Първи я дефинира Стефан Стамболов

Мъж и жена оглавиха абсурдно правителство и девет месеца се напъваха да родят нещо

Хермафродитът в природата е генетична грешка. Нито мъж, нито жена, не може да даде поколение. Тази патология я има и в политиката. Безполови индивиди, които се напъват да управляват. По скоро ще хванат хемороиди, отколкото да родят нещо. Обречени са на безплодие!

Първи дефинира хермафродитната политика Стефан Стамболов. Той взема властта като регент в така нареченото „безкняжие“ след абдикацията на Александър Батенберг. Между 1887 и 1894 г. Тиранина, както го наричат, изгражда България като модерна европейска държава. Строи пътища и железници. Въвежда протекционална политика за родната икономика. Изравнява нашия лев с швейцарския франк.

Стефан Стамболов изгражда България като модерна европейска държава.

В един момент обаче Стамболов става неудобен. Заклет русофоб, той е препъни камък за Фердинанд Русия да признае короната му. Князът принуждава министър-председателя да подаде оставка и на 19 май 1894 г. кабинетът пада. Оттук насетне Стамболов е подложен на репресии.

Денем тайни агенти вървят по петите му

Нощем стражари охраняват вратите на дома, не позволяват на никого да влиза и излиза. Прекъснат е телефонът. Отказват задграничен паспорт да се лекува в чужбина. Претърсват международните влакове да не би да избяга. Води се следствие срещу него, готвят Държавен съд.

В отговор Стамболов дава интервю за „Франкфуртер цайтунг“. Там заявява: „Не, князът няма да спечели нищо от тази унизителна hermaphrodite политика.“ Хермафродитната политика подписва смъртната присъда на Стефан Стамболов.
„Аман, гледайте да ме отървете от този Стамболов!“, шепне монархът в ухото на Константин Стоилов. Той е начело на новото народняшко правителство. В него министър е Григор Начович, известен като Велзевул. Със сенчестата мисия да поддържа връзка между кабинета, двореца и Наум Тюфекчиев. Професионален атентатор, замесен в почти всички покушения от края на ХІХ и началото на ХХ век.

В „Кроежа за убиването ми“ Стамболов сочи, че е организирана шайка от 10–15 главорези, които да го ликвидират. „Начович дава пари на Н. Тюфекчиев, за да поддържа разбойниците“, пише мишената на заговора.

На 3 юли 1895 г. Стефан Стамболов е съсечен насред столицата от тройката Боне, Халю и Талю.

Със своята хермафродитна политика Фердинанд закарфичва на ревера на отечеството две национални катастрофи. В тях губим огромни територии, населени с етнически българи. Вълни от емигранти заливат страната. Армията е ампутирана и куцука на един крак.

Народът пъшка под теглото на жестоки репарации

През 1918 г. погромаджията абдикира, но хермафродитизмът в управлението вече е пуснал дълбоки корени. От май 1920 г. цялата власт е в ръцете на Александър Стамболийски. Той е първият разединител на българския народ. Според неговата „съсловна теория“, у нас битуват няколко съсловия, като основното е селското. Тружениците на чернозема са потискани от гражданското. Малобройно, но населено с хищни експлоататори.

Стамболийски създава Оранжева гвардия и политическа полиция. Гвардейците са облечени в шаяк, отначало размахват сопи, по-късно гърмят с пушки и пищови. "Бря, бря, бря, нам да е дубря!", е бойният вик на тази жакерия. С него връхлитат градските елементи – бурени по браздите на земеделския възход.

Политикът от Славовица се изявява като новатор и по международна линия. На 23 март 1923 г. сключва Нишкото споразумение, с което се ангажира да ликвидира ВМРО и да се откажем от българщината в Македония. С този акт на национално предателство Стамболийски присажда хермафродитизма във външната политика.

Много жилава е македонската форма на патологията. Нейни страстни апологети са комунистите. Те не само харизаха Македония на Югославия, но се натиснаха да обезбългарят и наша земя отсам границата.

През 1946 г. Десетият пленум на ЦК на БКП пуска директивата Пиринският край да се македонизира. Оказва се, че делегатът Евтим Георгиев вече е челник. „Ние сме си поставили за задача да внедрим македонско съзнание сред населението“, тържествено обявява той.

Не всичко обаче върви по партийната магистрала

На съвещание през 1948 г. секретарят на околийския комитет в Петрич признава:

„Провеждането на декларацията на Десетия пленум среща много трудности. След декларацията на Десетия пленум аз и другите другари станахме македонци. Когато провеждахме декларацията пред партийния актив, ние им говорим, че са македонци, а нашите другари казват, че и македонците от Вардарска Македония са българи. При преброяването ние извършихме натиск. Областният комитет ни определи да има в нашата околия 60–70 процента македонци. Ние позасилихме работата и получихме 90 процента македонци.“

Македонстващият хермафродитизъм избухна със страшна сила през 1992 г. Тогава без уговорки първи на планетата признахме изкуственото държавно образувание Република Македония. Инициативата беше на президента Желю Желев, който никога не крил, че е марксист.

„Ние, марксистите – декларира той, – първи в историята създадохме тоталитарен режим, тоталитарна държава – еднопартийна държавна система, изградена чрез насилствено унищожение на другите политически партии или чрез деградирането им до равнището на обикновени казионни организации, подчинени във всяко отношение на Комунистическата партия.“

Какво е положението в настоящия исторически момент?

Сглобиха някаква „некоалиция“, като самата дума е хермафродит. Хем е коалиция, хем не е, безполово политическо построение. Мъж и жена оглавиха абсурдно правителство и девет месеца се напъваха да родят нещо. Появи се един запъртък – половинчат Шенген, за който не е нужна дори потентност. Понеже няма значение дали Денков е мъж, а Габриел жена, трябваше „ротационно“ да си сменят костюмите. Та дано работите потръгнат.

Напразни усилия на любовта, хермафродитът е обречен на безплодие!