита през 1923 г., а шашма със зелени пари излиза наяве през 1925 г.

Когато Чудомир е още голобрад, хлябът и млякото са по грош, а доброто месо върви 60 стотинки килото. Двулевката покрива дневния бюджет на едно средно семейство. При тая евтиния студентът омита пасти за 40 стотинки, подрънква рестото и пресмята: "Сега има не само за хлебец и чорбица, но и за килце винце!"

След успешната операция Чудомир предлага на Бобевски да отидат в млекарница "Швейцария", където да хапнат нещо топло. "Колко несправедлив е животът към бедните. Падне ли им десерт, не го ядат накрая като богаташите, а с него започват", философства по пътя художникът.